Решение № 254 от 30.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1490/2011 г.

Решение № 254 от 30.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1490/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 349/2010 г. по описа на Софийски апелативен съд и отмяна на постановената по него присъда в частта за определяне на тип затворническо заведение и режим на изтърпяване на наложеното по това дело наказание лишаване от свобода на С. Ц. К., както и по отношение на наказанието, което съдът е постановил същият да търпи отделно на основание чл. 68, ал. 1 от НК.

В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на присъдата е допуснато нарушение на закона, предвид приложението на чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, вместо чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура.

Осъденият С. Ц. К. не се явява, редовно призован. Процесуалният представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

I. С въззивна присъда № 39/07.07.2010 г., постановена по ВНОХД № 349/2010 г. от Софийски апелативен съд, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК е отменена оправдателната присъда, издадена от Окръжен съд - Монтана, с която подсъдимият С. Ц. К. е бил оправдан по обвинението по чл. 142, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК и вместо нея е постановено:

• признава подсъдимия К. за виновен в това, че на 08.05.2007 г. принудил Й. Л. М. да извърши нещо противно на волята й - престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален "общ режим" на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип;

• на основание чл. 304 от НПК оправдава подсъдимия К. по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 142, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК;

• на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определя едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия К. наказания по НОХД № 53/2006 г. на Районен съд - Белоградчик и по НОХД № 210/2006 г. на Районен съд - Белоградчик, а именно една година лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 от НК;

• на основание чл. 68, ал. 1 от НК привежда в изпълнение така определеното общо наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален "общ режим" на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.

Искането за възобновяване е основателно по следните съображения:

Действащият ЗИНЗС установява пряка връзка между определянето на типа заведение, в което осъденият пълнолетен трябва да бъде приведен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, и съответния на този тип заведение първоначален режим. Разпоредбата на чл. 59 от ЗИНЗС свързва изискването за броя на осъжданията на лишаване от свобода на настанявания осъден с момента на самото настаняване в мястото за лишаване от свобода. Именно към този момент осъждането на лишаване от свобода следва да е за първи път, а то очевидно не е такова, когато съдът прилага разпоредбата на чл. 68 от НК (виж Р № 493/2010 г. на ВКС по н. д. № 510/2010 г., I н. о.). Осъждането на К. по ВНОХД № 349/2010 г. от апелативния съд е основание да се активират наказанията, определени по условните присъди, за които е определено общо наказание. Същото, макар и формално да е първо по ред, е приведимо в изпълнение заради следващото осъждане на лицето по посоченото дело на лишаване от свобода.

С оглед на това определените открит тип на затворническо общежитие и "общ" първоначален режим за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода по ВНОХД № 493/2010 г., както и на общото наказание, определено при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и приведено в изпълнение по чл. 68 от НК, е в нарушение на закона (чл. 59 - чл. 61 от ЗИНЗС ), което обуславя основателност на искането за възобновяване и частична отмяна на постановения съдебен акт. За отстраняване на нарушението е необходимо ново разглеждане на делото, но тъй като става дума за нова въззивна присъда, то може да стане и в производство по чл. 306 от НПК, за което има правомощие въззивният съд (арг. от чл. 346, т. 3 от НПК).

Предвид горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,