Решение № 16039 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2010 г.

Решение № 16039 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 176, ал. 2 от АПК и чл. 251, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Директор Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ НАП, за тълкуване на Решение № 8037/16.06.2010 г. по адм. д. № 2016/2010 г. на ВАС, Първо "А" отделение. Излагат се подробни съображения. В молбата се твърди, че следва да бъде изяснена действителната воля на съда при постановяване на съдебния акт от гледна точка кое е лицето, което има качеството на данъчно задължено лице за целите на ЗДДС - адвокатското дружество или отделния адвокат, който е съдружник. Прави се искане решението бъде изяснено по пътя на тълкуването му. Ответникът по молбата - Адвокатско съдружие "Юруков в асоциация с Александров и Гунчева" изразява в писмен вид становище в срока по чл. 250, ал. 2 и чл. 251, ал. 3 от ГПК за неоснователност на молбата. Становището се поддържа и лично от съдружниците в съдебно заседание. Настоящият състав на ВАС, Първо "А" отделение, намира молбата за допустима, но неоснователна. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. А то е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, като в противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо по реда на тълкуването. С оглед тези общи принципни правила в конкретния случай постановеното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена и базирана на безспорно установената по делото фактическа и правна обстановка. За прецизност на изложението следва да бъде посочено следното: В решението е посочено че съгласно действащия ЗДДС, предвид Решението на КС за обявяване на частична противоконституционност и новото приемане на текста на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, е бил налице период, в който адвокатите, а с това и всички форми, в които те упражняват дейността си- като физически лица, като съдружия или дружества, не са данъчнозадължени лица. Този период е до 19.12.2007 г., до която дата адвокатите, съдружията на адвокатите и адвокатските дружества, не са могли да натрупват релевантни за възникване на задължение за регистрация по ЗДДС обороти. При това, в мотивите на решението е посочено, че адвокатите могат да упражняват дейността си или самостоятелно- като отделни независими един от друг адвокати- физически лица, или като обединят дейността си- в неперсонифицирано дружество, наречено от Закона за адвокатурата "адвокатско съдружие" (какъвто е конкретният случай) или чрез учредяване на юридическо лице- адвокатско дружество. В мотивите на решението е посочено, че съдружието и дружеството не извършват търговска дейност или друга стопанска такава, а извършват адвокатска дейност, но същата се извършва съвместно, с обединени усилия от двама или повече адвокати. В решението е визирано и обстоятелството, че е налице обявяване на противоконституционност на част от текста на чл. 3, ал. 2 ЗДДС относно "упражняването на свободна професия" и приравняването на тази дейност на независима икономическа такава, обосноваваща основание за регистрация по ЗДДС, както и че този текст наново е приет и е в сила от 19.12.2007 г. Въз основа на гореизложеното е формулиран извода, че адвокатското съдружие за периода от частичното обявяване на чл. 3, ал. 2 ЗДДС за противоконституционен, до 19.12.2007 г., когато същият текст е приет наново и е влязъл в сила, не се счита за задължено лице, както не са данъчно- задължени лица за същия период и адвокатите - физически лица, както и адвокатските дружества- юридически лица. Така, посочено е, че едва след 19.12.2007 г. всички лица, упражняващи адвокатска дейност самостоятелно или в съдружия или дружества, занапред натрупват правнорелевантни обороти за регистрация по ЗДДС. В допълнение следва да се посочи, че по своята същност молбата за тълкуване представлява искане за преразглеждане мотивите и диспозитива на съдебния акт. С молбата се цели преразглеждане на съдебния акт. Доводите са подробно изложени в мотивите на съда при произнасянето по същество и преразглеждането им е процесуално недопустимо. Предвид изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК и чл. 251, ал. 1 от ГПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение