Решение № 79 от 11.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 57/2013 г.

Решение № 79 от 11.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 57/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение от 31.10.2012 г. по внчхд № 879/2012 г. по описа на Софийския градски съд, четвърти въззивен състав, с което е прекратено производството по делото. В жалбата и в съдебно заседание се иска отменяване на определението като неправилно и постановено от незаконен състав. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли да се прекрати производството по делото, поради изтекла давност. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че жалбата е основателна. Посочва, че на л. 72 от внчхд № 879/12 г. съдията Е. Д. участвал при постановяване на определението има самоотвод по същото дело. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 2.03.2011 г. по нчхд № 10236/2009 г. Софийският районен съд е ОПРАВДАЛ С. Д. Я., Г. П. М., С. М. В. по повдигнатото им с тъжба от М. Д. обвинение по чл. 148, ал. 1 и ал. 2 НК. Срещу присъдата М. Д. Д. е подал въззивна жалба до Софийски градски съд, с вх № 8242 от 10.03.2011 г., по която съдът е образувал внчхд № 879/2012 г. Видно е по делото, че съдиите от Наказателна колегия, с отделни определения са се отвели от разглеждане на делото, излагайки конкретни мотиви за това. С молба от 15.10.2012 г. с вх. № 104060 по внчхд № 879/2012 г., М. Д. Д. е поискал да се прекрати образуваното дело. В молбата е посочил, че поради изтеклия на 6.06.2011 г. тригодишен давностен срок, касаещ престъплението, жалбата му се обезмисля. С определение № 3493 от 31.10.2012 г. по внчхд № 879/2012 г. Софийския градски съд, н. о. четвърти състав, в закрито заседание е прекратил наказателното производство по делото. Съдът е приел, че молбата е депозирана преди насрочване на въззивното производство за разглеждане в съдебно заседание, респ. преди започване на съдебното следствие по смисъла на чл. 324, ал. 1 НПК и предвид изложеното в нея, същата представлява оттегляне на въззивната жалба. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: В същата се правят два довода-незаконен състав и неправилно тълкуване на волята на жалбоподателя. Оплакването, че определението е постановено в незаконен състав е основателно. Видно е от данните по въззивното дело, че участвалият в състава на определението, с което е прекратено въззивното производство, съдия Е. Д. се е самоотвел с разпореждане № 5076 от 21.08.2012 г. по внчхд № 879/2012 г. по описа на Софийски градски съд на основание чл. 31, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 2 НК. В мотивите съдията е посочил, че макар и да не се чувства пристрастен или предубеден в разглеждане на делото, многократните съмнения на частния тъжител срещу съдиите работещи в съда, в който работи бившата му съпруга, налага да се самоотведе, за да се отстранят и най-малките съмнения у тъжителя за обективност при разглеждане на делото. Обстоятелството, че съдия Д. си е направил отвод от разглеждане на делото, поставя в невъзможност участието му в атакуваното определение. Независимо, че искането на тъжителя е в насока прекратяване на образуваното въззивно дело, участието му в съдебния акт съставлява нарушение на процесуалните правила. Направеният самоотвод изключва възможността съдията да участва под каквато и да форма на произнасяне в последващ съдебен акт. С оглед на изложеното, обжалваното определение е постановено в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 2, т. 3 НПК, поради което съдебният акт следва да се отмени и делото върне на същия съд за ново произнасяне. Допуснатото процесуално нарушение прави безпредметно обсъждането на втория довод в жалбата, касаещ правилността на определението. Воден от тези мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение