Решение № 12699 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15255/2009 г.

Решение № 12699 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15255/2009 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Капитан Дядо Никола" АД - гр. Габрово срещу решение № 449/08.10.2009 г., постановено по адм. дело № 254/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за промяна на митническа облагаема стойност № К-47 0011/19.01.2009 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № У-К-47/0023/25.02.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е отказал да отмени индивидуалния административен акт поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че в хода на образуваното административно производство от административния орган са приобщени към преписката като официални писмени доказателства документ, които не са преведени по надлежния ред - проформа фактура № TUR 07382/14.02.2007 г., банков суифт от 16.02.2007 г., както и документи със стоково-разпоредително значение - търговска фактура № 9094668/3.02.2007 г. и коносамент (морска товарителница) и спрямо тях са отчетени факти, послужили като основание за издаване на индивидуалния административен акт. Относно непосочването в административния акт на определен размер на лихвата върху главницата касаторът го изтъква като съществено нарушение. Другите оплаквания са свързани пряко с прилагането на материалния закон - чл. 35, чл. 69, чл. 84 и др. от ЗМ, както и чл. 127 и чл. 130 ППЗМ, като подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на индивидуалния административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Представена е и писмена защита от адв. Найденова. Ответникът по касационната жалба Митница - Свищов, редовно призован не е взел становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Велико Търново, редовно призована не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено по делото, че при деклариране на митническата стойност на процесната стока по ЕАД жалбоподателят не е включил като елемент на направения от него разход застраховката на стоката и платения аванс от 11 250 щатски долара. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отхвърлена жалбата на "Капитан Дядо Никола" АД, гр. Габрово, против решение за промяна на митническата стойност № К47-0011 от 19.01.2009 г. на началника на ТМУ - Свищов /сега началник митница Свищов/, потвърдено с решение № У-К47/0023/Й от 25.02.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе, със съответните разноски. За да постанови този акт, съдът е посочил, че с оспореното решение на началника на Митница - Свищов е определена нова митническа облагаема стойност на стоката, внесена от "Капитан Дядо Никола" АД по ЕАД № 07BG004301H0013816/2004/2008, като е увеличена от 33 806.52 лв. на 39 879,31 лв., и в резултат на това са определени вземания за мито в размер на 394,74 лв. и ДДС в размер на 1293,50 лв. заедно със законната лихва за периода от 21.04.2008 г. до датата на плащане на основание чл. 6 и 29 от Митническия кодекс на Общността (МКО), приет с Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г., и чл. 35 и 84 ЗМ. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че "Капитан Дядо Никола" АД е декларирало по 28 бр. митнически декларации, сред които и процесният ЕАД, внесената стока - полиетилен с ниско налягане, за допускане за свободно обръщение с крайно потребление в Република България. За целите на обмитяването дружеството е представило международна фактура № 9094668 от 03.03.2007 г. на обща стойност 643 356 щ. д., издадена от "VINMAR INTERNATIONAL" LTD, САЩ. За стоката, внесена с ЕАД № 07ВG004301Н0013816/2004/2008, е декларирана митническа стойност 33 806,52 лева. Извършена е последваща проверка от митническите органи, при която е установено, че освен сумата по посочената фактура е осчетоводена и сума в размер на 112 500 щ. д., която се отнася за същите стоки. Записът е съставен при липса на счетоводен документ, като сумата е заплатена по банков път чрез акредитив, открит в ОББ. Митническите органи са приели, че реално платената цена на стоката представлява сумата от авансово платените 112 500 и 643 356 щ. д. по фактура № 9094668 от 3.03.2007 г. Във връзка с придобиването на стоката дружеството е направило и разход за застраховка към ЗПАД "Булстрад" на стойност 4514,83 лв., който на основание чл. 32, § 1, б. "д" вр. чл. 29 МКО и чл. 38, ал. 1, т. 5 вр. чл. 35 ЗМ следва да се прибави към реално платената цена за стоката при определяне на митническата стойност. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуални правила. Проверката е извършена въз основа на заповед № 112 от 28.08.2008 г., издадена от директора на РМД - гр. Русе, съгласно чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ, която е в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по ал. 3. На основание чл. 84к е проведено заключително обсъждане и е изготвен протокол по реда на ал. 2, подписан от съответните митнически служители и от проверяваното лице. На основание чл. 84л е изготвен писмен констативен доклад № 8А от 17.10.2008 г., съдържащ реквизитите по т. 1 - 11. Докладът и доказателствата към него са връчени срещу подпис на проверяваното лице, което не е направило писмени възражения. Съдът е приел също, че правилно са приложени материалноправните разпоредби на МКО и ЗМ. В самата жалба се съдържа признанието, че застрахователната премия по застраховката общо за всички 28 ЕАД не е била включена в митническата стойност. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза напълно потвърждава изводите на митническите органи. Според съда проформа фактура, по която е извършено авансово плащане в размер на 112 500 щ. д., не е счетоводен документ, по който се вземат счетоводни операции, и тя няма отношение при отчитане на годишната счетоводна печалба и при годишния финансов отчет, но това е така от гледна точка на ЗСч, а не и за митнически цели, доколкото тази фактура е придружавала митническата декларация, каквото е и изискването на чл. 130 ППЗМ, а и освен това тя е осчетоводена в редовно воденото счетоводство на жалбоподателя. По подробни съображения в този смисъл съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното митническо решение. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в представянето на непреведени на български език документи. От данните по делото е видно, че всички документи, на които са се позовали страните, са надлежно преведени на български език. Оплакването за нарушение, изразяващо се в посочване на противоречиви правни основания за извършване на проверката, също е неоснователно. В чл. 78, § 1 МКО е регламентирана последващата проверка и поправка на декларацията, като в § 2 е посочено, че след вдигане на стоките и с цел установяване на истинността на данните от декларацията митническите органи имат право да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора, при всеки, свързан пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Видно от текста на § 3, касае се за последваща проверка на декларацията и за последващ контрол. В чл. 84 ЗМ по същия начин са уредени последващата проверка на декларацията и последващият контрол, а в чл. 84а и сл. ЗМ е уредена процедурата по осъществяването на последващия контрол. В случая тази процедура е спазена, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Проверяваното лице е уведомено за резултатите от проверката и правото му на защита не е накърнено. Неоснователно е твърдението за неправилно позоваване на разпоредби от отменения МКО. Действително, съгласно чл. 186, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 450/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс, или ММК) се отменя Регламент № 2913/1992 г. Регламент № 450/2008 г. обаче не е бил приложим към момента на осъществяването на процесния внос, тъй като съгласно чл. 188, § 2 от същия всички разпоредби, с изключение на изрично посочените в § 1, сред които не са тези, на които се позовава касаторът, се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които са приети на основание членовете, посочени в § 1. Разпоредбите за прилагане влизат в сила най-рано от 24 юни 2009 г. Освен това съгласно чл. 186, ал. 2 от Регламент № 450/2008 г. позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на този регламент и се чете съгласно таблиците за съответствие, представени в приложението. При определянето на митническата стойност правилно са приложени материалноправните разпоредби от МКО и ЗМ. Съгласно чл. 29, § 1 МКО, съответно чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внесените стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена от купувача. В случая е установено плащане на сумата 112 500 щ. д. по проформа фактурата от 14.02.2007 г. В жалбата си против митническото решение по административен ред дружеството е посочило, че плащането по тази фактура на 16.02.2007 г. представлява авансово плащане, но е поддържало, че стоката е продадена на цената по фактурата от 3.03.2007 г. в размер общо на 643 356 щ. долара. Правилно е прието от митническите органи и от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че реално платената цена за стоката представлява сбора от авансово платената сума в размер на 112 500 щ. д. и сумата по фактурата от 3.03.2007 г. в размер на 643 356 щ. д., или общо 755 856 щ. долара. Не се спори относно размера на платената застрахователна стойност, поради което в съответствие с чл. 32, § 1, б. "д" МКО, съответно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ, тази сума правилно е включена в митническата стойност на стоката. Неоснователно касаторът поддържа, че не е определен размерът на лихвата, тъй като в оспореното митническо решение е посочено, че се дължи законната лихва за периода от 21.04.2008 г. до датата на плащането. Следователно размерът на лихвата е определяем, а компонентите за изчислението са ясно посочени. Предвид изложените съображения не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо "А",