Решение № 5117 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13676/2017 г.

Решение № 5117 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13676/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В., в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране против решение № 5980 от 24.10.2017 г. по административно дело № 5426/2017 г. от Административен съд С.-град, с което е отменено негово решение № ДОИ-ЗЗ/16.05.2017 г. за отказа да се предостави достъп до искана обществена информация и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено ри неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Господинов бъде отхвърлена. Излага съображения за неправилност на решението и в частта относно размера на присъдените в полза на жалбодателя деловодни разноски. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Д. Г. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира заплащане на деловодни разноски в настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба от лице, имащо правен интерес против индивидуален административен акт. За да отмени постановения с решение № ДОИ-ЗЗ/16.05.2017 г. отказ да се предостави достъп до исканата със заявление вх. № ДОИ-26/05.04.2017 г. от Д. Г. обществена информация първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и чл. 10 от посочения закон, доколкото на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за енергетиката, лицензията е неразделна част от решението за издаването й. Издаването на лицензии за пренос и разпределение на електрическа енергия, засяга обществения живот в страната, при което предоставянето на информация за конкретните ? параметри ще даде възможност на заявителката да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган, който я е издал. В конкретния случай задължения субект по чл. 3 ЗДОИ формално се позовава на разпоредбата на § 1, т. 5 и т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, въз основа на което прави извод, че не е налице надделяващ обществен интерес. П. в обжалваното решение изводът на административния орган не е възприета, като настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че издаването на лицензия, безспорно засяга обществения живот в страната, а предоставянето на конкретните ? параметри ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на орган. В тази насока правилен е изводът на съда, че това следва и от задължението на органа при издаване на лицензията да спази изискванията по чл. 51 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, определящ съдържанието на лицензиите Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Ето защо законосъобразно първоинстанционния съд приема, че не е оборена презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес. П. изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при подателя на касационната жалба следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски, представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат в размер на 500 лв., като намира, че направеното възражение за прекомерност на същия е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение