Решение № 5592 от 9.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационнажалба от Г. Бързаков, действащ като ЕТ Бързаков- Г. Бързаков, [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение 2693/21.04.2021г., постановено по адм. дело 9794/2020 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал представените доказателства, които в своята съвкупност установяват реалното извършване на спорните услуги. Акцентира, че в хода на ревизията липсват констатации, че сделките са белязани с измама, като в тази връзка се позовава на разясненията на СЕС, дадени с решенията по дело С -324/11. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на атакуваното решение, отмяна на оспорения РА и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП-София, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е законосъобразността на Ревизионен акт (PA) Р-22221419002881-091-001/28.04.2020г., издаденот органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1168/30.07.2020г. на Директора на Дирекция ОДОПСофия към ЦУ на НАП, с койтона Г. Бързаков, действащ като ЕТ Бързаков- Г. Бързаков са установени допълнителни задължения по ЗДДС в резултат на отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 27 135,40 лв. по фактури, издадени от Евростил 2017 РБ ЕООД, Манчев Строй 83 ЕООД, Инфраконструкт Пътстрой ЕООД, Ди Ли Я ЕООД, Констулт София С ЕООД,Панама Делишън ЕООД, Елит Груп 2018 ЕООД, Евротранс 94 ЕООД, Ай Би Консулт 2017 ЕООД, Кеке ЕООД и Иванова строй 2017 ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на 7 575,39лв. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е констатирано, че Г. Бързаков, действащ като ЕТ Бързаков- Г. Бързаков е декларирал осъществяване на транспортна дейност на територията на страната и Европейския съюз. Предмет на спорните доставки по фактурите, издадени от Евростил 2017 РБ ЕООД, Манчев Строй 83 ЕООД, Инфраконструкт Пътстрой ЕООД, Ди Ли Я ЕООД, Консулт София С ЕООД,Панама Делишън ЕООД, Елит Груп 2018 ЕООД, Евротранс 94 ЕООД, Ай Би Консулт 2017 ЕООД, Кеке ЕООД и Иванова строй 2017 ЕООД са ремонтни услуги на моторни превозни средства, както и подмяна на съставни части от двигателите им. При извършените насрещни проверки доставчиците Манчев Строй 83 ЕООД, Инфраконструкт Пътстрой ЕООД, Ди Ли Я ЕООД, Консулт София С ЕООД,Панама Делишън ЕООД, Елит Груп 2018 ЕООД, Евротранс 94 ЕООД, Ай Би Консулт 2017 ЕООД и Кеке ЕООД не са открити на декларираните от тях адреси за кореспонденция. Евротранс 94 ЕООД е получило искането за представяне на документи, но в резултат не е предприело никакви процесуални действия. Въз основа на представените от ревизирания документи, както и на данните от информационните масиви на НАП, органите по приходите са констатирали, че горепосочените дружества не притежават кадрова и материална обезпеченост за извършването на спорните доставки. Поради това са формирали извод, че доставките не са реално извършени, с оглед на което за получателя по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от Иванова строй 2017 ЕООД, Евростил 2017 РБ ЕООД и Елит Груп 2018 ЕООД, при насрещните проверки от издателите им са представени приемо- предавателни протоколи, свидетелства за регистрация на ФУ, оборотни ведомости и договори. Органите по приходите са констатирали, че в информационните масиви на НАП липсват данни за назначени в дружествата лица по трудови правоотношения. Съобразили са още, че липсват доказателства за плащане по фактурите, с оглед на което са приели, че обективираните в тях достави не са действително извършени. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност решаващият състав е приел, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки от издателите на процесните фактури. Счел е, че представените приемо- предавателни протоколи и договори не следва да бъдат кредитирани като документи с вярно съдържание, тъй като не се подкрепят от други относими доказателства. Наред с това не е установена и кадровата обезпеченост на доставчиците, както и данни къде , кога, от кого и как са извършени спорните услуги. В обобщение съдът е приел, че не е установено извършването на спорните услуги от издателите на фактурите, поради което законосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на получателя. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателно касаторът поддържа, че в своята практика СЕС многократно е разяснявал, че нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя, нито да са самостоятелно основание за отказ на претендираното от ревизирания данъчно предимство. Наред с това обаче, той не е отричал необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките, а последователно е уточнявал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка. Това негово разбиране е застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Трайно е разбирането на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В постановените от Съдът на ЕС актове многократно са дефинирани формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като за пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 на СЕС /т. 41 и сл./се припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W siewicz, C-280/10, EU:C:2012:107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това се подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация за да установи последните. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът се концентрира не върху формалните, а върху материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. В Решението от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 СЕС конкретизира, че "от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице." В този аспект първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно съответните процесуални и материално правни норми арг. от т. 31 от Решението на СЕС по дело С-285/11 г. Съгласно точка 37 от Решението по дело С-78/12 СЕС, лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същевременно, съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами или злоупотреба с право. Действително, спецификата на икономическата дейност предполага, че документите, които се съставят в отношенията между търговци, в преобладаващата си част са частни свидетелстващи или диспозитивни, поради което не се ползват с материална доказателствена сила досежно своето съдържание. Това налага преценката на тяхната вярност да се осъществява от съда въз основа на съвкупния анализ на всички относими доказателства. Именно в тяхната взаимовръзка първоинстанционният съд е ценил представените към фактурите съпътстващи документи, както и липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да осъществят процесните доставки. Неустановеността на възможността на издателите на фактурите да изпълнят услугите обаче не е възприета като самостоятелно основание за непризнаване на претендираното данъчно предимство, нито като елемент от фактическия състав за възникването и упражняването му, а единствено като индиция, че доставчиците не осъществяват реална икономическа дейност. Поради това не може да се приеме, че доводите на първоинстанционния съд са в противоречие с тълкувателно приложимото решение на СЕС по дело С - 324/ 11. Неговите мотиви не изключват необходимостта националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. В унисон с тези разяснения, АССГ е осъществил подробен и всеобхватен анализ на събраните доказателства, в резултат на който обосновано е приел, че те не се подкрепят по между си и не установяват главно и пълно механизма на изследваните доставки. Приемайки недоказаните обстоятелства за неосъществени, законосъобразно решаващият състав е достигнал до извода, че спорните услуги не са реално извършени. При липсата на една от кумулативно изискуемите материално правни предпоставки за възникване на претендираното данъчно предимство, следва да се приеме, че правото на приспадане на данъчен кредит обосновано е отречено от ревизиращите. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1571,32 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение