Решение № 2670 от 14.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на дирекция "Местни данъци" при Община Варна срещу Решение 273 от 08.03.2022 г. по адм. дело 1860/2021 г. на Административен съд Варна, с което е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК МД-АУ-194/22.02.2021 г., издаден от гл.инспектор "Контролно-ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към Община Варна, в частта, мълчаливо потвърдена по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК от Директора на Дирекция "МД" при Община Варна, в която на С. Йорданов са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за открита покривна тераса с площ 308 кв. м, прилежаща към Ателие 2 в сграда, находяща в гр. Варна, бул. "Ян Хунияди", за периода 2019 г. и 2020 г., общо в размер на 1 803,64 лева. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи, че неправилно първоинстанционния съд приел, че процесната открита тераса не е самостоятелен обект в сграда, поради което и липсва обект на облагане. Касаторът твърди, че с оглед представените документи за собственост и приложима нормативна уредба, а също и заключение по СТЕ, открита тераса е прилежаща част към ателие 2 и като такава подлежи на облагане. Също така се твърди, че непаривлно съдът приема, че открита тераса е покрив на четвъртия етаж и като такъв е обща част на сградата. Счита, че този извод противоречи на одобрените проекти на сградата, съгласно които покривните линии са на кота +17,40, т.е. над процесното ателие 2, което е на кота +13,90 и към което е проектирана и изградена открита тераса с достъп само от ателието. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издадения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК МД-АУ-194/22.02.2021 г., издаден от гл.инспектор "Контролно-ревизионни дейности"при Дирекция "Местни данъци" към Община Варна, отменената му част. Претендират се и разноски за касационната инстанция. Ответникът С. Йорданов, чрез адв. К. Николова представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират се и разноски за касационната инстанция. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд Варна е отменил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК МД-АУ-194/22.02.2021 г., издаден от гл.инспектор "Контролно-ревизионни дейности"при Дирекция "Местни данъци" към Община Варна, в частта, мълчаливо потвърдена по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК от Директора на Дирекция "МД" при Община Варна, в която на С. Йорданов са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за открита покривна тераса с площ 308 кв. м, прилежаща към Ателие 2 в сграда, находяща в гр. Варна, бул. "Ян Хунияди", за периода 2019 г. и 2020 г., общо в размер на 1 803,64 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесният АУЗ е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, въз връзка с постъпило искане на задълженото лице и се оспорва пред съда само в частта, в която са определени задължения за покривна тераса към ателие 2. В останалата част същият не е обжалван както по административен, така и по съдебен ред и е влязъл в сила. При извършване на служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът е констатирал, че АУЗ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 от ДОПК и Заповед 2888/15.07.2019 г. издадена от Зам. кмет на Община Варна в условия на заместване, съгласно Заповед за заместване К-045/12.07.2019 г. на Кмета на Община-Варна. Приел е, че обжалваният АУЗ е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, както и при спазване на административнопроизводствените правила. При преценка на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че основният спор по делото се свежда до това: подлежи ли на облагане с ДНИ и ТБО открита тераса с площ 308 кв. м., прилежаща към ателие 2, находящо се в гр. Варна, ул. "Януш Хуняди" 6, ет. 5, като за отговори на този въпрос съдът е изследвал дали откритата тераса е самостоятелен обект в сграда в строителните граници на населено место, съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ в приложимите редакции за 2019г. и 2020г. От представените писмени доказателства по делото, както и заключението на вещото лице по СТЕ съдът приел за установено, че открита тераса с площ 308 кв. м. не е включена в застроената площ на ателието. В подкрепа на този извод били представеното площообразуване и схема 15-718665-05.10.2018 г., от които се установявало, че процесната тераса е отбелязана като прилежаща част на ателие 2. Приел е, че в нито един документ по делото терасата не е описана и идентифицирана като самостоятелен обект, в т. ч. и в правопораждащото Постановление за възлагане 32104/20.11.2018 г. Предвид горното, съдът е приел, че процесната открита тераса не отговаря на изискванията за "самостоятелен обект в сграда" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗКИР, а именно обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Приел е, че откритата тераса не отговаря и на легалната дефиниция на § 1, т. 39 от ДР към ЗУТ за "обект" /самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР/, нито на тази за "открит обект" по смисъла на § 5, т. 68 от ДР към ЗУТ /терени и площадки за спортни и културни дейности/. Обоснован е извод, че отритата тераса, прилежаща към ателие 2, не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което същата не подлежи на облагане с местен данък по аргумент от чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Наред с изложено, въз основа на заключението по СТЕ, съдът приел, че откритата тераса към ателието е с площ 77, 8 кв. м. и представлява покрив на четвърти етаж. Въз основа на констатацията, че откритата тераса към ателието е покрив на четвъртия етаж от сградата, е направен извод, че откритата тераса е обща част на сградата и принадлежи на всички етажни собственици, независимо, че като площ се използва от един или няколко собственици. В заключение е прието, че за нея не се дължат ДНИ и ТБО. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Спорен по делото е бил въпросът подлежи ли на облагане с ДНИ и ТБО покривна тераса към ателие 2, находящо се в гр. Варна, ул. "Януш Хуняди" 6, ет. 5, По делото не е спорно, че с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело 20177110400066, вписано в Служба по вписванията с 129, том LXXXIV, дело 3507/2018 г., С. Йорданов е придобил право на собственост върху Ѕ ид. част от имот в гр.Варна, бул. Януш Хуняди с идентификатор 10135.3514.6, представляващ земя с площ 95,35 кв.м., ателие 2, с идентификатор 10135.3514.6.2.25 с площ 349,30 кв. м., състоящо се от едно помещение, WC, склад и открита тераса с площ 308,00 кв. м., както и 6,69585 ид.части от общите части на сградата. За имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 5305033545/13.12.2018 г., в която за собственици са посочени С. Йорданов на Ѕ ид. част, К. Атанасова и А. Атанасов на по ј ид.част. Към декларацията е приложено постановлението за възлагане и скица на обекта и поземления имот. Формирана е партида за облагане с ДНИ и ТБО 5305Н321200, закрита на 28.02.2021г. на основание декларация за отказ от право на собственост по чл.99 от ЗС за обект открита покривна тераса с площ от 308 кв.м. Неправилно първоинстанционния съд приема, че обекта - открита тераса с площ по декларация и документ за собственост от 308 кв.м., доколкото не е самостоятелен обект в сградата, не подлижи на облагане с ДНИ и ТБО. Вярно е, че откритата тераса към ателие 2, не е самостоятелен обект от сградата. Същата е прилежаща част към обект ателие 2, което е самостоятелния обект в сградата. Затова с постановление за възлагане 32104 от 20.11.2018г., е възложен в собственост недвижим имот - Ателие 2 със застроена площ 349,3 кв.м., състоящо се от едно помещение, WC, склад и открита тераса с площ от 308 кв.м. Това, че терасата не е самостоятелен обект, а прилежаща част към ателието се потвърждава и от заключението по назначената СТЕ. Но от обстоятелството, че терасата не е самостоятелен обект, а прилежаща част към ателието не може да се направи извод, че площта на терасата, като прилежаща към самостоятелния обект ателие 2 не подлежи на облагане. На облагане с ДНИ и ТБО подлежи самостоятелния обект ателие със застроена площ 349,3 кв.м. с прилежаща открита тераса с площ от 308 кв.м. или общо площта на ателието и терасата към него. Горното следва от приложимата нормативна уредба, която не е съобразено от първоинстанционния съд. Съгласно § 2, ал.1 от ДР към Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, застроена площ на самостоятелни обекти в сградите (жилища, магазини, ателиета, кабинети, офиси и др. п.) е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към общите помещения в сградата. Към застроената площ на обекта (жилище и др. п.) се прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по външните им конструктивни очертания. Следователно съгласно цитираната разпоредба застроената площ на самостоятелния обект ателие 2 е площта на ателието към която се добавя и площта на откритата тераса, измерена по външните и конструктивни очертания. Относно площта на сграда или част от нея разяснение дава и чл. 11 на Приложение 2 към ЗДМТ, съгласно който площта (ПЛ) (бруто площ, разгънатата застроена площ) на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от: външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (запомещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на контура на покриващия конструктивен елемент (за неоградено покрито отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда). Предвид това, че през процесния период 2019г. и 2020г., С. Йорданов е собственик на Ѕ ид. част от имот в гр.Варна, бул. Януш Хуняди с идентификатор 10135.3514.6, представляващ земя с площ 95,35 кв.м., ателие 2, с идентификатор 10135.3514.6.2.25 с площ 349,30 кв. м. и открита тераса с площ 308,00 кв. м., то правилно административния орган е приел, че той е и задължено лице за установените публични общински вземания, включително и за цялата площ на откритата тераса, като прилежаща към ателие 2 от сградата. Настоящата инстанция не споделя и извода на първоинстанционния, че откритата тераса към ателие 2 е покрив на четвъртия етаж от сградата и като такъв представлява обща част на сградата, която не подлежи на облагане с ДНИ и ТБО. Видно от одобрения идеен проект, технически проект и заверените екзекутивни проекти на плана на покривните линии, покрива е на кота +17,40, т.е. над процесното ателие 2, което е на кота +13,90, а безспорно към ателието е проектирана и изградена открита тераса с достъп само от ателието, която е проектирана и изградена с предназначение тераса към ателието и възложена в собственост с постановлението за възлагане. В случая не е обложен с ДНИ и ТБО покривът на сградата, който безспорно е обща част на сградата, а придобития в собственост недвижим имот ателие 2, с прилежаща открита тераса. Назначената СТЕ също потвърждава, че към ателието съществува открита тераса, която е прилежаща част към ателието и на нея може да се излиза само от ателието, като в същото време в т.6,5 от заключението е направен напълно необоснован извод, че откритата тераса към ателието представлява покрив на четвъртия етаж. Вместо да съобрази, че заключението в тази му част е необосновано, неясно и в противоречие с всички събрани по делото доказателства, съдът непаривлно го е кредитирал и въз основа на неправилната констатация, че откритата тераса към ателието е покрив на четвъртия етаж от сградата, съдът е достигнал до погрешен извод, че откритата тераса е обща част на сградата и принадлежи на всички етажни собственици. В случая, обекта ателие 2, с прилежаща открита тераса е проектиран, изграден, въведена в експлоатация и възложен с постановление за възлагане в собственост на посочените лица - С. Йорданов, К. Атанасова и А. Атанасов, поради което неправилно с оспореното решение е прието, че е обложен с ДНИ и ТБО покривът на сградата, а не придобития в собственост недвижим имот ателие 2, с прилежаща открита тераса. По отношение на установената със заключението по СТЕ разлика на застроената площ на ателието и прилежащата му открита тераса и действително измерените на място площи от експерта, настоящата инстанция счита, че релевантни за установяване на задълженията са данните от документа за собственост и декларацията на собственика, които са останали непроменени през целия ревизиран период 2019г. - 2020г. и едва с нотариално заверена декларация, вписана на 04.02.2021г. е направен отказ от право на собственост по чл.99 от ЗС за обект - открита покривна тераса с площ от 308 кв.м. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че АУЗ, в обжалванаат му част е законосъобразен, а като е достигнал до други изводи, АС Варна е постановил непаривлно съдебно решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата на С. Йорданов срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК МД-АУ-194/22.02.2021 г., издаден от гл.инспектор "Контролно-ревизионни дейности"при Дирекция "Местни данъци" към Община Варна, в частта, мълчаливо потвърдена по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК от Директора на Дирекция "МД" при Община Варна. Предвид изложеното и при този изход на процеса, решението на АС Варна е неправилно и в частта му за разноските, поради което следва да се отмени и в тази част. Основателна е претенцията за разноски от касационния жалбоподател. На основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В случая се претендират разноски само за касационната инстанция, поради което следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 480,36 лв., определено с оглед материалния интерес по делото от 1 803,64 лв. и на основание чл. 8, ал. 2, във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ, вр. чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение