Решение № 6672 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 717/2010 г.

Решение № 6672 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 717/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР е образувано по жалба на проф. Иван Захариев Сълов срещу заповед рег. № К - 9845 от 25.11.2009 г. на Министъра на вътрешните работи с доводи, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде отменена със законните последици. Процесуалният представител на ответника Министъра на вътрешните работи представя писмено становище, че не са налице основанията за оспорване на административния акт и затова жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и анализира събраните доказателства, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посочената заповед, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, за допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че не е посочил в декларацията си от 24.03.2009 г. получените през 2008 г. средства от преподавателска дейност във ВСУ "Черноризец Храбър" гр. Варна и Технически университет гр. Варна в противоречие с разпоредбите на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР - деяние, представляващо затаяване на истината в декларацията, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от него имущество и доходи, установено от извършената проверка / Справка рег. № 5539/23.10.2009 г. по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР /, на комисар проф. д - р Иван Захариев Сълов, заместник - ректор на АМВР, категория "Б", е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години", считано от датата на връчване на заповедта. Министърът на вътрешните работи е издал заповедта в рамките на предоставената му с чл. 228, т. 1 от ЗМВР компетентност да налага всички наказания по чл. 226 от ЗМВР на служителите от категория "Б", каквато притежава жалбоподателят. Спазена е установената писмена форма, като в съответствие с разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР изрично са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което са налага; срокът на наказанието и реда за обжалване. При издаване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По повод получени сигнали, Министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № Iз - 1717 от 16.09.2009 г. за извършване на проверка в Академията на МВР. Специално назначената комисия е изготвила справка рег. № 5539 от 23.10.2009 г. за направените констатации със съответни предложения, включително за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Дисциплинарно наказващият орган се е запознал с писмените обяснения на държавния служител, оценил е всички доказателства и в изпълнение разпоредбата на чл. 229, ал. 2 във връзка с чл. 225 от от ЗМВР е издал процесната заповед, която му е надлежно връчена. Оспорената заповед не противоречи и на материалноправните разпоредби. Жалбоподателят е подал декларация на 24.03.2009 г. за имуществото и доходите на държавен служител от МВР по чл. 187 от ЗМВР във връзка с чл. 169 от ППЗМВР, в която не е декларирал доходи, извън трудовото възнаграждение / посочва се годишния приход в лева или друга валута от наеми, хонорари и други източници /. Позававането на данъчната декларация и подадената в сектор "Финансово осигуряване на АМВР" информация за получени доходи по допълнителни трудови договори не променя извода, че формално е допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. За това нарушение, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, на служителя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години", считано от датата на връчване на заповедта. При тези данни и при положение, че с оглед личната и генерална превенция процесната заповед съответствува с целта на закона, оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предложение последно от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР, Върховният административен съд, Трето отделение