Решение № 3928 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16523/2011 г.

Решение № 3928 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16523/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Мухамед Шакер Ахмед, гражданин на Ирак, срещу решение № 635 от 4.11.2011 г. по адм. д. № 712/2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ОЧ-720/19.09.2011 г. на началника на ГПУ Свиленград за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране отвеждането на чужденеца от РБългария, но не повече от 6 месеца. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/15/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Счита се, че съдът не е съобразил фактите настъпили по време на съдебното производство и приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Смисълът от съществуването на мерките за принудително настаняване е да се осигури изпълнението на държавната принуда, но издаването им се подчинява на определени условия и предпоставки, препятстващи самоцелното ограничаване на основни човешки права. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. безспорно е установено, че по отношение на жалбоподателя има има издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а т. 2 от ЗЧРБ, както и че чужденецът не е представил документ за самоличност, поради което следва да се счита, че е с неустановена самоличност. Налице е опасност от укриване на чужденеца, с което би възпрепятствал изпълнението на заповедта за принудително отвеждане, предвид факта, че е преминал нелегално държавната граница и е заявил като цел за влизането си в РБългария да използва страната като транзитен пункт към страните от Западна Европа. Решението е правилно. Безспорно е, че жалбоподателят незаконно е преминал държавната граница и влязъл в РБългария не по установения ред, без документи за самоличност и се е укривал от гранично полицейския отряд. Както е установено от съда по данните от преписката жалбоподателят е преминал държавната граница от РТурция за РБългария без разрешение на надлежните органи и не през определените за целта места, бил е без документи за самоличност, самоличността му е установена по заявени от него данни, в разговор с него е установено, че целта на влизането му в РБългария е да използва страната като транзитен пункт, при което основателно е прието от административния орган, че с оглед нелегалното преминаване на държавната граница и заявената цел за пътуване съществува реална опасност да се укрие за да възпрепятства изпълнението на наложената мярка принудително отвеждане до границата. Съгласно чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от настаняването и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал. 6. Правилно е прието от съда, че съдържащите се мотиви в акта от фактическа страна, че лицето е с неустановена самоличност и съществува реална опасност да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата дават представа за основанието, което административният орган е приел за налично и от тях може да се установи една от предвидените предпоставки в закона за налагане на мярката- опасност от укриване. Обосновано е прието, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице фактическите предпоставки за налагане на мярката и издадената заповед към този момент е в съответствие с материалния закон, което не се е оспорвало и от жалбоподателя. Включеното в националната правна норма основание - неустановена самоличност, не фигурира като самостоятелно основание в разпоредбата на чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО, но в случая неустановената самоличност не е единствената причина за постановеното задържане, а е един от фактите, които в съвкупност с другите установени обстоятелства, са дали основание на органа да направи обоснован извод, че е налице опасност от укриване. Съдът е преценил, че са отчетени от органа обстоятелствата по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, като продължителността на пребиваването в страната, тъй като чужденецът е задържан непосредствено при влизането му в страната, както и наличие на производство по ЗУБ, не се е твърдяло от жалбоподателя към момента на постановяване на заповедта вече да е имало подадено искане до ДАБ. Образуването последствие на производство по ЗУБ, за което не са представени доказателства, не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на принудителната административна мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" и тъй като съгласно чл. 67, ал. 1 ЗУБ то касае само привеждането в изпълнение на принудителната административната мярка "принудително отвеждане до границата". Неоснователни са доводите за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Правилни са изводите на съда, че изискването за възможно най- кратък срок на задържане по време на процедурите по извеждане и наличието на разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или липсата на условията по § 1, когато задържането престава да бъде оправдано, се преценяват при приложението на чл. 46а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЧРБ, съгласно който на всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом. След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Съдът се е съобразил с фактите установени към момента на издаването на заповедта, а последствие настъпили обстоятелства, каквито не се твърдят, имат значение при преценката отпаднали ли са пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата, до каквото прекратително условие, но за не повече от 6 месеца е издадена оспорената пред съда заповед. Доводите, изложени в касационната жалба се явяват неоснователни. В случая не се е твърдяло от страна на жалбоподателя и не се установява, че може да се приложи ефективно друга, достатъчна, но по-лека принудителна мярка и е налице опасност от укриване. Няма данни чужденецът да има друга възможност за легално пребиваване в страната, при което да може да се наложи по-лека принудителна мярка. От данните по делото е видно, че касаторът не пребивава законно в страната, няма установено местоживеене, средства за издръжка, няма социална среда, на чиято помощ да разчита. С оглед на това други, по-леки принудителни мерки като редовно явяване пред властите, внасяне на подходяща парична гаранция, престой на определено място или друга мярка действително биха били неефективни най-малкото поради невъзможност да бъдат изпълнени. А това означава в неприемлива степен да се постави под съмнение възможността за изпълнение на постановеното извеждане, на ефективното завръщане на пребиваващия незаконно гражданин на трета страна. Следователно в конкретния случай, спрямо касатора е налице и визираното в чл. 15 § 1 от Директива2008/115/ЕО изискване, да не може спрямо лицето да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека принудителна мярка, съответно налице е изискването на чл. 6 АПК за пропорционалност на наложената мярка. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,