Решение № 12451 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2019 г.

Решение № 12451 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9897/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Био Клима" ЕООД против решение № 1033 от 07.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2609/2018 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Община Б., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Общински съвет – Б., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отхвърля жалбата на "Био Клима" ЕООД против решение № 43-8/26.06.2018 г. на Общински съвет Б., с което, на основание чл. 21, ал. 1 и 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ІХ-690 и УПИ ХІІ-690, кв. 18, по плана на ж. к. "Лазур", с което УПИ ІХ-690, отреден за "жилищно строителство и КОО" и УПИ ХІІ-690, отреден за "учебен център" се обединяват в един нов, общ УПИ ІХ, с отреждане за детска градина, с предвидено ново свободно застрояване, при запазване на съществуващата сграда и с определени в решението устройствени показатели. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Съдът излага съображения, че предвидената в чл. 21 ЗОС отчуждителна процедура е въпрос, който е относим към отделно административно производство, в което следва да се установи наличието или липсата на общинска нужда, която не може да се задоволи по друг начин. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съобразно изискването на чл. 21, ал. 7 вр. ал. 1 ЗОС. Разпоредбата на ал. 1 дава възможност за принудително отчуждаване на имоти - собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, на основание влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждане на обекти - публична общинска собственост или на ПУП, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение-публична общинска собственост. В ал. 7 на цитираната разпоредба е посочено, че ПУП-те по ал. 1 се одобряват от общинския съвет, независимо от техния обхват. Следователно правилото на чл. 21, ал. 7, вр. ал. 1 ЗОС визира изключение от компетентността на органа по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в изрично посочените случаи на принудително отчуждаване. От събраните по делото доказателства е установено, че решението е взето с необходимия кворум и мнозинство, поради което изводът на съда, че същото е издадено от компетентен орган е законосъобразен и обоснован, а доводите на касатора в обратния смисъл, са неоснователни. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в производството по оспорване на процесния ПУП не следва да се преценява наличие но изискването на чл. 21, ал. 1 ЗОС. Нормата изрично регламентира, че принудителното отчуждаване на имотите се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП, като поставя условие общинските нужди да не могат да бъдат задоволени по друг начин. Следователно в производството по обжалване на процесното изменение на ПУП следва да се установи, че общинските нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Съдът не обсъжда дали в тази насока са изложени фактически основия в оспореното решение и в придружаващите преписката документи, поради което изводът, че обжалвания административен акт е постановен в предписаната от закона форма, е необоснован. От събраните по делото доказателства, а именно приложени кадастрални скици на ПИ с идентификатор 07079.607.203 и ПИ с идентификатор 07079.607.204 се установява, че са частна общинска собственост, не са застроени, същите са съседни, като последният граничи с УПИ ІХ – 690, предмет на изменението на ПУП. При тези факти отказът на съда да допусне съдебно-техническа експертиза с поставените от жалбоподателя задачи, е незаконосъобразен и постановен в нарушение на чл. 171, ал. 2 АПК. В нарушение на чл. 172 а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви за материална законосъобразност на оспореното решение и конкретно налице ли са хипотезите на чл. 21, ал. 1 ЗОС за изменение на ПУП, като незаконосъобразно приема, че отчуждителната процедура, предвидена в цитираната норма е въпрос, който е относим към отделно административно производство, в което трябва да се изследва дали общинската нужда може да се задоволи по друг начин. Отчуждаването на имотите се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП, поради което именно наличието на предпоставките на чл. 21, ал. 1 ЗОС трябва да се изследват в производството по оспорване на решението за приемане на изменението на ПУП, които са и част от материалноправните предпоставки за приетото изменение. Прилагането на изключението е свързано с конкретна цел - за задоволяване на общински нужди за изграждане на обекти публична общинска собственост, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. В тази връзка не е обсъден приложеният акт за частна общинска собственост на двуетажна масивна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 07079.607.576 – УПИ ІХ-690, който имот е собственост на жалбоподателя, като сградата е нанесена в КК като детско заведение, което с изменението на ПУП – ПРЗ се запазва и е предвидено и ново застрояване (задание за изменение на ПУП – ПРЗ). С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства, установяващи осъществени ли са изискванията на чл. 21, ал. 1 ЗОС за приемане на оспореното решение за изменение на ПУП – ПРЗ в т. ч. и да допусне исканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза. Да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и да направи извод за законосъобразност или не на оспореното решение на Общински съвет Б.. П. изхода на спора разноски на страните следва да се присъдят от първоинстанционния съд съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,