Решение № 923 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11130/2011 г.

Решение № 923 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11130/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на София Иванова Митрани и Йосиф Алберт Митрани, чрез проц. им представители адвокати Радка Петрова и Петко Тодоров и от Красимир Ванчев Канев с проц. представител адв. Трендафил Данаилов, против Решение № 1583/22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1223/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тодор Тодоров, Добринка Тодорова и Менахем Данон от гр. Пловдив против Заповед 09ОА-1619/19.06.2009 г. на Кмета на Община Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 46-нов (41 стар) по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, като от УПИ Х-1441 и ХII-1447 се образуват нови УПИ при параметри, конкретизирани в Заповедта. Съдът е отменил атакуваният административен акт като го е намерил за незаконосъобразен. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че актът е в нарушение изискванията на разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 вр. чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ и на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Не е съобразено обстоятелството, че административният орган се е позовал на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ като основание за издаване на Заповедта, в хипотезата на която норма е предвидено "съществена промяна на обществено-икономическите условия, при които е съставен планът" и която норма има самостоятелно съществуване и не е в зависимост от предвиденото в чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Ноторно е, че е налице промяна в обществено-икономическите условия, още повече, че предходният план е от 1982 г. Административният орган е отчел и разпоредбите на § 6 и 8 ЗУТ, както и Наредба № 7. Планът за регулация се променя като границите на УПИ минават по границите на ПИ. Чл. 19, ал. 1 ЗУТ конкретизира параметрите за поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота с позволените намаления. Съгласното заключението на СТЕ, което настоящата инстанция кредитира, ал. 1 на чл. 19 ЗУТ не третира настоящия случай, тъй като УПИ ХII-1447 е ниско жилищно застрояване, свързано в три имота и попада съгласно условията на чл. 19, ал. 5 ЗУТ. Освен това този район касае "Историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив", имаща за цел запазването на историческите и архитектурни паметници на културата и построяването на нови такива, за което има съгласуване с НИПК. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че АС Пловдив е отменил обжалваната Заповед като е тълкувал и приложил неправилно Закона, довело до необоснованост и незаконосъобразност на акта му. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав