Решение № 181 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2019 г.
ВАСПетчленен състав08.01.2020 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 7681/22.05.2019 г., постановено по адм. д. № 10598/2002 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 181 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от министъра на младежта и спорта, подадена чрез гл. юрк. М. Маркова и М. Пехливанова от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. К. Михайловска, против решение № 7681/22.05.2019 г., постановено по адм. д. № 10598/2002 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, с което е отменен мълчаливия отказ на председателя на Комитета за младежта и спорта по преписка № 1462/18.11.1998 г. за възстановяване на правата на Д. Пехливанов върху притежавания от неговата наследодателка Н. Пехливанова, одържавен през 1948 г. по Закона за едрата градска покрита недвижима собственост, недвижим имот от 49 256 кв м, съставляващ парцел I-647 в кв. 98 по плана на София от 1938 г. и вместо него е признато право на обезщетение на М. Пехливанова с компенсаторни записи за одържавено по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост за част от имот, представляващ земя от 25 718 кв м, съставляваща част от парцел парцел I-647 в кв. 98 по плана на София от 1938 г., заедно с циментова сграда с помещения за продажба на билети, басейн в южната част на мястото с размери 100 на 25 метра, изграден от цимент с четири поделения, 97 дъсчени кабини - в южната част, 46 кабини в северната част, на североизток - постройка с тераса ( бивш ресторант), рибник между игрището, парниците и реката, представляващ оградено с цимент водно пространство с размери 70 м на 20 м, парници, представляващи четири големи и високи помещения със стъклени стени и покрив и четири малки ниски парници. Министърът на младежта и спорта поддържа, че решението е недопустимо. Счита, че председателят на Комитета за младежта и спорта не е компетентен орган да се произнесе по заявлението с вх. № 1462/18.11.1998 г. на Д. Пехливанов, тъй като към датата на подаването му процесният имот не е бил включен в капитала на "Национална спортна база" ЕАД. Алтернативно релевира доводи за необоснованост на решението, като оспорва признатото право на обезщетение по отношение на басейн с четири поделения с размери 100 на 25 метра, с мотиви, че басейнът, построен от Д. Пехливанов, е бил унищожен преди отчуждаване на имота. Иска обезсилване на решението или отмяната му като незаконосъобразно и отхвърляне на жалбата и в частта по отношение на искането за обезщетяване за басейна върху процесния имот. М. Пехливанова, чрез адв. Михайловска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. В качеството си на касатор, М. Пехливанова оспорва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу мълчаливия отказ за признаване правото на обезщетение за 23 538 кв м, както и в частта относно възприетия способ за обезщетение като излага доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и признаване на право на обезщетение за целия одържавен терен, чрез съсобственост върху изградените във възстановения терен сгради и реално отделяне на частта от имота, върху който са изградени без строителни книжа тенис кортове. Министърът на младежта и спорта не взема становище по подадената от М. Пехливанова касационна жалба. Ответникът по касационните жалби – "Национална спортна база" ЕАД в писмен отговор, дава становище за основателност на касационната жалба на Министър на младежта и спорта и за неоснователност на жалбата на М. Пехливанова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, намира касационните жалби за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, с оглед на което процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отменил мълчаливия отказ на председателя на Комитета за младежта и спорта по преписка № 1462/18.11.1998 г. за възстановяване на правата на Д. Пехливанов върху притежавания от неговата наследодателка Н. Пехливанова, одържавен през 1948 г. по Закона за едрата градска покрита недвижима собственост, недвижим имот от 49 256 кв м, съставляващ парцел I-647 в кв. 98 по плана на София от 1938 г. и вместо него е признал право на обезщетение на М. Пехливанова, с компенсаторни записи за част от имот, представляващ земя от 25 718 кв м, съставляваща част от парцел парцел I-647 в кв. 98 по плана на София от 1938 г., заедно с циментова сграда с помещения за продажба на билети, басейн в южната част на мястото с размери 100 на 25 метра, изграден от цимент с четири поделения, 97 дъсчени кабини - в южната част, 46 кабини в северната част, на североизток - постройка с тераса ( бивш ресторант), рибник между игрището, парниците и реката, представляващ оградено с цимент водно пространство с размери 70 м на 20 м, парници, представляващи четири големи и високи помещения със стъклени стени и покрив и четири малки ниски парници, одържавено по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост. За да постанови този резултат съставът е приел, че с нотариални актове, издадени в периода 1917-1920 г., Д. Начев придобил чрез покупко-продажба ниви с площ, общо около 35 дка, в землището на село Дървеница и на село Слатина, местностите "Реката" и "Къро". Н. Пехливанова, дъщеря на Д. Начев, придобила по наследство от своя баща, въз основа на продажба, извършена с нотариален акт № 161, том IX, дело № 1379/1939 г., с който сестрите й М. Вайх и В. Дьоркен й прехвърлили своите идеални части от наследството на баща си, и въз основа на дарение, извършено с нотариален акт № 162, том IX, дело № 1379/1939 г., с който майка й Ж. Анкова й дарила своите идеални части, правото на собственост върху имот, наречен "Дианабад", находящ се в землището на село Слатина, представляващ парцел I от кв. 98 по плана на София-Слатина, състоящ се от незастроено и застроено място общо от около 37 дка по нотариален акт, а по скицата на Софийската градска община - от 49 526 кв м, върху което са построени паянтови и масивни постройки и съоръжения, като в нотариален акт № 161, том IX, дело № 1379/1939 г. изрично е посочено, че съответните идеални части от описания имот се продават в положението, в което са, без отговорност на продавачите за разлики в квадратурата или за съдебно отстранение, като уреждането на регулационни сметки е в тежест на купувача. Установил е, че с решение от 18.09.1948 г. по преписка № 2528/1948 г. комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС отчуждила в полза на държавата от Н. Пехливанова място от 32, 1 дка, с ниви, градини, цветарници и сгради в землището на село Слатина със спортен парк "Дианабад", представляващо парцел I-647, кв. 98 по плана на София, за което собствениците не са получили парично или имотно обезщетение. Установил е, че със заявление № 1462/18.11.1998 г. до председателя на Комитета за младежта и спорта Д. Пехливанов, като единствен наследник на Н. Пехливанова отправил искане за обезщетяване с акции от капитала на "Национална спортна база" ЕАД в случай че исканията му по заявление № РД-97-00-3370/3.08.1998 г., подадено пред областния управител на област София за деактуване на одържавените от неговата наследодателка имоти, не бъдат удовлетворени. Като е проследил цялата хронология на управление и стопанисване на отчуждените имоти и е съобразил, че с Разпореждане № 902/20.11.1950 г. на МС спортният парк "Дианабад" е отстъпен на Върховния комитет за физическа култура и спорт – управление "Спортни имоти и прояви", а с Постановление № 176 на Министерския съвет от 10.09.1992 г. е възложено на председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт, преименуван впоследствие на Комитет за младежта и спорта, да упражнява правата на държавата като притежател на правата на държавата в Стопанска организация "Спортни имоти и прояви", преобразувана през 1993 г. в "Национална спортна база" ЕАД, в чиито активи е включен спортен комплекс "Диана" съдът е приел, че искането на Д. Пехливанов за обезщетение е подадено до компетентния орган, упражняващ правата на държавата в търговското дружество, в активите на което е включен одържавения имот. Приел е, че като не се е произнесъл в законовия срок по заявлението на Д. Пехливанов, председателят на Комитета за младежта и спорта е формирал мълчалив отказ. След анализ на документите по отчуждителната преписка, съдът е приел, че М. Пехливанова, в качеството си на правоприемник на собственика на имот, отчужден в полза на държавата по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, следва да получи обезщетение за него, както и за съществуващите върху нея към момента на отчуждаването постройки и съоръжения, както са описани в протокола-опис от 25 март 1949 г., тъй като върху земята, при спазване на действащото към съответния момент законодателство, са извършени нови строежи, които не позволяват реалното му връщане. От отчуждителната преписка, скицата, издадена на 24.12.1938 г., представляваща извадка от план за дворищна регулация, утвърден със заповед № 1356/11.05.1933 г. и заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че урегулираният парцел I-647, кв. 98 по плана на София, "Слатина", собственост на наследниците на Д. Анков, е с 49 256 кв м застроена и незастроена площ, от които съгласно скицата - двор от 45, 786 кв м, постройка от 309 кв м, постройка от 334 кв м, постройка от 127 кв м и постройка, за която не е посочена квадратура, а площта на имот № 647 е 34 154 кв м., като измерен технически по имотните граници, възлиза на 46 646 кв м. От техническата експертиза е приел, че в площта на Националния спортен комплекс "Диана" е включена земята, отчуждена от Н. Пехливанова по преписка № 2528/1948 г. По спорния въпрос за площта на имота, подлежащ на обезщетение, въз основа на решението на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС, на протокол-опис от 25.03.1949 г., с който отчуждения имот е предаден на "Софжилфонд" за управление и стопанисване, Акт № 3151 от 25 март 1949 г. на Министерството на финансите - отдел "Държавни имоти" за завземане на недвижим имот, отчужден на 9.03.1949 г. по преписка № 2528/48 г., IV район и Постановление № 19 на Министерския съвет, съдът е приел, че в собственост на държавата са преминали 32, 1 дка ниви, градини, цветарници и сгради със спортен парк "Диана", находящи се в землището на село Слатина, парцел I -617 кв. 98 по плана на София, като площта на спортния парк се включва в общата отчуждена площ от 32, 1 дка. Установил е, че нотариалните актове по делото удостоверяват право на собственост на Н. Пехливанова върху земя от около 37 дка, поради което е приел, че няма основание за обезщетяване на правоимащото лице за по-голяма от притежаваната от собственика площ, която е била придобита от държавата в резултат на отчуждителната процедура. При определяне на обезщетението е съобразил, че 3 936 кв м заедно с масивна двуетажна сграда са върнати реално на жалбоподателката с решение № 160/18.12.2015 г. по гр. Д. № 4389/2014 г. на ВКС, а съгласно техническата експертиза 2 160 кв м и други 286 кв м, попадат в уличната мрежа, поради което е достигнал до извод, че дължимото обезщетение е за оставащите 25 718 кв м. от площта на одържавения имот в общ размер на 32 100 кв м. Приел е, че обезщетението, което следва да се признае на М. Пехливанова, е с компенсаторни записи, за което се е позовал на § 11, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и констатацията, че "Национална спортна база" ЕАД, както и Спортен парк "Диана", са включени в списъците по чл. 3, ал. 1 и ал. 2, изречение второ на посочения закон. Така мотивиран тричленният състав на ВАС е отменил мълчаливия отказ на председателя на Комитета за младежта и спорта и се е произнесъл по същество по искането на Д. Пехливанов за обезщетяване на одържавения през 1948 г. по Закона за едрата градска покрита недвижима собственост, недвижим имот, притежавания от неговата наследодателка Н. Пехливанова. Настоящият 5-членен състав на Върховния административен съд намира, че решението е обосновано и правилно. Решаващият състав правилно е приложил материалния закон, след като е обсъдил доказателствата по делото и се е произнесъл по възраженията на страните. По жалбата на министъра на младежта и спорта: Не се споделя разбирането на касатора, че председателят на Комитета за младежта и спорта не е бил компетентен орган да се произнесе по заявлението с вх. № 1462/18.11.1998 г. на Д. Пехливанов с искане за обезщетение, тъй като към датата на подаване на заявлението няма данни теренът на спортния комплекс да е бил отразен в баланса на "Национална спортна база" ЕАД. Възражението е било релевирано и пред тричленния състав, който е отговорил мотивирано, като е проследил хронологията от момента на одържавяване на имота до датата на подаване на заявлението. Мотивите му се споделят от настоящия 5-членен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно съдът препраща към тях. Неоснователно касаторът оспорва признатото от съда обезщетяване на лицето за постройките върху одържавения имот, по-специално за басейн с четири поделения с размери 100 на 25 метра. Във връзка с твърдението му, че басейнът е бил разрушен през 1944 г. преди отчуждаване на имота, по делото са събрани доказателства, които следва да бъдат преценени съвкупно и с оглед всички други доказателства и установени факти. В контекста на изложеното не следва документите, на които се позовава касаторът да бъдат тълкувани едностранно и самостоятелно, при игнориране на останалите доказателства. Действително, в писмо с дата 11.06.1947 г., адресирано до Централния жилищен съд, Министерство на вътрешните работи, Министерство на социалната политика и Върховния стопански съвет и в друго писмо от 15.04.1947 г. до Председателя на комисията по чл. 33 от Закона за наемите, се излага, че от бомбардировките през 1944 г. столичният басейн "Диана" и езерото край него са полуразрушени, като се изразява желание Дирекция за физическа култура и спорт да възстанови за своя сметка спортните сгради. Във връзка с тези писма от Дирекцията за физическа култура и спорт на Министерство на народното здраве е публикувано обявление за провеждане на избор на изпълнител на предприятие "Възстановяване и преустройство на басейна и съоръженията на "Диана Бад". От цитираните документи настоящият състав счита, че не може да се направи категоричен извод за това, че басейнът е бил напълно разрушен, до степен да не съществува в имота и да бъде изцяло построен от и за сметка на Дирекцията за физическа култура и спорт, доколкото в писмата пише, че същият е полуразрушен и ще се организират мероприятия за възстановяване и преустройство на всички съоръжения. Съставеният при оглед на място на одържавения недвижимия имот протокол-опис от 25.03.1949 г., констатира наличие на басейн в южната част на мястото, изграден от цимент с четири поделения и макар също да съдържа данни, че пространството, заето от Комитета за физкултура и спорт се намира в преобразувание и строеж, не може да се приеме, че съществувалият басейн е бил изцяло разрушен преди одържавяването. Предвид доказателствената тежест в процеса, касаторът не доказва твърдението си по категоричен начин, поради което решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на М. Пехливанова: Настоящият 5-членен състав намира наведените касационни доводи за несъстоятелни. Правилно е определена площта на одържавения имот, подлежаща на обезщетяване. Разпоредбата на чл. 2 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, която е правното основание за претендираните от касатора права, предвижда обезщетяване на собствениците за одържавените от тях имоти. Тълкуването на текста на разпоредбата сочи, че на лицата се дължи обезщетяване за имотите, които са били тяхна собственост, в размера, в който са били отчуждени по предвидения в закон ред. От наследодателката на касатора, с решение на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от 18.09.1948 г. по преписка № 2528/1948 е бил отчужден имот, описан като място от 32, 1 дка, с ниви, градини, цветарници и сгради в землището на село Слатина със спортен парк "Дианабад", представляващо парцел I-647, кв. 98 по плана на гр. София, който съгласно скица на Софийската градска община е с площ 49 256 кв м. Идентична площ от 32, 1 дка отчужден имот е вписана и в протокол-опис от 25.03.1949 г. на Столичния народен съвет за предаване на одържавения по Акт № 90 имот, бивша собственост на Н. Пехливанова - парк "Диана бад" във владение на "Софжилфонд", като се констатира, че около 22 дка са заети от Комитета за физкултура и спорт, а останалите 10 дка са заети от Министерство на земеделието. Видно от множеството съдебно-технически експертизи предаденият имот е целият, който е бил одържавен с решението на Комисията преписка № 2528/1948 г., като видно от изготвените от вещите лица комбинирани скици и обясненията по тях, процесният терен представлява един парцел, в западната му част се разполага спортен комплекс парк "Диана бад", зает от Комитета за физкултура и спорт, а останалата част представлява парници, цветарници и обор, заети от Министерство на земеделието, в посочените по-горе размери. Според Акт № 3151 от 25 март 1949 г. на Министерството на финансите - отдел "Държавни имоти" за завземане на недвижим имот, отчужден на 9.03.1949 г. по преписка № 2528/48 г., IV район, с Постановление № 19 на Министерския съвет, в собственост на държавата са преминали 32, 1 дка ниви, градини, цветарници и сгради със спортен парк "Диана", находящи се в землището на село Слатина, парцел I-647 кв. 98 по плана на София. Сградите са описани като лятна къпалня, игрище-плац, рибарник, цветарници (парници) и други. Като ползватели са посочени Комитета на физкултура и спорт и "Държавни украси" - Министерството на земеделието. При така установеното и при съобразяване заключенията на вещите лица, следва да се приеме, че отчужденият имот е с площ от 32, 1 дка, както е описан по документи и съгласно нотариалните актове за придобиването му. Действително в скицата от 1938 г. по плана от 1933 г. записаната площ на парцел I-647 кв. 98 по регулационни граници е 49 256 кв м., като съгласно заключението на инж. Антонов тя отразява и площите на части, които се придават по регулация за образуване на парцел I-647 и изрично е посочено наличие на неуредени сметки по регулация за 6 113 кв м., а площта на имот № 647 е 34 154 кв м. Вещото лице изрично заявява, че за разликата в площите по документи и по графични планове няма данни, поради което настоящият състав счита, че за правилната преценка на площта на подлежащия на обезщетение имот следва да бъдат съобразени документите за собственост и действително отчуждените площи, съобразно коментираните по-горе документи. Становището на вещото лице Коцева, на което се позовава касаторът, а именно, че одържавеният имот е бил с площ 49 256 кв м, от които 17 156 кв м са представлявали Спортен парк "Диана", а останалите 32, 1 са ниви и градини е изолирано и не се подкрепя от заключенията на останалите проведени експертизи, включително в гражданските производства, които не правят разграничение между територията на спортния парк и площите заети от ниви, цветарници и градини, а приемат, че по документи площта на отчуждения имот е 32, 1, дка с всички описани в него части. Вещото лице инж. Антонов излага, че по НА № 161, нот. дело № 1379/1939 г. с който е придобита собствеността върху отчуждения впоследствие имот, представляващ парцел I в кв. 98 по плана на София, целият с площ 37 дка по НА, а по скица – 49 256 кв м, е невъзможно посочване на границите описани в НА защото са записани само имена на съседи без номера на имоти и дава заключение, че имот с площ 37 дка (съгласно придобитото право на собственост по НА) е част от парцел I в кв. 98 по плана на София, с площ 49 256 кв м. При така установеното правилно тричленният състав е посочил, че правоимащото лице не следва да бъде обезщетено за по-голяма площ от притежаваната собственост, която по нотариални актове е около 37 дка, като бъде съобразено, че отчуждителната преписка касае 32, 1, дка и именно толкова са били одържавени. Неоснователно касаторът отново претендира обезщетение в собственост върху постройката, представляваща обор с една стая, свинарник, кухня и над нея стая и коридор, които вече реално са му върнати с решението на ВКС. След като техническата експертиза дава заключение, че има частична идентичност между одържавения и сега съществуващ имот и че в площта на Националния спортен комплекс "Диана", понастоящем в значително по-големи размери след извършено мащабно строителство, е включена земята, отчуждена от Н. Пехливанова по преписка № 2528/1948 г., както и че 2 160 кв м и други 286 кв м от одържавения имот, попадат в уличната мрежа, при определяне на размера, подлежащ на обезщетение, правилно съдът е преценил, че общата площ е 32, 1 дка, от която следва да бъдат приспаднати частите, отредени в уличната мрежа, както и реално възстановените по решение 160/18.12.2015 г. на ВКС. Настоящият състав счита, че правилно е определен размерът на отчуждения имот, подлежащ на обезщетение. Неоснователни са и възраженията на лицето и относно отредения начин на обезщетяване. Претенцията на касатора за реално възстановяване на собственост върху земята, включително частта, върху която твърди наличие на незаконни постройки, вече е била предмет на гражданско съдопроизводство, решена със сила на пресъдено нещо с решение № 160/18.12.2015 г. на Върховният касационен съд, влязло в сила, поради което спорът в тази част не следва да бъде пререшаван. Възможността за реално отделяне на част от дворното място, върху което след подаване на искането за обезщетение са изградени тенис кортове също е коментирана в посоченото решение, а мотивите на съда се подкрепят и от заключението на вещото лице инж. Антонов, който на поставен от съда въпрос в тази насока сочи, че спортният комплекс е проектиран и съобразен за комплексно използване на всички съоръжения, така че отделянето на тенис кортовете нарушава целостта на комплекса. Правилни са съображенията на съда, че върху територията има реализирано комплексно мероприятие. Вещото лице е заявило на изрично поставен въпрос, че няма възможност за отделяне и на незастроени части от имота, какъвто е нанесен по действащия план, които да могат да се обособят в самостоятелен парцел по съответните правила и норми и да се върнат реално на бившите собственици, извън тези предмет на решение от 18.12.2015 г. по гр. д. № 4389/2014 г. на ВКС. Въпросът за законосъобразността на част от изградените в отчуждения имот постройки, поставен от касатора, е преюдициален спрямо приложението на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, като доводите в случая са неотносими към спора, тъй като косвен контрол за незаконно строителство в настоящето производство не може да бъде извършен. Но дори и липсата на строителни книжа да се приеме за възможна индиция за незаконно построяване на част от сградите и съоръженията, както правилно излага съдът, беше посочено и в настоящите мотиви по-горе реалното отделяне на съответната част от терена не е възможно, тъй като това би нарушило целостта на спортния комплекс "Диана". Същевременно, с по-силно основание, правилно тричленният състав е съобразил разпоредбата на § 11, ал. 2 от ПЗР на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол и е приел, че единствен възможен начин за обезщетяване на лицето са компенсаторните записи. Съгласно посочената разпоредба за търговски дружества, включени в списъците по чл. 3, ал. 1 и ал. 2, изречение второ, правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се обезщетяват само с компенсаторни записи. Систематичното тълкуване на разпоредбата в чл. 2, заедно с чл. 1 от § 11, показва, че законът визира търговски дружества които имат в активите си повече от 50 на сто държавно или общинско участие и в тях са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. "Национална спортна база" ЕАД е търговско дружество със 100 % държавно участие, създадена с Разпореждане на МС № 13/29.03.1993 г., след пререгистриране през 1993 г. на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви", под чието управление е бил спортен комплекс "Диана". "Национална спортна база" ЕАД, както и Спортен парк "Диана" са включени в цитираните по-горе списъци, ограничаващи обезщетяването на правоимащите само до компенсаторни записи още през 2002 г. с първата редакция на ЗПСПК, а не както твърди касаторът с изменението през 2008 г., на което се позовава за неприложимост на § 11, ал. 2 от ПЗР на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Независимо от това, неприложимостта на друг начин на обезщетяване следва и от § 18, който определя, че в случаите, когато към датата на влизане в сила на ЗПСПК е подадено заявление за обезщетяване по реда на чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия правоимащите се обезщетяват по досегашния ред, освен в случаите по § 11, ал. 2. По горните съображения не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, релевирани в касационните жалби. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на страните разноски не се дължат. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав
Цитирани разпоредби
1- чл. 11 ЗОЕГПНС