Решение № 8954 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2014 г.

Решение № 8954 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Златко Софрониев Живков, кмет на община Монтана, против решение № 31/17.01.14 г. по адм. д. № 119/13 г. по описа на Администратовен съд Враца с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Даринка Атанасова Джонова, лично и чрез ад. Иванова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Ответницата Надежда Кирилова Дзоварас не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Оспорена в първоинстанционното производство е Заповед № 2798/06.12.12 г., с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Монтана е одобрил проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ХLVI, кв. 5 по плана СПЗ, гр. Монтана за промяна отреждането на имота от "За обществено обслужване" в "За производствени и складови дейности- пункт за събиране, транспортиране, съхраняване и предварително третиране /балиране/ на неопасни отпадъци", съобразно графична част. С обжалваното решение оспорването по жалбата на Джонова и Дзоварас е уважено с отмяна на заповедта. Съдът е приел, че жалбата е подадена в срок, двете оспорващи са заинтересувани лица в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ и заповедта е издадена при липсата на съгласие от тяхна страна. В съответствие с материалия закон съдът е приел, че с обжалваната заповед се разпорежда промяна в предназначението на имота и двете оспорващи, като собственици на имот, включен в съседен урегуиран поземлен такъв, имат качеството на заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Жалбата им обосновано е приета за допустима с оглед констатацията, че съобщението за издаването й е нередовно връчено, предвид което срокът за съдебно осповане по чл. 215, ал. 4 ЗУТ към датата на подаването й не е започнал да тече. Изводите за нарушение по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта, са незаконосъобразни. Съгласно тази разпоредба влезлите в сила подробни устройствени планове могат, освен на основанията по ал. 1, да се изменят и при съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на вещни права върху тези имоти. Разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ визира като заинтересувани лица в производството по одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, предмет на самия план, т. е на имотите, за които се отнасят предвижданията по обжалвания план. Ето защо, правният интерес на оспорващите като заинтересувани лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ незаконосъобразно е отчетен като условие планът по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ да е одобрен при предварителното им съгласие. Решаващият краен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, независимо от констатираното нарушение на материалния закон - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ- е правилен, тъй като данните по административната преписка сочат, че обжалваната заповед е издадена в нарушение разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ЗУТ без съставено от възложителя задание, което, с оглед конкретното предвиждане на плана, е следвало да бъде изготвено в съответствие със специялните изисквания чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6 по Наредба № 7 от 24.08. 2004 г. за изикванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци / чл. 4, чл. 5, чл. 6 пр./, още повече, че УПИ ХLVIV, кв. 5 се намира в урбанизирана територия и във всички случаи би следвало да се предвиди въздействието на дейността по одобреното в обжалвания план предназначение върху останалите урегулирани поземлени имоти. С оглед изложеното, обжалваното отменително процесната заповед решение, правилно по своя резултат, следва да бъде оставено в сила. На ответницата по касационната жалба Джонова следва да се присъдят разноски-адвокатско възнаграждение, чието заплащане в размер на 300 лв / при договорен такъв от 600 лв/ е удостоверено с Договор за правна защита и съдействие от 28.05.14 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение