Решение № 14517 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2014 г.

Решение № 14517 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" чрез процесуалните им представители юриск. Георги Димитров и юриск. Георги Петров срещу решение № 8284/27.12.2013 г., постановено по адм. дело № 10224/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено решение № 108/16.03.3011 г. на директора на агенцията и потвърденото с него решение № 259/33/12.01.2011 г. на началника на Митница - Столична и е върната преписката на началника на същата митница за издаване на ново решение по искания на "Оптикс" АД за възстановяване на платен акциз за период от 01.09. 2009 г. до 31.05.2010 г. в общ размер на 48 388,49 лв. Касаторът сочи, че обжалваното решение е недопустимо, а алтернативно релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументите на касатора за недопустимост на решението е, че то е постановено въз основа на недопустимо доказателство при повторното разглеждане пред първата съдебна инстанция. Касае се за съдебно-техническа експертиза, изготвена при съдебно оспорване на решение № 259/12.01.2011 г. на началника на Митница - Столична, а не при оспорване на решение № 108/16.03.2011 г. на директора на Агенция "Митници". Позовава се на чл. 226, ал. 1 АПК, според който първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. Останалите оплаквания са свързани с допуснатите от съда нарушения по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Счита, че неправилно съдът не е възприел тезата на митническите органи, че специалният метод за денатуриране по чл. 98 ППЗАДС се съгласува предварително с митницата по мястото на извършване на специалното денатуриране. Счита, че съдът не бил отчел, че експертизата не изяснява конкретната необходимост относно употребата на неденатуриран етилов алкохол в този процес Изложени са подробни оплаквания срещу експертизата, приета в първоинстанционното производство, като касаторите сочат за сведение на съда електронни адреси, на които може да се намери информация за стойностите на етиловия алкохол, изопропанола и ацетона и да се прецени дали дружеството има икономически интерес да използва стока етилов алкохол, който е близо пет пъти по-скъп от изопропанола и/или ацетона. Касаторът се позовава и на Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006 г. за установяване на статистическа информация на икономическите дейности. Твърди се също така в касационната жалба, че дружеството не е доказало използваното количество за третиране на изготвената продукция и това според каса тора е самостоятелно основание за отказ за възстановяване на платения акциз. Сочи и практика на ВАС. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Георги Димитров и юриск. Георги Петров. Ответникът по касационната жалба "Опиткс" АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Румен Петков я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор и представената писмена защита с искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради слените съображения: За да отмени решение № 108/16.03.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение за прихващане и/или възстановяване на акциз № 259/33/12.01.2011 г. на началника на Митница Столична, първоинстанционният административен съд е приел, че използваният етилов алкохол, за който е направено искане за възстановяване на акциз представлява третиране на оптичните повърхности за отстраняване на смоли, защитни лакове и др., което е част от производството. Възражението на ответника по жалбата в първоинстанционното съдебно производство, че измиването с етилов алкохол на оптичните детайли не представлява производство, съдът е приел за неоснователно, тъй като ответникът не се е позовал на специални знания в областта на оптичното производство. Съдът е възприел за неправилно позоваването на митническите органи на класификацията за икономическите дейности, основана на Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. на Европейския парламент и Съвета за установяване на статистическата информация на икономическите дейности, с който се разработва актуализирана класификация NACE Rev 2. За да мотивира правния си резултат, съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, според която измиването на оптичните детайли с органични разтворители, в частност с 98% етилов алкохол, е неделима част от технологичния процес на производството на оптични детайли, включващ и окончателно измиване и почистване на детайлите, без което почистване би се стигнало до негоден за използване продукт. Съдът е заключил, че след като описаното почистване с процесния етилов алкохол обезпечава годността на продукта на производствения процес, то е част от него. Съдът се е позовал на решение по адм. дело № 2709/2013 г. на ВАС, I отделение по аналогичен казус и го е съобразил. Въз основа на изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение на началника на Митница Столична за отказ за възстановяване на акциз, е незаконосъобразно и затова го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. С решение № 13131/22.10.2012 г. по адм. дело № 1975/2012 г. ВАС, I отделение е обезсилил решение № 4279/04.10.2011 г. по адм. дело № 2624/2011 г. на Административен съд, София-град, тъй като делото е разгледано с ответник началник на Митница Столична. Касационната съдебна инстанция е приела, че съгласно чл. 27, ал. 4 ЗАДС на оспорване пред съответния административен съд подлежи решението на директора на Агенция "Митници" или непроизнасянето му, а не решението на началника на съответната митница и затова съдът се бил произнесъл по недопустима жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване пред съда, а само решението на горестоящия административен орган, с което потвърждава първоначалния административен акт. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е отменил отказа за възстановяване на акциз за използвания етилов алкохол при почистване на оптични детайли, като жалбата на "Оптикс" АД, разгледана от съда е с ответник директорът на Агенция "Митници" и е разгледана съгласно чл. 27, ал. 4 ЗАДС. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 226, ал. 1 АПК и всички действия, направени след първото незаконосъобразно процесуално действие са опорочени и тяхното действие не може да бъде санирано. Правилно съдът е ценил всички събрани доказателства при първоначалното разглеждане на делото, включително и позоваването на заключението на съдебно-техническата експертиза предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК. Обезсилването на решението на съда при първоначалното разглеждане на делото е поради разглеждане на делото срещу първоначалния административен акт (ответник), а не срещу потвърждаващото решение на горестоящия административен орган, предвид регламентираното в чл. 27, ал. 4 ЗАДС. Неповтарянето на всички извършени процесуални действия при първото разглеждане на делото и след връщането му за ново разглеждане, не води до недопустимост на съдебното решение, нито е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които да правят извършените при новото разглеждане на делото процесуални действия невалидни. По същество настоящият съдът състав изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд, че използвания етилов алкохол 98% при почистване на оптичните детайли е част от производствената дейност на дружеството. Първоинстанционният съд последователно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован правен извод за незаконосъобразен отказ за възстановяване на платен акциз. Предвид особеностите на технологията съдът правилно е назначил и се е позовал в съдебния си акт на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е потвърдила, че почистването на детайлите с етилов алкохол е част от производствения процес. Нещо повече вещото лице изрично е посочило, че непочистването на оптичните детайли, води до негоден краен продукт, поради което и изводите за това, че почистването е част от производствения процес, са законосъобразни. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно това, че дружеството не е следвало да използва етилов алкохол при почистване на оптичните детайли, а изопропанол и/или ацетон. Посочените продукти са споменати в заключението на вещото лице, но само като теоретична възможност за използването им. Обстоятелството, че тези продукти са с по-ниски цени, не обосновава извод, че е следвало да се използват от дружеството. Ответникът по касационната жалба сам преценява какъв продукт за почистване на оптичните детайли да избере и дали му е икономически изгодно използването на един или друг продукт не става с позволение на митническите органи, поради което това оплакване освен, че е неоснователно, е неотносимо към главния спор. Освен това в решението на директора на агенцията и потвърденото с него решение на началника на Митница Столична не се твърди, че етиловият алкохол не е използван за почистване на оптичните детайли (такива твърдения са се появили в писмената защита пред първоинстанционният съд и правилно решаващият съд не ги е ценил, като такива, които не са били въведени като спорно право с оспореното решение на горестоящия административен орган и потвърденото с него решение на началника на Митница Столична). Относно понятието "производствен процес" съдът правилно се е позовал на Общата директива за акцизите 2008/118 и в частност Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. Това са относимите нормативни регламенти и за процесния случай, наред с чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, предвиждащи възстановяване на акциз, който е платен за етилов алкохол, който е използван в производствен процес при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Правилно съдът е съобразил, че тъй като искането за възстановяване е за периоди през 2009 г. и 2010 г., не е приложима редакцията на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС в сила от 17.07.2012 г. и на нея не й е придадено обратно действие. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е следвало да се съобразява с съдебно-техническата експертиза, тъй като тя подкрепя тезата на ответника по касационната жалба и подпомага съда при формиране на своите правни изводи, предвид факта, че последният не притежава специални познания в използването на етилов алкохол в областта на производствата на оптични детайли. Относно денатурирането, по делото е изяснено, че използваният от "Оптикс" АД етилов алкохол е неденатуриран. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на решение по адм. дело № 2709/2013 г. на ВАС, I отделение, тъй като наистина то се отнася до аналогичен казус. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените нарушения, които да опорочат неговата валидност, нито е нарушено прилагането на относимия за спора материален закон и съдопроизводствените правила. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на "Оптикс" АД адв. Румен Петков, на тази страна в касационното производство следва да се присъдят направените разноски в размер на 2 000 лв. Съдът не приема за основателно възражението на касатора за прекомерност на претендираните от "Оптикс" АД разноски, тъй като то е неоснователно, тъй като то е в рамките дори на минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г., предвид материалния интерес по делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,