Решение № 14143 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7781/2018 г.

Решение № 14143 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7781/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Вирус промоушънъл сълюшън" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Николов, против решение № 2683/20.04.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 878 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221015010849-091-001/21.10.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2229/19.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. София при ЦУ на НАП. Претендира се отмяна на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено обжалваното от него, алтернативно моли да бъде върнато за ново разглеждане в АССГ, по съображения, че спорът не е изяснен. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Тодорова, я оспорва и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-22221015010849-091-001/21.10.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2229/19.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 09.2015 г., м. 10.2015 г. и м. 11.2015 г. в размер на 533 243, 40 лв. и съответните лихви в размер на 50 672, 22 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "ПП Трейд" ЕООД, "Маркап" ЕООД и "Пи Ем Ен Сток" ЕООД За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че не е налице реално извършване на доставките, фактурирани от горепосочените 3 доставчика. От заключението на ССчЕ става ясно, че счетоводството на дружеството - жалбоподател е водено редовно. Но при извършването й вещото лице е изследвало само представените по делото документи без да има достъп до счетоводствата на дружествата-доставчици, поради неоткриването има на посочените адреси. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за недоказано реално извършване на процесните доставки от "ПП Трейд" ЕООД, "Маркап" ЕООД и "Пи Ем Ен Сток" ЕООД. Предмет на доставките са доставките медия планиране, продуктово позициониране, дизайн и изработка на реклама, изработка и концепция на банер, програмиране на системи за управление, изработка на рекламни материали, дизайн на уеб сайт, маркетингови услуги, онлайн реклама, фотографско заснемане предпечат и печат, изработка на декор за предаване, производство на рекламни материали, светещи реклами, изработка и дизайн на скреч карти, тефтери, брандиране на стени, дизайн и предпечат, изработка на рекламно списание, винили, дизайн и изработка на реклама, рекламни материали, дипляна и др. Наличието на надлежни фактури, които са отразени счетоводно, не е достатъчно да обуслови право на приспадане на данъчен кредит. Документите във връзка с правото на данъчен кредит следва да позволяват осъществяването на последващ контрол с оглед реалното извършване на доставките на стоки или услуги. По делото не са ангажирани такива доказателства. Липсата на данни за приемо-предаване изначално опровергава извода за осъществено прехвърляне на право на собственост върху родово определените вещи, предмет на процесните фактури. Данъчното събитие и правомерното начисляване на данъчен кредит са функция от извършено прехвърляне на право на собственост върху стоки. В процесния случай не се установяват тези релевантни за спора обстоятелства, както правилно е посочено договорите, с които се цели да се докаже възлагане на съответните услуги са с идентични клаузи, като разликата е единствено в предмета - 1. маркетинг, проучване и оценка на икономическа ефективност, относно пазарното поведение на конкурентните фирми и 2. дизайн, редизайн, предпечатни и печатни услуги, да изработва рекламни и интернет изображения и текстове и други рекламни услуги, посочени от възложителя. Във връзка с това следва да се посочи, че така посочения предмет на всеки от договорите е прекалено общ, поради което не може да бъде свързан по безспорен начин с издадените на жалбоподателя фактури, доколкото същите са с предмет: медия планиране, продуктово позициониране, дизайн и изработка на реклама, изработка и концепция на банер, програмиране на системи за управление, изработка на рекламни материали, дизайн на уеб сайт, маркетингови услуги, онлайн реклама, фотографско заснемане предпечат и печат и др. Към процесните договори не са представени приложения, заявки или други документи, от които да е видна индивидуализация на възложеното по вид и количество. Не се установява и какви са конкретните параметри за изпълнение на услугите и изискванията на възложителя, тъй като всички фактурирани доставки предполагат такива. В договорите не е посочена и стойност на услугите - нито обща, нито единична. В този смисъл предвид разнообразието от доставки по делото следваше да се представят доказателства как е остойностена всяка една от тях. Съгласно клаузите на договорите, между страните е уговорено, че заплащането ще се извършва разсрочено във времето, при определени условия - проверка, опитване, прилагане и т. н, но такива доказателства не са представени. От представените приемо- предавателни протоколи също не може да се направи безспорен извод за приемане на услугите, тъй като в протоколите не е посочено какви са параметрите на приетата за извършена услуга, нейното съдържание и т. н. От съществено значение е и факта, че ревизираното дружество представя доказателствата за реално осъществяване на услугите а именно процесните фактури, договори и приемо-предавателни протоколи едва пред съдебната инстанция, поради което правилно е посочено от съда, че тези документи не се ползват с материална доказателствена сила и следва да бъдат преценявани с оглед всички останали доказателства, относими към спорните доставки. Представянето на частни документи, от които оспорващото дружество черпи изгодни за себе си правни последици не е достатъчно да се приеме, че те обективират конкретно извършена дейност. Те следва да са придружени с други доказателства, насочени към установяване на основната, водеща предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит - облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС. По своята същност доставката на услуга представлява фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност и реалното им осъществяване би могло да бъде доказано с всякакви счетоводни и търговски документи, съдържащи конкретни данни за извършената дейност. Проследяването на отделните елементи на доставката на услуга включва установяването естеството на услугата, осигуряването на необходимите материали и персонал за нейното изпълнение и предаване на резултата от свършената работа. За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че не е достатъчно само наличието на издадена данъчна фактура и на съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя на ДДС по тези фактура, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит. От съвкупната преценка на представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин процесиите доставки да са извършени от доставчиците "ПП Трейд" ЕООД, "Маркап" ЕООД и "Пи Ем Ен Сток" ЕООД или от подизпълнителя "УНИПРОФИЛ" ЕООД. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено в своята цялост, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото и изявената претенция, в полза на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 855, 72 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на първо отделение