Решение № 2944 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение 738 от 10.07.2023 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 1154/2020 г. С обжалваното решение съдът е отменил негово Уведомително писмо за извършени плащания, изх. 01-2600/43 от 06.01.2020 г. в частта, с която са приети за недопустими разходи на стойност 96 238,77 лв., във връзка с направено Искане за плащане 2 от 15.10.2019 г. от "Фиш груп 2014" ООД по проект BG14MFOP001-2.006-0048 Изграждане на рибовъдно стопанство за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) язовир Зорница. Касационният жалбоподател заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на решението. Счита за неправилни мотивите на съда, че непосочването на правните основания е основание за отмяна на акта. Сочи, че неправилно е прието, че съдът не би могъл вместо органа да изведе правната му воля, макар и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число две съдебно - технически експертизи, да може да се установи, че е налице твърдяното несъответствие между заявените за плащане количества по съставените актове и установените количества при проверка на място. Твърди, че видно от уведомителното писмо, в оспорваната му част са посочени недопустими разходи, като са изложени подробни мотиви за причините за недопустимост на финансирането им, а именно констатираните несъответствия между реализираните дейности строително монтажни работи (СМР), съобразно договореното по договора за безвъзмездна финансова помощ (БФП) и заявеното за плащане, предвид разрешенията за строеж и установените реализирани количества при проверка на място. В допълнение счита за неправилни изводите на съда, че от събраните в хода на производството доказателства е установено, че не е налице твърдяното несъответствие между заявените за плащане количества по съставените актове и установените количества при проверка на място. Счита, че от страна на съда е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на повторна експертиза, с цел към вещото лице да бъдат зададени допълнителни задачи за изясняване на разликата между договореното и изпълненото, тъй като в това се изразява предметът на делото. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, а издаденият административен акт - потвърден, като правилен и законосъобразен, алтернативно делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания по допускането на изисканата допълнителна задача по експертизата. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за евентуална прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът Фиш Груп 2014 ООД, счита същата за неоснователна. Излага подробен анализ и оспорва релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 05.06.2018 г. между заместник министъра на земеделието, храните и горите и ръководител на Управляващия орган (УО) на Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014 2020 г. и "Фиш груп 2014" ООД е сключен Административен договор МДР-ИП-01-60 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г., за изпълнението на проект BG14MFOP001-2.006-0048 Изграждане на рибовъдно стопанство за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) язовир Зорница. Въз основа на проведена процедура за избор на изпълнител чрез публична покана е сключен Договор ПД-12-01 на 05.12.2018 г. между Фиш груп 2014 ООД и Полисстрой ЕООД с предмет Подготовка на хидротехнически съоръжения и производствена площадка за обслужване на рибовъдно стопанство язовир Зорница със следните обособени позиции: ОП 1 Аварийно ремонтни дейности по части от хидротехническите съоръжения на язовир Зорница и ОП 2 Ремонтно възстановителни работи по настилка на производствена площадка на стойност 427 336,24 лв. без ДДС, съответно 512 803,49 лв. с ДДС. На 15.10.2019 г. Фиш груп 2014 ООД е депозирал Искане за междинно плащане 2. На 21.11.2019 г. въз връзка с подаденото искане, административният орган е извършил проверка на място на обекта и проверяващите са констатирали, разлики между количествата СМР по договора и установеното от проверката на място, за което е бил съставен Контролен лист за проверка на място Рибарство и аквакултури Проверка преди плащане 2014-2020. На 21.11.2019 г. Фиш груп 2014 ООД е подало възражение срещу констатации на органа, посочени в Таблица 2 Съответствие на изпълнението на СМР с одобрените по проекта. На 25.11.2019 г. началник отдел Регионален технически инспекторат е изпратил Уведомително писмо, изх. 01-282-6500/10-30, с което е информирал Фиш груп 2014 ООД, че при проведената проверка на място са констатирани несъответствия, като в 14- дневен срок от датата на уведомяването, му е предоставил възможност в писмен вид да направи своите забележки и възражения. На 16.12.2019 г. Фиш груп 2014 ООД е подало възражение. На 20.02.2020 г. в отговор на подаденото възражение, заместник изпълнителният директор на ДФЗ е посочил, че е била извършена повторна административна проверка, в която са потвърдени констатации на експертите от отдел Регионален технически инспекторат Ямбол, същите са коректни и са в съответствие с акредитираните процедури на Държавен фонд Земеделие -Разплащателна агенция и одобрените параметри по проекта. На 06.01.2020 г. с Уведомително писмо за извършени плащания 01-2600/43 заместникизпълнителният директор на ДФЗ е уведомил "Фиш груп 2014" ООД за извършено плащане съгласно ДБФП и подадено искане за плащане на 11.12.2019 г. за сумата от 117 429,35 лева. В писмото като недопустими разходи е посочена сумата от 96 238,77 лв. за извършване на СМР от Полисстрой ЕООД, като недопустими за финансиране, тъй като е установено несъответствие между заявените за плащане количества, съгласно съставените актове и протоколи в процеса на строителството и установените количества на извършената проверка на място. По делото е приложена Заповед 03-РД/2033#1/23.07.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който във връзка с оптимизиране работата на Дирекция Рибарство и аквакултури е делегирал своите правомощия на издателя на акта. В хода на първоинстанционното производство са приети две заключения по допуснати съдебно-технически експертизи (СТЕ) и същите са приобщени към доказателствения материал по делото. В заключението на първото вещото лице е посочено, че СМР съответстват на изпълнението на проекта на инж. Караджов, който проект обаче се различава от одобрения със строителното разрешение от 2015 година, в който се е предвиждало да се извърши ремонт на цялата язовирна стена, строително-ремонтните работи са извършени само в частта преливник, отвеждащ канал, бързоток и енергогасително съоръжение, вливане на водите в коритото на реката, като стойността на извършената работа е по-малко от одобрената. От вещото лице е посочено, че разлика в стойностите е констатирана, тъй като проверката е извършена след като ремонтните работи са били вече факт и проверяващите са се позовали на протоколите и на проекта, без да са отчели това, което се е случило на място по време на ремонтите дейности, както и че СМР са извършени по заменителната таблица и новото удостоверение за строеж от 2019 г., което обстоятелство не е отчетено при извършената проверка. В заключението на изготвената повторна СТЕ, вещото лице е посочило още, че няма разминаване между договорените и реално изпълнените количества на ремонтните работи по обект: Рибовъдно стопанство - язовир Зорница, подобект: Аварийно ремонтни дейности по части от хидросъоръжението на яз. Зорница и подобект: Ремонтно възстановителни работи по настилка на производствена площадка, съгласно издаденото Удостоверение 16 от 18.07.2019 г. на Община Средец за извършване на СРР на основание изготвено техническо конструктивно становище от инж. Д. Ганджов за подобект Ремонтни работи по преливник, отводящ канал и бързоток до профил 5+1 и водобоен кладенец през юни 2019 г. В съдебно заседание допълнително от вещото лице е разяснено, че и в строителното разрешение от 2015 г. и удостоверението от 2019 г. подобектите на процесния язовир Зорница са в ремонт по хидросъоръжението и производствената площадка, за което няма спор, защото там замерените количества и актуалните количества съвпадат като стойности, тоест според него и двата акта включват процесния обект и цялото съоръжение. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - административният орган не е посочил правно основание, въз основа на което издава акта. Съдът е изложил подробни аргументи и е приел, че от страна на административния орган не е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, както и че липсата на посочена правна квалификация, винаги е основание за отмяна на акта. Приел е, че без наличието на последната, не е възможна проверката за осъществяването на фактите, послужили като основание за издаването на акта, а от там и на законосъобразността му. Приел е, че е недопустимо съдът вместо органа да конкретизира и анализира факти, въз основа на които да формира правен извод, без правните основания да бъдат посочени от органа, т.е. съдът не би могъл вместо органа да изведе правната му воля, независимо от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда за поставяне на допълнителна задача, респективно за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 201 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът може да възложи допълнително заключение, когато даденото такова не е достатъчно пълно и ясно, или повторно заключение - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Видно от протоколни определения от 04.05.2022 г., 21.12.2022 г. и от 17.05.2022 г. съдът е допуснал изготвяне на основна и повторна СТЕ, като заключенията са изготвени компетентно и е отговорено на поставените въпроси от страните в производството. По отправеното искане за поставяне на допълнителни задачи към вещото лице, респективно допускане на допълнителна СТЕ, от вещото лице е отговорено, че поставеният въпрос, така както е формулиран от касатора, касае строителните работи, които са закрити и не се виждат, поради което и не може да се даде отговор на поставените допълнителни въпроси. Освен това в постановеното решение съдът е посочил, че отговорът на поставените въпроси не би се отразил на крайните изводи на съда. По съответствието на съдебния акт с материалния закон съдът намира следното: По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. Видно от мотивите на оспорения акт органът е посочил конкретни фактически основания, но не е посочил конкретна правна норма, която е приел за нарушена. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но без посочване на правни основания за издаването му, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на посочените разходите, по подаденото искане за междинно плащане, е порок, който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебният контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Както правилно е прието и от съда, липсата на правно основание не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Той може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. По изложените по-горе съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. В съответствие с доказателствата по делото се явява изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. От ответната страна е направено искане за присъждане на разноски в настоящото производство, но не са представени доказателства за направени такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд