Решение № 9111 от 9.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Кьосева, чрез процесуалния й представител адв.А. Николова срещу решение 3741 от 09.07.2020 г. по адм.дело 914 по описа за 2020 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение ППН-01-157/2019 от 01.11.2019 г. на Комисията за защита на личните. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и за необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени оспорения акт на Комисията за защита на личните данни. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез депозирани писмени бележки от процесуалния представител юрисконсулт Д. Ангелов и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от касационния жалбоподател. Ответната страна по касационната жалба - И. Найденов оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.П. Петров и депозирано възражение по реда на чл.213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град (АССГ) е бил сезиран с жалба срещу решение ППН-01-157/2019 от 01.11.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Същото е постановено в производство по реда на чл.38 от Закон а защита на личните данни (ЗЗЛД), като то е образувано по повод жалба на В. Кьосева във връзка с извършено видеонаблюдение на междублоково пространство във връзка с поставена камери от И. Найденов от външната страна на балкона на жилището му в гр.София, [жк], [жилищен адрес]. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата обстановка по повод развилото се административно производство и конкретно по повод извършена проверка, за което е съставен констативен акт ППН-02-534 от 07.10.2019 г. В същия се съдържат констатации относно монтирана функционираща система за видеонаблюдение, състояща се от два броя видеокамери, свързани със записващо устройство и монитор за наблюдение в реално време. Същите са монтирани на външната фасада, конкретно на ап.51, собственост на И. Найденов. При проверката е установено, че системата е монтирана след проведено общо събрание на етажната собственост и взето решение на 18.07.2019 г., както и че една от камерите не работи, а другата заснема паркинга пред входната врата на блока, като има поставен информационен стикер за видеонаблюдение. От правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, като конкретно е обсъдил разпоредбите на чл.9, ал.4, във връзка с ал.3 от ЗЗЛД, според които разпоредби заседанията на комисията са открити и решенията й се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Съгласно чл.4, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (обн., ДВ, бр.60 от 30.07.2019 г., в сила от същата дата, ПДКЗЛДНА), комисията е колегиален орган и се състои от председател и четирима членове. Съгласно чл.8, ал.6 и ал.7 от ПДКЗЛДНА заседанията на същата се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав, а тя взема решение чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното заседание на 16.10.2019 г. са присъствали четирима от членовете на комисията, като решението е прието единодушно. Правилен е изводът на съда, че актът е валиден, издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, като същият има писмена форма и съдържание, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Административният съд е направил извод и за материална законосъобразност на оспорения административен акт. При това правилно съдът се обосновал с легалното определение на понятията "лични данни" по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД и на "обработване" по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗЗЛД, които са такива по чл.4, т.1 и т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Позовал се е и на чл.6 от Регламента, в която разпоредба са посочени изискванията при събиране и обработване на личните данни и конкретно на това по т.1 от тази разпоредба, а именно обработването е законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели. В чл.7, т.1 от Регламента е предвидено, че когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. При това съдът е уточнил и понятието администратор по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗЗЛД, респ. съобразно чл. 4, т.7 от Регламента. Правилно съдът е отграничил като основен спорен момент по делото този относно даването на съгласие по смисъла и в контекста на посочените разпоредби когато обработването на лични данни е осъществявано в сграда в режим на етажна собственост, като уредбата за това е в чл.11, ал.1, т.10 б."а" и чл.17, ал.3 от Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Касационното възражение е насочено към него, като се излагат фактически твърдения и се обосновават изводи, каквито се съдържат в жалбата пред КЗЛД и пред АССГ. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда, че е дадено съгласие от етажните собственици, съгласно протокол от 18.07.2019 г. на ОС на същите (стр.13 от съд.досие), с приложен списък към него на повече от 50 на сто от собствениците, договор за изграждане на система за видеонаблюдние от 15.10.2019 г., в изпълнение на това протоколно решение, приемопредавателен протокол 5 от 18.10.2019 г. по повод видеосистемата, два броя фактури във връзка със заплащане на изграждането й. Представен е и втори списък на лица, дали съгласието си на 20.01.2019 г., като правилно съдът с оглед на тези доказателства е приел, че е налице валидно взето решение на общото събрание за монтирането на камери за видеонаблюдение на "общите части и прилежащия към блока паркинг". И това е така след като в самото решение от 18.07.2019 г. е прието, че ще се направи списък, от който да се установи колко са желаещите да се поставят камери, т.е. е избрана формата на гласуване от страна на етажните собственици. По повод твърдяната незаконосъобразност на съдебното решение е въведен с касационната жалба и вторият спорен момента, а именно, че двете камери не обслужват общите части на сградата, т.е. не е налице точно изпълнение на взетото решение от тях, което води до необоснованост на съдебния акт. Касационното решение е правилно, като изводът на съда, че процесният терен, предмет на видеонаблюдение е паркинг, който се намира върху незастроена част от дворното място, върху което е построена сградата, няма самостоятелност и обособеност, което е в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т.2 от ДР на ЗУЕС. Според нея "прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост" е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други. Съответен на това понятие е изводът на съда, че взетото решение се отнася за изграждане на система за видеонаблюдение на общите части на сградата в режим на етажна собственост, каквито по смисъла на ЗУЕС са прилежащия към блока паркинг, който технически не е изграден като такъв, а е обособен като такъв от живущите и подстъпа на блока. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд в условията на чл.221, ал.2, изр.второ от АПК и в частта за недопуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат, като процесуалния представител на първия ответник не е поискал присъждане на такива, а само е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Присъждане на съдебни разноски е поискал втория ответник, чрез процесуалния си представител, като те са в размер на 360.00 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и банково бордеро, и следва да се възложат на касационния жалбоподател, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение