Решение № 4489 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2018 г.

Решение № 4489 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Николова, подадена чрез адв. С. Каров, срещу решение № 249 от 19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2357/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлена исковата молба на С. Николова, против Областна дирекция (ОД) – Бургас на МВР за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, вследствие от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 16-0237-000365 от 26.07.2016 г., издадено от началника на РУ – Айтос при ОД – Бургас на МВР в частта му, в която на С. Николова за нарушение на чл. 150 ЗДвП е наложено наказание "глоба", в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. От същото лице е подадена и частна жалба срещу определение № 824/11.04.18 г., постановено по адм. дело № 2357/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлено искането на Николова за изменение на решение № 249 от 19.02.2018 г., в частта за разноските. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се съдържа изрична законова регламентация на отговорността за разноски, която изключва приложимостта на чл. 143, ал. 4 от АПК в производството по ЗОДОВ, съответно чл. 78, ал. 4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Ответникът – Областна дирекция – Бургас на МВР, представляван от юриск. Г. Владимирова – Михова, оспорва касационната и частната жалба. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че както касационната, така и частната жалба, са редовно подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащи на касационен контрол съдебни актове, намира същите за допустими. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е сезиран с иск от С. Николова да бъде осъдена ОД – Бургас на МВР да й заплати сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по АНД 151/2017 г. на РС – Айтос във връзка със съдебното обжалване на НП № № 16-0237-000365 от 26.07.2016 г., издадено от началника на РУ – Айтос при ОД – Бургас на МВР, отменено в частта му, в която на С. Николова за нарушение на чл. 150 ЗДвП е наложено наказание "глоба", в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с влязло в сила на 11.07.2017 г. решение № 94/20.06.2017 г. по АНД 151/2017 г. на РС – Айтос. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата от 200 лева, считано от 11.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с решение № 249/19.02.2018 г., е отхвърлил иска на С. Николова срещу ОД – Бургас на МВР за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, вследствие от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 16-0237-000365 от 26.07.2016 г., издадено от началника на РУ – Айтос при ОД – Бургас на МВР в частта му, в която на С. Николова за нарушение на чл. 150 ЗДвП е наложено наказание "глоба", в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и е осъдил С. Николова да заплати на ОД – Бургас на МВР сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение № 94 от 20.06.2017 г. по АНД 151/2017 г. на РС – Айтос, по жалба на С. Николова е отменено като незаконосъобразно № 16-0237-000365 от 26.07.2016 г. на началника на РУ – Айтос при ОД – Бургас на МВР в частта му, в която на С. Николова за нарушение на чл. 150 ЗДвП е наложено наказание "глоба", в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В производството по обжалване на постановлението, по което е образувано АНД 151/2017 г. на РС – Айтос, ищецът е бил представляван от процесуален представител – адвокат. При така установеното, относно исковата претенция за имуществени вреди, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не доказани всички предпоставки за това. Съдът е приел, че по делото е доказана единствено първата предпоставка за реализиране на отговорността, а именно – незаконосъобразен акт – наказателно постановление, отменено по съответния ред. Недоказана според съда е останала втората предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - ищецът да е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалването на НП. Съдът е установил, че по АНД 151/2017 г. на РС – Айтос и по АНД № 1505/2017 година на РС – Бургас Николова е представила един и същ договор за правна защита и съдействие - серия В № 0000052089 от 10.03.2017 г., по който на адвоката е заплатена една единствена сума – 200 лева, като за имуществените вреди, произтичащи от ангажирането на адвокат - по този договор, С. Николова вече е била обезщетена с решението по адм. д. № 2346/2017 година на АдмС – Бургас. Първоинстанционният съд е счел, че представянето на един и същ договор за правна помощ като основание за две искови молби, не можело да обоснове уважаване на претенцията на Николова, тъй като това би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника ОД – Бургас на МВР, а не до обезщетение, вследствие на претърпени вреди. Съдът е установил, че разликите в представените копия – бланки на договора за правна защита и съдействие и пълномощното към него, не били в частта, в която са уредени имуществените права на страните, а именно - представителство при обжалване на НП срещу заплащане на възнаграждение в размер на 200 лева, а в извършеното по – късно дописване на номерата на съответните дела в пълномощните, които били дадени на адвокат Каров от ищцата Николова. Съдът е приел, че доколкото договорът за правна помощ и пълномощното за процесуално представителство доказват наличието на две отделни правоотношения с различни правни последици, съдът е приел, че по делата, образувани пред РС – Бургас и РС – Айтос, от адвокат Каров е бил представен само един договор за правна защита и съдействие (серия В № 0000052089 от 10.03.2017 година) и две пълномощни, различни по съдържание. Съдът е счел, че е направен повторен опит за получаване на обезщетение за еднократно изплатената сума от 200 лева по договор за правна защита и съдействие серия В № 0000052089 от 10.03.2017 г., за която сума Николова е била вече обезщетена. Административният съд е счел, че липсата на втората изискуема предпоставка за реализиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ, обезсмисляло изследването на въпроса за наличието на третото условие – причинната връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно, и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. По тези съображения, съдът е преценил иска като неоснователен и го е отхвърлил. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ е присъдил на ответника ОД – Бургас на МВР разноски в размер на 200 лева – за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно в частта, в която е отхвърлен иска на С. Николова, против Областна дирекция (ОД) – Бургас на МВР за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, вследствие от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 16-0237-000365 от 26.07.2016 г., издадено от началника на РУ – Айтос при ОД – Бургас на МВР в частта му, в която на С. Николова за нарушение на чл. 150 ЗДвП е наложено наказание "глоба", в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, в резултат на което обосновано е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая правилно е прието от първоинстанционния съд, че е налице само първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – незаконосъобразен акт – наказателно постановление, отменено по съответния ред. Обосновано е прието от съда, че е недоказана втората предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - ищецът да е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалването на НП. Констатациите на административния съд с верни, тъй като съответстват на събраните поделото докзателства. Правилно е прието от съда, че с предявения пред него иск, Николова повторно е претендирала обезщетение за изплатената сума от 200 лева по договор за правна защита и съдействие серия В № 0000052089 от 10.03.2017 г., за която сума касаторката е била вече обезщетена по реда на ЗОДОВ по силата на решението, постановено по адм. д. № 2346/2017 г. на АС – Бургас. При отсъствието на втората задължителна предпоставка, отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана, което прави безпредметен анализът по отношение наличието на третото необходимо условие – причинната връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно, и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че решението, в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки направеното своевременно от адв. С. Каров искане за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател такива не следва да се присъждат. По отношение на основателността на частната жалба, съдът приема следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба, с правно основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, с която Николова е поискала изменение на решение № 249 от 19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2357/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, в която С. Николова е осъдена да заплати на Областна дирекция– Бургас на МВР сумата от 200 лева. С обжалваното определение, Административният съд – Бургас е отхвърлил молбата на С. Николова от 06.03.2018 г. за изменение на решението, постановено по делото, в частта за разноските. За да отхвърли така направеното искане, съдът е приел, че изходът от оспорването е обусловил основателността на претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът е счел, че предявилият неоснователно иск, следвало да бъде осъден да заплати разноските в производството – в това число и дължимото юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното определение, с което е отхвърлено искането на Николова за изменение на решение № 249 от 19.02.2018 г., в частта за разноските, като неправилно. Направените в частната жалба възражения в тази са основателни. Съдът неправилно е приложил чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 10, ал. 2 и 3 съдържа самостоятелна специална уредба на отговорността за разноски за страните по делата, водени по този закон. Тази специална уредба дерогира приложението на общата уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична норма която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за едната страна по спора - ищеца. Разделянето на възнаграждението за адвокат от разноските по производството показва, че според законодателя, възнаграждението за адвокат, макар и да е разход по делото не е разноска по производството. В ЗОДОВ не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ, в тежест на ищеца, остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба, предвиждаща това. При тези обстоятелства, обжалваното определение на административния съд, с което е отказал изменение на решението в частта за разноските, следва да се отмени, като вместо това се уважи молбата на С. Николова и се отмени решение № 249 от 19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2357/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, в която С. Николова е осъдена да заплати на Областна дирекция– Бургас на МВР сумата от 200 лева, представляваща направените по делото разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,