Решение № 14436 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2228/2010 г.

Решение № 14436 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2228/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Димитров от гр. София против решение № 695 от 11.12.2009 г., постановено от Административен съд - Плевен, трети състав, по адм. д. № 586/2009 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез пълномощник Мария Димитрова - съпруга и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя лицето Илия Пенчев не фигурира в списък по ПМС № 1/1981 г. и не е ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касаторът твърди, че в процесния имот няма построена сграда, а ламаринена барака и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да обяви претендираната нищожност на оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Плевен не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Илия Петров Пенчев, Анна Иванова Караиванова, Росица Венцеславова Тошмакова Ангелова и Румяна Димитрова Йорданова също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съгласно § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ права по § 4а и 4б имат гражданите, на които е предоставено право на ползване и по 12 ПМС от 1971 г. Правилно и законосъобразно, с оглед доказателствата по делото съдът е приел, че са налице както фактическите, така и правното основание на § 4а от ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 695 от 11.12.2009 г. е отхвърлена жалбата на Петър Иванов Димитров от гр. София в качеството му на наследник на Руса Цанкова Тошмакова с искане за обявяване на нищожност на заповед № РД - 15 - 7509/10.11.1998 г. на кмета на община Плевен, с която на основание § 61, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е признато правото на ползвателя Илия Петров Пенчев да придобие собствеността върху предоставения му за ползване земеделски имот в парцел 233 в м. "Стража 2" по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 600 кв. м, като жалбоподателят е осъден за заплащане на разноски на община Плевен в размер на 150 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Плавен е приел, че не е налице съществен порок в процесната заповед, който да се отразява на нейната валидност и да обосновава нейната нищожност. От тук е изведен верен и обоснован извод, че тя е валиден административен акт, годен да породи целените правни последици. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и данните по делото, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че процесната заповед е съобщена надлежно на наследодателя на жалбоподателя и тя като необжалвана е влязла в сила през м. юни 1999 г., от което е изведено заключение, че предмет на съдебното производство е само искането за обявяване на нищожност. Административният съд - Плевен правилно е преценил, че оспореният административен акт е издаден от компетентния за това орган в предвидената за това писмена форма с всички изискуеми реквизити. Върховният административен съд счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън рамките на преценката относно нищожността на акта, като е разгледал всички оплаквания на жалбоподателя и е постановил, че процесната заповед е при наличие и в съответствие с вписаното в нея правно и фактическо основание и в съответствие с целта на закона. Въпреки това, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение е правилно, тъй като възражението на жалбоподателя, развито в първоинстанционната и в касационната жалба, за пълна липса на правно основание за издаване на заповедта, е неоснователно. В мотивите на обжалваното решение вярно е преценено, че молбата на ползвателя е подадена в срока по § 61, ал. 1 от ППЗСПЗЗ до 31.01.1998 г. и към нея са приложени необходимите документи. По делото е представено като доказателство удостоверение № 295/30.01.1984 г. относно надлежно предоставено право на ползване върху гореописания имот, с вписано в него ПМС 1/07.01.1981 г., което не е оспорено от страна на жалбоподателя при приемането му като доказателство в съдебно заседание на 23.09.2009 г. Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че построената от ползвателя постройка е ламаринена барака, защото съобразно приетата е неоспорена съдебно- техническа експертиза, в процесния имот е изградена вилна сграда, която не може да се квалифицира като такава по § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Безспорно е установено чрез заключението на изслушания експерт, че постройката е построена в съответствие с разрешение за строеж № 65/30.01.1984 г. и тя се състои от една стая на един етаж с височина 2,50 м - 2,20 м, в която има електроснабдяване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,