Решение № 14894 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2013 г.

Решение № 14894 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център - 16 - София" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София против решение № 1914 от 21.03.2013 г. по адм. дело № 11261 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата против писмена покана изх. № 29-07-68/20.07.2012 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за необоснованост и неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е писмена покана № 29-07-68 от 20.07.2012 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която "Медицински център - 16 - София" ЕООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по индивидуални договори (ИД) № 222300/10.02.2011 г. и № 222300/11.02.2012 г. - е задължен да внесе сумата 3225.90 лв., произхождаща от превишение на възложения брой бланка МЗ-НЗОК № 3 - специализирани медицински дейности (СМД) - с 1767.00 лв. и бланка МЗ-НЗОК № 3А - високоспециализирани дейности (ВСМД) - с 1458.90 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК. На първо място, съдът не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя, че високоспециализираните медицински дейности - бл. МЗ-НЗОК № 3А са извън обхвата на финансовата проверка, разпоредена със заповед № РД-18-693/12.06.2012 г. на директора на СЗОК. На финансовата проверка е възложена задача "Контрол по изпълнение на броя на определените специализирани медицински дейности и стойностите на назначените медико-диагностични дейности за четвъртото тримесечие на 2011 г.". В хода на така възложената проверка направленията за медико - диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) не са били проверени, а в оспорения акт и придружаващите го документи констатираните превишения са отнесени общо към понятието СМД - специализирани медицински дейности. На второ място, административният орган на основание чл. 170, ал. 2 от АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него. След като в съдебното заседание на 26.02.2013 г. процесуалният представител на лечебното заведение е оспорил размера на констатираните превишения и е поискал да се представят доказателства за реалното им заплащане на изпълнителите на СМД, съдът е следвало да укаже на административния орган да ангажира доказателства за установяване на размера на задълженията. В същото съдебно заседание процесуалният представител на лечебното заведение е оспорил и справките за превишение на брой СМД бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 3А - стр. 14 и 15, в които стойността на превишенията е посочена като обща сума без данни за изплатените суми по отделните направления. Изготвените в хода на контролното производство справки от длъжностните лица на СЗОК в кръга на служебните им задължения представляват официални документи. Официални документи са и представените в съдебното заседание справки-извлечения от електронните отчети на изпълнители на СИМП за изпълнени медицински направления бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 3А, които са изготвени и подписани от длъжностни лица на СЗОК (зам.- директор, директор на Дирекция "ДКИМПДПА" и н-к отдел "ИП"). Тези справки-извлечения също са били оспорени от процесуалния представител на жалбоподателя, който е поискал да бъде задължен "ответника да представи официалните документи, въз основа на които е изготвил днес представените извлечения". По правилото на чл. 193, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) тежестта за доказване неистинността на официалния документ пада върху страната, която го оспорва. С определението си от съдебно заседание съдът е открил производство по оспорване на документите и е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на тяхната истинност, но в постановеното решение е приел, че "в откритото на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване на съдържанието на тези официални документи от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно опровергаване на изложените в тях факти и обстоятелства". На трето място, на основание чл. 173, ал. 2, изр. 2 от АПК съдът може да назначава вещи лица служебно. Освен това на основание ал. 4 на чл. 173 съдът има процесуално задължение да указва на страните за кои конкретни обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. След като в съдебното заседание процесуалният представител на лечебното заведение е поддържал искането да се представят документите, въз основа на които е изготвено извлечението и бланките на отделните направления, а процесуалният представител на директора на СЗОК е отговорил, че не може да представи доказателства за реалното изплащане на сумата, съдът е следвало да прояви процесуална активност за изясняване на спорните по делото факти, вкл. като назначи вещо лице. Като е приключил съдебното дирене при неизяснена фактическа обстановка и не се е произнесъл по всички спорни въпроси, Административен съд София - град е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,