Решение № 5200 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2010 г.

Решение № 5200 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 76 от 16.11.2009 г., постановено по адм. д. № 5477/2009 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Иван Стефанов Лозанов в качеството на изпълнителен директор на "Димана" АД срещу Протокол за извършена проверка от 30.06.2009 г. и 06.07.2009 г. на дирекция "Инспекция по труда"-София в частта по отношение на предписанието по т. 3 като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иван Стефанов Лозанов в качеството на изпълнителен директор на "Димана" АД, с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и постановено друго по същество, с което бъде уважена жалбата на дружеството срещу предписанията по т. 3 от оспорения акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Генев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - Дирекция "Инспекция по труда"-София, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, но по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Касационната инстанция при осъществяване на съдебния контрол за съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира същото за правилно, постановено съобразно установените факти въз основа събраните писмени доказателства. Обсъжданите в процеса задължителни предписания, дадени от"Инспекция по труда"-София на основание чл. 404 от КТ, отразени в протокол при извършените проверки на 30.06.2009 г. и на 06.07.2009 г. в обекта на касатора - магазин за дрехи "Brunelli" гр. София, бул. "Стамболийски" № 101, в частта по т. 3 визират неизпълнено от работодателя задължение да оцени рисковете за безопасни и здравословни условия на труд, като обхване избора на работно оборудване и организация на работните места, което съставлява нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ (ДВ бр. 124/97 г.). Касационните възражения за незаконосъобразност на обжалваното решение се базират на оплаквания за нарушение формата на оспорения акт- липса на подпис, както и на пропуск от страна на административния орган - непосочване за кое работно място е вмененото нарушението. Настоящата инстанция счита изложените оплаквания за недоказани, не кореспондиращи със събраните доказателства по делото. Първоинстанционният съд е изложил обосновани аргументи за съответствието на оспорения административен акт с изискванията за форма. Видно от приложените заверени фотокопия от Протокола за извършена проверка с дата 30.06.2009 г., същият визира проверявания обект и съдържа описание на констатираните нарушения. Изискването по чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК за подпис на лицето, издало акта, е изпълнено, като такъв е положен върху изрично посочения като неразделна част от протокола опис на представените документи в Д"ИТ"-София. Този документ финализира извършената проверка, поради което върху него са положени както подписите на представителите на двете страни, така и датата на получаването му -- 06.07.2009 г. Административният съд е приел за доказани доводите на инспекцията по труда, отразени в процесната т. 3 от протокола от 30.06.2009 г., че представената програма за намаляване на риска, оценка на риска на работното място не е покрила изискванията на административния орган. Поради това на дружеството е даден срок до 01.10.2009 г. да отстрани констатираното нарушение и извърши предписана оценка на рисковете за безопасни и здравословни условия на труд, като обхване избора на работно оборудване и организация на работните места, (неотразено, но подразбиращо се - в проверявания обект). Касаторът не е оборил тези констатации както пред първата, така и пред настоящата инстанция. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,