Решение № 5307 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 420/2014 г.

Решение № 5307 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 420/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дейвид Маринов Марков от гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Валентина Милованова от гр. София, срещу решение № 2509 от 18.11.2013 г. по адм. дело № 2581/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. С посоченото решение Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Дейвид Маринов Марков срещу решение № 251 от 25.07.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 152 от 21.06.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което злополуката, станала със жалбоподателя Дейвид Маринов Марков по негови данни на 7.03.2013 г. около 16.30 часа в двора на "Фриго хим" ЕООД, гр. Пловдив, не е приета за станала на посоченото място, нито за внезапно увреждане през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при работа, извършена в интерес на предприятието. За да постанови този резултат съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че травматичното увреждане (според болничен лист № 3039328 от 11.03.2013 г. на УМБАЛ "Св. Георги", гр. Пловдив - травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан) е станало в двора на предприятието при извършване на възложена му друга работа в интерес на предприятието.

II. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и са основани на следните аргументи:

1. Според трудовия му договор Дейвид Марков е назначен във "Фриго-Хим" ЕООД на осем часов работен ден и след като работата е започвала в 9 часа (преди обяд), според обясненията на работниците, следователно е приключвала в 17,30 часа. От лист за преглед на пациент в спешното отделение на МБАЛ било видно, че жалбоподателят е постъпил в болницата на 7.03.2013 г. в 17 часа и 31 минути. Следователно няма как злополуката да не е настъпила през работно време.

2. Не са взети предвид и не се ценят от съда обясненията на единствения незаинтересован свидетел на случилото се Велина Николова, която при това е била очевидец на злополуката - видяла е как работниците (и в частност жалбоподателя Дейвид Маринов Марков) са рязали дървесни плоскости в двора на фирмата, когато е настъпила злополуката.

3. Съдът не бил отчел обстоятелството, че обясненията на работниците от "Фриго-Хим" ЕООД са дадени десетина дни след злополуката, т. е. достатъчно време за да бъдат инструктирани от работодателя какво точно да кажат за да не изгубят работата си.

4. Неправдоподобно и преднамерено, според касационния жалбоподател, звучат твърденията на работниците, че от постъпването си във фирмата не са виждали и не знаят на територията на фирмата да има режещи инструменти.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за неоснователна.

1. Твърдението на жалбоподателя, направено с подадената от него декларация за трудова злополука вх. № ТЗ-65 от 13.03.2013 г. (досие № 20131500065), е, че на 7.03.2013 г., около 16,30 часа след обяд, на плаца (при разследването на злополуката е уточнено, че твърдяното място на злополуката е двора пред вратата на постройката за складиране и пълнене на бутилки с фреон) при извършване на възложена му работа извън трудовата му функция - рязане на дървесна плоскост ОСВ с ъглошлайф (флекс) с монтиран на него метален диск за рязане на дърво - е претърпял внезапно травматично увреждане, изразяващо се в срязване на сухожилие на показалеца на лявата му ръка. Като свидетели е посочил работниците Емил Диев, Петко Синекчийски и Стойчо Попов, който го транспортирал със служебната кола за оказване на медицинска помощ.

2. В протокол № 19 от 9.04.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката комисията, извършила разследването, е посочила, че:

• "в писмените си и устни обяснения посочените от пострадалия свидетели на злополуката категорично заявяват, че не са запознати и не са видели на 7.03.2013 г. да се е случил инцидент с Дейвид Маринов Марков";

• "в обясненията си Емил Диев заявява, че на 7.03.2013 г. (...) след обяд не е имало клиенти, поради което около 16,45 часа е започнал да се преоблича, за да си ходи в къщи (а) Дейвид Марков е бил готов по-рано и си е тръгнал към 16,50 часа";

• "съгласно писмените и устни обяснения на Стойчо Марков Попов на 7.03.2013 г. не е имало много клиенти (...) работили са в склада до към 16,50 часа, след което са решили да си тръгнат";

• Петко Генов Синекчийски (...) на 7.03.2013 г. се е занимавал с обичайната си работа (...) не си спомня до края на работния ден да се е случило нещо различно или нещо, което да отбележи като специално събитие"

• "служителите бяха попитани запознати ли са дали фирмата притежава и използва за собствени нужди електрическа режеща машина флекс (...) в представени писмени обяснения заявяват, че не са виждали и не им е известно на територията на "Фриго-Хим" ЕООД да има ръчни електрически инструменти".

3. В проведеното на 17.10.2013 г. съдебно заседание по процесното адм. д. № 2581/2013 г. Пловдивският административен съд е разпитал като свидетел Велина Маринова Николова, която е разказала същите обстоятелства, отразени вече в протокола за разследване на злополуката - че била излязла с баба си да разходят кучето, влезли зад огражденията на територията на "Фриго-Хим", случайно се видяли с Дейвид Марков и след като поговорили малко той отишъл да работи заедно с един доста едър мъж, който държал в единия край голяма плоскост, а Дейвид Маринов я изрязвал с машина от другата страна (но) след кратко време се затичал към склада, а ръката му била цялата в кръв.

4. В мотивите към оспореното с касационната жалба решение съдът е посочил, че "показанията на свид. Николова са в противоречие с писмените доказателства и с писмените показания на всички останали лица, включително и с писмените обяснения на изпълнителя по договора за СМР, който заявява, че лично той и негов работник са построили и издали навеса (за чиято направа жалбоподателят твърди, че е извършвал злополучното рязане на дървесна плоскост) още на 5.03.2013 г.", т. е. въз основа на доказателствата в административната преписка съдът не е дал вяра на разпитаната от него свидетелка.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна на инвокираните с нея касационни основания (нарушение на материалния закон и необоснованост). Интересен в случая е въпросът дали Пловдивският административен съд е бил длъжен:

• на основание чл. 171, ал. 1, изр. 2-ро АПК служебно да призове и разпита като свидетели по делото лицата Емил Диев и Стойчо Попов, след като им разясни наказателната отговорност при лъжесвидетелстване,

• да констатира евентуално противоречие в показанията на тези свидетели и показанията на Велина Маринова Николова и на основание чл. 174 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да постанови очна ставка между тях;

• да допусне до разпит като свидетел лекарката, оказала първа помощ на жалбоподателя и при противоречие на показанията й с тези на Стойчо Попов също да постанови очна ставка между тях.

Този въпрос обаче може да бъде поставен и изясняван само при инвокирано касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото касационната инстанция няма право служебно да следи за евентуално допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствени правила (арг. чл. 218, ал. 2 АПК). С касационната жалба обаче това касационно основание не е инвокирано.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,