Решение № 9868 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Министерството на образованието и науката, с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. София, [адрес], [улица] (МОН/Министерството), представлявано от К. Г. В., чрез процесуален представител държавен експерт в Дирекция "Държавна собственост и обществени поръчки" в МОН Й. Йовчев, срещу Решение 13203/15.04.2025 г., постановено по адм. дeло 2045/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение РД-02-14-746/23.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушенията Договор BG16RFOP001-3.002-0017-C05-D-8/04.08.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по обособена позиция (ОП) 2 от проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник "СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ" ЕООД, на стойност 38 608,82 лева без ДДС, респ. 46 330,58 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че съдът е възприел погрешно фактите досежно първия елемент от понятието за нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013/Регламента), а именно извършено от бенефициер на безвъзмездна финансова помощ (БФП) действие или бездействие. В тази връзка твърди, че МОН, макар да е получател на БФП, не е възложител на ревизираната обществена поръчка. Сочи, че видно и от съдържанието на атакуваното волеизявление, предметът на проверяваната процедура е "Доставка на специфично оборудване за компютърни кабинети и учебни стаи в съществуващата инфраструктура на възложителя ПГ "Акад. Сергей П. Корольов", гр. Дупница", чийто възложител е директорът на Професионална гимназия "Акад. Сергей П. Корольов", гр. Дупница, поради което и не може да се приеме, че Министерството е извършило нарушение, което да ангажира отговорността му за възстановяване на средства от ЕФСУ. Наред с горното, излага, че оспореният пред АССГ индивидуален административен акт не съдържа изискуемото с оглед предписанието на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК правно основание, което съставлява самостоятелно основание за отмяна. По същество поддържа довод, че в проведената възлагателна процедура не е допуснато соченото в акта нарушение на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б." от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Намира, че доколкото административното производство е образувано след изменението на чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП, което въвежда възможност за директно възлагане на поръчки с прогнозна стойност като тази в разглежданата процедура, не е налице соченото в административния акт нарушение, свързано с определянето на прогнозни стойности за отделни дейности в обхвата на конкретна обществена поръчка. Поддържа, че тезата на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. не е съобразена с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) (осми състав) от 04.10.2024 г., постановено по Дело С-175/23 г., според което чл. 143, §2 Регламент (ЕС) 1303/2013 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява "нередност" по смисъла на чл. 2, т. 36 Регламента, водеща автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително дефинирана скала на единните ставки. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Не претендира разноски. Ответникът ръководителят на УО (РУО) на ОПРР 2014 - 2020 г. и заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт С. Димитрова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева, изчислено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г. (НЗПП). Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на МОН против Решение РД-02-14-746/23.05.2024 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушенията Договор BG16RFOP001-3.002-0017-C05-D-8/04.08.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по ОП 2 от проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник "СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ" ЕООД, на стойност 38 608,82 лева без ДДС, респ. 46 330,58 лева с ДДС. Първоначално производството с предмет законосъобразността на описания индивидуален административен акт е започнало по жалба на МОН, въз основа на която е образувано адм. дело 5994/2024 г. по описа на АССГ. С Решение 22137/04.11.2024 г. съдът е отменил оспореното решение на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел, че МОН е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOPOO1-3.002-0017-С07 РД-02-37-40/25.01.2017 г. по процедура на директно предоставяне BG16RFOPOO1-3.002 "Подкрепа за професионалните училища в Република България". За разходване на средствата по така сключения договор директорът на Професионална гимназия "Академик Сергей П. Корольов", гр. Дупница, е провел процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на оборудване с цел обновяване и модернизация на регионалната образователна инфраструктура чрез подобряване на материално-техническата база в съществуващата училищна инфраструктура на Професионална гимназия (ПГ) "Академик Сергей П. Корольов" гр. Дупница с две обособени позиции, както следва: ОП 1: "Доставка на оборудване за електромонтажна практика за модернизация на материално техническата база в съществуващата инфраструктура на възложителя ПГ "Акад. Сергей П. Корольов", и ОП 2: "Доставка на специфично оборудване за компютърни кабинети и учебни стаи в съществуващата инфраструктура на възложителя ПГ "Акад. Сергей П. Корольов", град Дупница". В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител по ОП 2 участник - "СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ" ЕООД, е сключен Договор BG16RFOP001-3.002-0017-C05-D-8/04.08.2023 г., на стойност 38 608,82 лева без ДДС, респ. 46 330,58 лева с ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че в документацията за обществената поръчка е обявена прогнозна стойност за изпълнение на поръчката в размер на 74 696,00 лева без ДДС, респ. 89 635,20 лева с ДДС, която за отделните обособени позиции е определена, както следва: за ОП 1 - 20 055,00 лева без ДДС, респ. 24 066,00 лева с ДДС, и за ОП 2 - 54 641,00 лева без ДДС, респ. 65 569,20 лева с ДДС. Посочено е, че предложенията на участниците следва да не надвишават прогнозната стойност на ОП, а ценово предложение, надвишаващо посочената прогнозна стойност на обществената поръчка по съответната ОП, подлежи на отстраняване от участие в процедурата. Съгласно Количествено-стойностна сметка (КСС) Образец 3.1 - приложение към образец на ценовото предложение, възложителят е заложил и максимална единична цена в лева без ДДС за всеки отделен артикул, като изрично е посочил, че "Предлаганите единични цени всеки един продукт не трябва да надвишават, максималните единични цени. При констатирано несъответствие участникът ще бъде отстранен." Според проверяващите формулирането на единични цени противоречи на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП и осъществява състава на нередност, визиран в т. 11, б. "б" Наредба за посочване на нередности, т.к. потенциално заинтересуваните от участие във възлагателната процедура икономически оператори са ограничени при свободата си на преценка на каква сума в обхвата на общата прогнозна стойност да предложат съответните артикули, предмет на доставка. Контролните органи са приели, че предметът на поръчката не се отличава със специфика, която да налага отклонение от общото правило, според което прогнозните стойности се определят за цялата обществена поръчка или за отделна ОП от нея. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вмененото нарушение е определил финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор за обществена поръчка. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво решаващият състав по адм. дело 5994/2024 г. по описа на АССГ, е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, вкл. с посочване на фактическите основания за постановяването му, но видно от съдържанието на волеизявлението, в него не присъства правното основание, въз основа на което РУО е упражнил процесната разпоредителна власт. Според съда актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, доколкото материалноправното основание за определяне на финансовата корекция следва да бъде една от десетте хипотези на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ и тя следва да бъде конкретно посочена в издадения акт, но в случая това не е сторено. Този порок е обусловил безпредметност на разглеждането на твърденията за наличие на нарушение и нередност по същество и е послужил за отмяната на решението за определяне на финансова корекция на самостоятелно основание. По касационна жалба на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е образувано адм. дело 279/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, който със свое Решение 1684/20.02.2025 г. е отменил постановения от АССГ съдебен акт, по съображения, че действително административният орган не се е позовал на някое от визираните в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ основания за определяне на финансова корекция, но доколкото е посочил изрично нарушената правна норма от ЗОП, а именно чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, както и е дефинирал конкретно състава на нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, а последната е приета на основание чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ и регламентира нередностите по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, формалният пропуск на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. не е довел до липса на правно основание и до нарушаване на правото на защита на бенефициера. Доколкото в първоинстанционното производство не са разгледани по същество материалноправните предпоставки, сочени от органа, за наличие на сочената нередност, Върховният административен съд, отменяйки обжалваното съдебно решение, е върнал делото на същия съд за ново разглеждане, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. След връщането на делото е образувано адм. дело 2045/2025 г. по описа на АССГ и е постановено обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, което решаващият състав е отхвърлил жалбата против атакуваното волеизявление. Установявайки фактическата обстановка, изложена по-горе, и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво, съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите, а оглед постановеното решение от Върховния административен съд - и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата. Позовавайки се на формирала се по сходни от фактологическа и правна страна правни казуси, АССГ е стигнал до заключението, че правното основание, посочено в акта чл. 2, ал. 2 ЗОП, е достатъчно, за да конкретизира упражнената разпоредителна власт, а последвалото изменение на ЗОП е неотносимо към крайния резултат по повдигнатия правен спор. Според съда приложима е и дадената от административния орган правна квалификация по т. 11, б. "б" Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на МОН против атакуваното волеизявление на РУО на ОПРР 2014 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на процедурата, предхождаща постановяването на оспорения индивидуален административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Преди всичко и в контекста на възражението за некоректно определяне адресата на атакувания индивидуален административен акт настоящият състав намира за необходимо да посочи следното: Със свое Решение от 6 март 2025 година по съединени дела C-471/23 и C-477/23 СЕС е приел, че чл. 2, т. 36 и т. 37 Регламент 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която адресат на решение за определяне на финансова корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки може да бъде икономически оператор, различен от извършилия нарушението, а също така допуска отговорността за тази финансова корекция да бъде солидарна, да може да се разпредели договорно между този икономически оператор и извършилия нарушението, или посочената отговорност да се носи от последния, стига финансово отговорните икономически оператори да са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект те ще отговарят по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган. В мотивите си Съдът е пояснил, че предмет на проверка от националните съдилища в тези случаи следва да бъде, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори и от друга - дали тези финансово отговорни икономически оператори са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на съответния проект те ще носят отговорност индивидуално, солидарно или по друг начин за финансовата корекция пред тези управляващи органи. В случая АДПБФП е сключен между МОН като бенефициер и МРРБ като УО на ОПРР 2014 - 2020 г., като действително МОН е поело задължението да изпълни проекта с помощта на други правни субекти (Вж.: чл. 44, ал. 1 АДПБФП), но съглашението е подписано единствено от него. Нещо повече - в чл. 6, ал. 2 от Общите условия (ОУ) към АДПБФП изрично е определена отговорността за извършени нарушения, съставляващи нередности, за които РУО може да определя финансови корекции. В посочения текст ясно е посочено, че бенефициерът - в случая МОН, е отговорен пред УО на ОПРР за действията на партньорите и външните изпълнители при изпълнение на проекта/бюджетната линия (финансовия план) чрез поемане за собствена сметка на всички рискове, включително недопустими разходи и финансови корекции, за сметка на БФП от бюджета на проекта/бюджетната линия (финансовия план). Следователно не е налице връзка между УО и партньорите, която да обуславя ангажирането на тяхната отговорност, макар това действително да е възможно с оглед отговора на другия въпрос, поставен пред СЕС, според който чл. 2, т. 10 Регламент (ЕС) 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието "бенефициер" по смисъла на тази разпоредба може да попада организация, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съответните операции, но която не получава държавна помощ по член 2, точка 10, буква а) от същия регламент, както и организация, която не е подписала административен договор за безвъзмездна финансова помощ като "водеща". Ясната воля на страните по АДПБФП, че единственият подписал съглашението бенефициер отговаря за извършените от партньорите нередности, е достатъчна, за да бъде определен именно той като адресат на акта, както е и в случая. В този смисъл е и формиралата се съдебна практика на Върховния административен съд Виж например: Решение 4134/16.04.2025 г., постановено по адм. дело 428/2025 г., VІІ отд. на Върховния административен съд. С оглед вече разрешения от Върховния административен съд при предходното разглеждане на делото по реда на чл. 208 и сл. АПК спор досежно наличието на правно основание за издаване на атакувания индивидуален административен акт, настоящата касационна инстанция не следва да обсъжда възражението на жалбоподателя в тази насока. Правилен е изводът на АССГ и че волеизявлението съответства на материалния закон. Както правилно е посочил съдът, според предписанието на чл. 2, ал. 2 ЗОП възложителят няма право да ограничава конкуренцията, чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Общо формулираната в посочената разпоредба забрана за ограничаване на конкуренцията безспорно се явява нарушена, когато възложителят определя пределни стойности на услугите, включени в обхвата на конкретна обособена позиция от обществената поръчка, какъвто е и случаят. Това той може да прави единствено за отделните обособени позиции (Арг.: чл. 21, ал. 4 ЗОП), но не и по отношение на услугите, от които се състои всяка от тях. Подобен подход изкривява равнопоставеността между участниците, т.к. необосновано ограничава възможността им да предложат конкурентно ценово предложение съгласно собствените си прогнози и вътрешна организация по отношение изпълнението на поръчката. Дефинирайки стойности на отделните услуги и въвеждайки превишаването им като основание за отстраняване от процедурата, вместо да осигури автономност на преценката на участниците, възложителят е ограничил свободата на заинтересуваните икономически оператори да представят своята визия в организацията на ценовия аспект на предложението си, с което е допуснал и соченото в акта нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Не променя горния извод фактът, че след провеждането на обществената поръчка е настъпило изменение в нормативната уредба на стойностните прагове, обуславящи и реда за възлагане. Настоящата процедура е проведена по реда на прякото възлагане, поради което и последвалата промяна, според която тя хипотетично може да се проведе чрез директно възлагане, няма отношение към разглежданото нарушение. Относима е и правната квалификация по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците". Предвид установеното нарушение на чл. 2, ал. 2, във връзка с ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗОП следва да се обсъди и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент (ЕС) 1303/2013, а именно - вредата. Еднопосочна е практиката на Върховния административен съд и на СЕС, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (вж. например: решение Ireland v Commission, С-199/03, EU:C:2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU:C:2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU:C:2015:660, т. 24; както и решение Wrocуaw, EU:C:2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на МОН против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява и обосновано. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 НЗПП, Министерството на образованието и науката следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството структурата, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт, разноски в размер от 200 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение