Решение № 6205 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 523/2020 г.

Решение № 6205 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 523/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Бачев от [населено място], срещу Решение № 6020/16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2559/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № P-22002217002963-091-001/27.09.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 273/20.02.2018 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за задълженията за 2008 г. е изтекла погасителната давност, поради което потвърдителното решение на съда в тази част е незаконосъобразно. Относно останалите установени с ревизионния акт задължения, счита за неправилни изводите на съда, че в случая са били налице основанията за облагане по особения ред. Излага съображения в тази насока, като твърди, че е получавал сериозни парични суми по банков път, които неправилно не са зачетени. Моли чрез адв. Станимиров касационната инстанция да отмени решението и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. София оспорва КЖ с доводи, поддържани в с. з. чрез юрк. Дечева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е частично основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ц. Бачев против Ревизионен акт /РА/ № P-22002217002963-091-001/27.09.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 273/20.02.2018 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на лицето са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2011 г. и 2013 г. в общ размер на 35 076, 10 лв. и лихви в размер на 29 506, 84 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства, основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, както и размера на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за процесните периоди. Приел е, че лицето не е представило убедителни доказателства, които да оборят констатациите на приходните органи, за които е предвидена в закона оборима презумпция. Мотивирал се е, че лицето няма сключени трудови договори, не е подавало ГДД, твърденията му не са подкрепени с конкретни доказателства, дори това за извършено плащане през 2007 г. вместо по констатации от 2008 г. е опровергано от изпратена справка от нотариуса, изповядал сделката. Въз основа на преценката на установените факти и събраните доказателства съдът е достигнал до извода за законосъобразност на издадения РА и установените с него задължения. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради въведено с касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за 2008 година. Възражението за изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК относно задълженията по РА за 2008 г. е направено от ревизираното лице за първи път с касационната жалба срещу първоинстанционното решение. Неправилно касаторът се опитва да обоснове, че е направил такова възражение и в жалбата до административния съд, като твърди, че в т. 12 от жалбата посочвайки, че заповедта за ревизия е връчена на 26.02.2015 г. и срокът за приключване не е удължен е имал предвид именно изтичане на 5-годишна давност. Такова разбиране на съдържанието на т. 12 от първоинстанционната жалбата не може да се обоснове. Доколкото давността не се прилага служебно, при липса на изрично възражение от лицето, съдът не е бил длъжен да се произнесе в тази насока. Предвид въведеното с касационната жалба възражение, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение следва да се произнесе относно установените с обжалвания РА публични вземания за 2008 г., съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Според посочената правна норма давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. давностният срок е започнал да тече от 1.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014 година. Първата ЗВР е издадена на 25.11.2014 г., като е връчена на ревизираното лице на 26.02.2015 г., което действие поставя началото на ревизионното производство. Това означава, че петгодишният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК във връзка с определените с РА задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. е изтекъл преди започване на ревизионното производство с връчването на първата заповед за възлагане на първата ревизия на 26.02.2015 година. Следователно, при изтекла погасителна давност относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. следва да се приеме, че РА е незаконосъобразен в тази част, което е основание за отмяната му относно установените задължения в размер на 32 253, 63 лв. заедно с прилежащите лихви върху тази сума в размер на 28 442, 31 лева. Същевременно основателно е и изложеното от ревизираното лице с допълнение към касационната жалба, относно настъпил по време на съдебното производство нов факт, а именно изтичане на 10-годишна абсолютна давност съобразно с чл. 171, ал. 2 ДОПК към 01.01.2020 г. за задълженията за 2008 година. В останалата обжалвана част, относно задълженията за 2011 г. и 2013 г., решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до правилен извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за ревизираните периоди. Всички посочени от касатора суми, които твърди, че е получил в периода предхождащ ревизирания и които счита, че следва да участват при формиране на началното салдо, вече са съобразени и обсъдени от приходните органи, като правилно не са били зачетени при формиране на паричните потоци на лицето, поради липса на категорични доказателства за получаването им. Този факт е бил обсъден и от съда в обжалваното решение. Мотивите му за недоказаност на дарението в размер на 70 000 евро от Д. Енев се споделят напълно от настоящата инстанция, съответстват и на констатациите на данъчните органи. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че не може да се обоснове извод за получено дарение само въз основа на представен договор, без същият да отговаря на изискуемата форма за действителност и при липса на конкретни доказателства по делото за възможността на дарителя да предостави посочената сума, данни за реалното им получаване от надареното лице. При липса на документална следа и всякакви други доказателства, не може да се приеме по необходимия категоричен начин, че парите са получени от ревизираното лице. Оплакването на касатора, че неправилно не са били зачетени получени от ревизираното лице от различни източници суми, което е довело до извод за превишаване на разходите на ревизираното лице над приходите, настоящият касационен състав преценява като неоснователно. Относно невъзприемането на довода за 460 676, 73 щатски долара като приход, получен от чуждестранен гражданин – Я. Липсон, възражението е неоснователно, тъй като самото ревизирано лице е заявило, че след получаването й е изтеглило сумата от банковата си сметка и я е предало на Липсон, като тя не представлява начално салдо за ревизирания период. Доколкото признанието на този факт е неблагоприятно за ревизираното лице, правилно същото е било възприето като доказателство и получените средства не са били включени при формиране на началното салдо на ревизираното лице за 2008 година. Същото се отнася и за сумата от 20 000 щатски долара, за която самото ревизираното лице е дало писмено обяснение, че не е предназначена за негово ползване, а за личните нужди на Я. Липсон. При тези данни посочените суми не могат да оборят констатациите на данъчните органи за недостиг на средства и превишаване на разходите над приходите на ревизираното лице. В подкрепа на констатациите на приходните органи за наличие на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК настоящата инстанция съобрази, безспорно установеното, че ревизираното лице няма регистрирани трудови договори и декларирани източници на средства, не е подавало ГДД, като същевременно от официални справки от имотния регистър на АВ, както и от СДВР "Пътна полиция" се установява придобиване на недвижими имоти и подробно описани от приходните органи МПС през ревизирания период. Поддържаното и в касационната жалба твърдение, че средствата за закупуване на МПС са получавани от чуждестранното лице Я. Липсон, което е имало финансовата възможност да осигури луксозните покупки, а същите са предназначени за него, не се подкрепя с доказателства. Още повече, че автомобилите са регистрирани на името на ревизираното лице, видно от договорите за покупко-продажба, където има такива, в тях като страна фигурира единствено ревизираното лице, а не се представят доказателства същото да е действало като пълномощник на чуждестранния гражданин, нито резултатът от сделките да е прехвърлен в неговия патримониум. Видно от справките, ревизираното лице е продължило да извършва сделки с МПС и след смъртта на чуждестранния гражданин, за когото твърди, че придобива автомобилите. Не обосновава различен извод и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, обсъдено от първоинстанционният съд, противно на оплакването на касатора. Заключението е изготвено във варианти на евентуалност при изчисленията, но по посочените по-горе мотиви настоящият касационен състав счита, че няма основания за корекция на началното салдо за ревизирания период, поради което следва да се кредитира варианта на експертизата, в който вещото лице е посочило, че резултатът би бил идентичен с установения от НАП. Правилно е приетото от съда в решението относно експертизата. Предвид изложеното решението следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА относно установените задължения за 2008 година. В останалата част, потвърждаваща РА за задълженията за 2011 г. и 2013 г., решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски съответно с уважената част от жалбата в размер на 1 582 лв. за първа инстанция и 2932 лв. за касационната инстанция. На ответната страна Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 92 лв. за всяка инстанция съответно с отхвърлената част от жалбата, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След компенсация в полза на З. Иванов трябва да се присъди сумата в размер общо на 4330 лв. за всички инстанции. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,