Решение № 61 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2011 г.

Решение № 61 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. В. Д. срещу Решение № 180 от 13.10.2010 г. по т. д. № 59/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. В касационната жалба се съдържа позоваване на чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради необоснованост, нарушение на материалния закон съдопроизводствените правила. Искането е за касиране на решението на Великотърновския апелативен съд и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважена исковата му претенция. Ответникът по касация [фирма], чрез представен по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: "Подлежи ли на потвърждаване вече вписано решение за изключване на съдружник? Какви са последиците от такова решение, както за вписването му в регистъра, така и за правата на съдружника? Приложима ли е хипотезата на чл. 75, ал. 2 ТЗ по отношение на потвърждаващото решение, ако то предхожда приключването на производството по чл. 74, ал. 1 ТЗ?". Като взе предвид становищата на страните, извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК на заявените основания за касиране на въззивното решение, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. В. Д. е предявил срещу [фирма] обективно съединени искове (съобразно ИМ и уточнението към нея) за: 1./Недействителност на решението от 16.12.2005 г. на ОС на ответното дружество с което е потвърдено решението на ОС от 15.04.2005 г. за изключването му и преразпределяне на дружествените му дялове; 2./ За установяване порок на вписването в охранителното производство с регистърно Решение № 1629 от 02.07.2007 г. по ф. д. № 714/1994 г. на Русенския окръжен съд. С решението си от 26.02.2010 г. по т. д. № 186/2008 г. Русенския окръжен съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 75, ал. 2 ТЗ и чл. 537, ал. 2 вр. чл. 604 ГПК, които са неоснователни. Въззивният съд е стигнал до същия извод, като е приел за недопустимо искането за постановяване на заличаването на вписано обстоятелство, поради което е обезсилил първоинстанционното решение в частта с която РОС се е произнесъл по съществото на това искане. Фактическите обстоятелства по делото са безспорни и релевантните за спора събития са протекли в следния хронологичен ред: В. Д. е изключен с решение на ОС на [фирма], прието на 15.04.2005 г. Изключеният съдружник е поискал отмяна на решението, предявявайки иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ по който е образувано т. д. № 103/2005 г. на РОС Подлежащото на вписване обстоятелство (изключването) е вписано в търговския регистър към окръжния съд на 28.09.2005 г. На 16.12.2005 г. е свикано общо събрание на [фирма] ОС, на което Д. не е канен и не е присъствал и с т. 5 е взето решение със следното съдържание: "Потвърждава изключването на съдружника В. В. Д." На 30.05.2007 г., решението по иска по чл. 74 ТЗ е влязло в сила. С регистърно Решение № 1629 от 02.07.2007 г. по ф. д. № 714/1994 г. на РОС по заявление от 01.06.2007 г., е вписано решението на ОС от 16.12.2005 г. за "потвърждаване" изключването. Формулировката е "Изключва като съдружник В. В. Д., като по отношение разпределението на дяловете остава валидно решението, прието с протокол на ОС от 15.04.2005 г." С последващо регистърно Решение № 2123 от 03.08.2007 г. по същото фирмено дело е вписан резултатът от исковото производство - решението по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ. Вписването на възпроизвежда диспозитива на решението, но не заличава предходното вписване от 02.07.2007 г. За да се произнесе по посочените по-горе правни въпроси, съдебният състав съобрази следното: С т. I и т. VIII на ТР № 1/2002 г., ОСГК на ВКС е разяснил възможността за т. нар "препотвърждаване" на вече взети решения на ОС и разграничението за нищожността или незаконосъобразността им, съгласно критериите на чл. 75, ал. 2 ТЗ и чл. 74, ал. 1 ТЗ. Според критерия на чл. 75, ал. 2 ТЗ, нищожно решение на ОС може да бъде само това, което е прието след влизането в сила на съдебното решение и е в предметните предели на основанията по ал. 1 - указанията на съда по тълкуването на закона, фактите и пр. Ако потвърждаващото решение на ОС е прието преди влизането в сила на съдебното решение, по отношение на него критерият по чл. 75, ал. 2 ТЗ не се простира и проверката за неговата порочност следва да се основава на други критерии. Тези критерии са в зависимост от естеството на решението и последиците от него. Ако потвърденото решение е от подлежащите на вписване и е вписано, потвърждаващото решение може да е без правно значение, ако не внася промяна нито по отношение на дружеството, нито по отношение на съдружниците, в който случай не би подлежало и на самостоятелно вписване. Например, потвърждаване на решение на ОС за промяна на седалището на дружеството, която промяна е вече вписана. Не е така при решенията, при които се внася промяна по отношение на дружеството или съдружниците, макар и при същия вписан краен резултат, но при други обстоятелства. В този случай, те биха подлежали на отмяна по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ, както е посочено и в т. VIII на цитираното Тълкувателно решение. Друга възможност е, "потвърждаващото" решение да е лишено от предмет и да е взето извън пределите на компетентност на ОС. Така е в настоящия случай. Решението от 16.12.2005 г. е извън пределите на компетентността на ОС, защото с предходно решение, Д. вече изключен като съдружник, решението е произвело действие по отношение на дружеството. Изключеният съдружник не участва в общото събрание, не гласува в него, не представлява дружеството, не участва в работата му в качеството на негов чл. и пр. Т. е., разглеждано като самостоятелно решение за изключване, решението от 16.05.2005 г. не поражда правни последици - т. 1 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, защото е взето извън пределите на компетентност на Общото събрание. То няма и обратно действие, както е отбелязано и в т. VIII на същото Тълкувателно решение и не формира ново обстоятелство, подлежащо на вписване в Търговския регистър. Поради това, вписвайки Решение № 1629 от 02.07.2007 г. по ф. д. № 714/12994 г. на РОС по заявление от 01.06.2007 г., регистърният съд е вписал несъществуващо обстоятелство. Несъществуващо обстоятелство не е само липсващото, невзетото решение на ОС, а и всяко е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, както изрично е посочено в т. III на Тълкувателното решение. Както ВКС е имал случай да се произнесе по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 5 от 08.02.2011 г. по т. д. № 271/2010 г. на ВКС-ТК, I т. о. Няма знак на равенство между "обстоятелство" и "решение на общото събрание", тъй като вписаното обстоятелство може да не се основава на решение на този орган на дружеството или да касае вписване по партидата на търговец за който законът не предвижда орган Общо събрание. Поради изложените съображения, отговорът на поставените правни въпроси е: Вписаното решение за изключване на съдружник не подлежи на потвърждаване. То е лишено от правни последици за съдружника и като взето извън пределите на компетентност на Общото събрание, формира несъществуващо обстоятелство по отношение на което са приложими последиците по чл. 604 ГПК вр. чл. 29, ал. 1 ЗТР. Ако потвърждаващото решение, предхожда приключването на производството по чл. 74, ал. 1 ТЗ, по отношение на него хипотезата на чл. 75, ал. 2 ТЗ е неприложима. Произнасянето по тези въпроси, обуславя становището на съдебния състав и по основателността на предявените от В. Д. искове и законосъобразността на въззивното решение. Въззивното решение е законосъобразно в частта с която е приложен чл. 270, ал. 1 ГПК. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, заличаването на вписването е охранителна дейност - последица от уважаване на иск по чл. 604 ГПК и чл. 29, ал. 1 ЗТР, а не елемент от самия иск. След влизане в сила на решението, постановено в исковото производство, на основание чл. 30, ал. 1 ЗТР А. ще следва да заличи вписването, допуснато с Решение № 1629 от 02.07.2007 г. по ф. д. № 714/1994 г. на РОС по заявление от 01.06.2007 г. В останалата част, въззивното решение ще следва да бъде касирано, като ВКС се произнесе по съществото на спора и уважи предявените от В. Д. искове. Потвърждаващото решение от 15.04.2002 г. на общото събрание на дружеството е нищожно, като взето извън пределите на компетентност на ОС и вписването му в търговския регистър съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство. С оглед изхода на спора, "К. - К." ООД ще следва да заплати на касатора направените по делото разноски, възлизащи на 1940 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.