Решение № 5463 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2210/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. А. К. и П. Ц. Н., чрез процесуален представител, срещу решение 26850 от 12.12.2024 г., постановено по адм. дело 10522/2024 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение 257/18.09.2024 г., постановено по преписка 292/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, решаване на спора по същество и отмяна на решение 257/18.09.2024 г. на КЗД. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - З. С. З., в писмен отговор и писмено становище, чрез процесуален представител оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред КЗД е образувано по жалба срещу З. С. З., [заличен текст], с изложени в нея твърдения за извършен тормоз по признак пол по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 и т. 17 от ЗЗДискр. от последния, обективиран в публикувана, от твърдян за негов фейсбук профил, публикация с текст: Една ключова победа на здравия разум над пъклените неотроцкистки напъни на грантовите соросоидни попълзновения, работещи със задачата да унищожат българското семейство, Светата Българска Православна Църква, българското училище и самата ни нация. След 2 април, когато ВЪЗРАЖДАНЕ спечели предсрочните парламентарни избори като първа сила за тези изчадия ще започне дългия път назад, който ще бъде по-тежък и от пътя на Наполеоновата армия, бягаща от Москва. В жалбата се твърди още, че цитираната публикация настройва аудиторията към отвращение от трансполовите хора и нетърпимост към тях, като поражда неблагоприятно отношение към тях. С решение 257/18.09.2024 г. на КЗД, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е установено, че от страна на З. С. З. не е извършена твърдяната дискриминация под формата на тормоз по чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от ЗЗДискр. по признак пол по отношение на Ж. А. К. и П. Ц. Н. и жалбата срещу З. е оставена без уважение. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, без да са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Към изводите на съда настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. В контекста на фактическите елементи на тормоз по чл. 5 ЗЗДискр., ключово условие за изпълнение на фактическия състав по чл. 5 ЗЗДискр. е неблагоприятното третиране да е основано на защитен признак по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Правилно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 9 от ЗЗДискр., предвиждаща, че в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана представи факти въз основа, на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т. е. необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индикация, че между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак, е налице неравенство, за да може да се презюмира, че именно защитеният признак е причината за неравенството. Относими конкретни факти, обективиращи твърдяната дискриминация в случая обаче не са нито посочени, нито установени, както правилно е заключил първоинстанционният съд. Нещо повече, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния такъв, че за да се изследва въпросът за наличието на дискриминация, то безспорно следва да се докаже и авторът на дискриминационното поведение. В случая последният е твърдян, но не е доказан. В тази връзка правилно е прието, че в хипотезата, когато е налице публикация в социалните мрежи от профил, озаглавен с името на дадено лице, на което се дава вид, че принадлежи няма и не може да бъде установена презумпция за авторство, като именно това налага доказване във всеки отделен случай при условията на пълно и главно доказване. В противен случай, всяка публикация, направена през профил с име на публична личност, следва по презумпция да се приема, че е публикувана еднолично от тази личност, което би било недопустимо. Както се посочи в началото на изложението за да е налице тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, следва да има неблагоприятно третиране, което да е обвързано с някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр в случая признак пол , както и пряка причинно-следствена връзка между него и причината за същото, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр. В конкретния случай без да е установен осъществилият твърдяното неблагоприятно третиране е безпредметно да се обсъжда дали процесната публикация в социалната мрежа представлява нежелано поведение на основата на защитен признак "пол", както е посочено и в решението на КЗД, оставено в сила от АССГ. Предвид изложените съображения се налага извод за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Същото следва да бъде оставено в сила от настоящата съдебна инстанция, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, на КЗД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от касаторите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,