Решение № 11857 от 1.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от Х. Хамуд, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат М. Недков, срещу решение 4582/07.07.2023 г., постановено по адм. дело 2352/2023 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2542/06.02.2023 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Подробни съображения за неоснователността на жалбата са развити и в писмените бележки, депозирани от пълномощника на ответника. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. Хамуд , гражданин на Сирия, срещу решение 2542/06.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което последният отказва да предостави на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представена е и справка вх. ЦУ-802/09.06.2023г. относно Сирийската Арабска република и Справка вх. ЦУ-809/12.06.2023г. относно Република Турция за общото положение в страната. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства в съдебното решение е приета за безспорно установена възприета от административния орган фактическа обстановка. Въз основа на установеното от фактическа страна, за да отхвърли предявената срещу административния акт жалба, първоинстанционният съд приема, че решението на заместник-председателя на ДАБ е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. По тези мотиви съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от административния съд извод, че правилно на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно в решението е прието, че предвид бежанската история на чужденеца, той е напуснал Турция по собствена воля, в търсене на по-добър живот, а не поради опасност от преследване и сериозен риск от тежки посегателства в тази държава, за каквито опасности и посегателства от чужденеца не са излагани никакви твърдения в хода на развилото се административно производство, както и пред съда, а още по-малко са представени доказателства за това. Не намира основание единственото конкретно наведено от касационния жалбоподател, възражение, че Турция не представлява трета сигурна държава за него, а оттам и че изведеният в тази насока извод на административния съд е неправилен. Съставът счита, че при данните по делото законосъобразно, предвид предмета на дължимата от административния орган преценка по чл. 75, ал. 2 ЗУБ, заместник-председателят на ДАБ в атакувания акт е разгледал и обсъдил въпроса дали Турция би могла да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ. При това, обосновано при наличните по преписката сведения, съдът е приел, че отговорът на този въпрос е положителен. Съобразно легалната дефиниция на понятието "трета сигурна държава", въведена в горепосочената допълнителна разпоредба от ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция, в случая са налице. Безспорно е установено по делото, че чужденецът е пребивавал безпроблемно и необезпокоявано пет месеца в Турция със семейството си преди да подаде молба за закрила в България /от месец мар 2022г. до месец август 2022г./. Видно от предоставените лично от него данни по време на проведеното на 13.10.2022г. интервю, лицето е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди и не е било придуждавано да се завърне в Сирия. Видно и от представената пред касационната инстанция справка изх. ЦУ-1315/04.09.2023 г. относно Република Турция, обсъдена в контекста на горепосоченото нормативно определение на понятието, дадено в § 1, т. 9 ДР на ЗУБ, сочи на правилно формирания от първостепенния съд /а преди това и от административния орган/, извод, че Турция е трета сигурна държава за чужденеца. При това наличието в разглеждания случай на трета сигурна за чужденеца държава, изключва необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут, включително в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, независимо от наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата му по произход. Оплакванията на касатора в противоположния смисъл, включително и относно спазването на принципа на забрана за връщане в третата сигурна държава, са неоснователни. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно, което, при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Страните не претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,