Решение № 12300 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2014 г.

Решение № 12300 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 953/11.04.2014 г. по адм. дело № 4012/2013 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Фондация "Безгрижно детство" - гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, изготвени от адв. Мари Божкова и претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за неправилни доводите на касатора, че лицето представлявало фондацията е упражнявало трудова дейност и е получавало доходи от изборна длъжност, поради което е следвало да бъде осигурявано върху минималния осигурителен доход по основната икономическа дейност на осигурителя за периода 2008 - 2012 г. Посочва, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, установяваща задължение следва да бъде тълкувана стриктно, отчитайки, че за процесния период нейното прилагане е било свързано освен с извършването на трудова дейност, но и с получаване на възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 953/11.04.2014 г. по адм. дело № 4012/2013 г. Административен съд - Пловдив е отменил решение № 445/12.12.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, както и потвърдените с него задължителни предписания № К - 9301 - 1 от 13.11.2013 г. на контролен орган при ТП на НОИ. За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че актовете на НОИ са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със задължителни предписания № К - 9301 - 1 от 13.11.2013 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - гр. Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО на Фондация "Безгрижно детство" - гр. Пловдив е указано да коригират данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицето Стоянка Иванова Гаврилова (председател на фондацията) за конкретно посочените работни дни за периода месец 11.2008 г. - м. 12.2012 г., осигурителния доход и вида на осигуряването с посочване на код 82 - лица упражняващи трудова дейност и получаващи доходи от изборна длъжност. Предписанията са потвърдени от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив с атакуваното в първоинстанционното съдебно производство решение. Приложените декларации по чл. 92 от ЗКПО от ТД на НАП - Пловдив установяват, че фондацията е осъществявала дейност за процесния период. Същата не е уговорила и не е заплащала възнаграждения на председателя си. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 (актуална редакция до изменението му ДВ, бр. 99/14.12.2012 г.) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО обвързва извършването на трудовата дейност с получаването на възнаграждение. Т. е. за времето, през което лицето е заемало изборна длъжност, но не е получавало възнаграждение, не се дължат осигурителни вноски. Това време не се зачита за осигурителен стаж, тъй като, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО са внесени или дължими осигурителни вноски. Достигайки до същите изводи, административният съд е приложил точно материалния закон при вярна преценка на фактите по спора. Атакуваното съдебно решение не страда от посочените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 101390/23.05.2014 г.) възлизат на сумата от 450,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение