Решение № 13249 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8858/2014 г.

Решение № 13249 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8858/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Донка Недялкова Иванова, представлявана от адв. Солинков, против решение № 739/30.04.2014 г. по адм. д. № 1159/13 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на община Приморско не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването на касатора Иванова срещу Заповед № 226/28.03.13 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Приморско е наредил премахването на незаконен строеж допълващо застрояване-гараж, санитарен възел, баня и стая и лятна кухня, извършен в УПИ VIII-4, кв. 2 по плана напс. Ясна поляна без строителни книжа. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. С оглед периода на извършване на строежа е изследвана неговата търпимост в хипотезата на § 16, ал. 2 ПРЗУТ и предвид липсата на данни незаконният строеж да е деклариран пред одобряващите органи в сроковете, визирани в посочените разпоредби, е прието, че не е търпим и подлежи на премахване като незаконен. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установено е, че строежът, чието премахване като незаконен е разпоредено с обжалваната заповед е осъществен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. В приложената по делото жалба вх. № 94-00-1815/19.04.13 г./л. 34 и 35/ оспорващата е посочила като период на извършване на строежа 1995 г., предвид което евентуалната му търпимост съдът обосновано е проверил в условията на § 16, ал. 2 ПРЗУТ. Независимо от изрично даденото указание касационната жалбоподателка не е доказала, че строежът е бил деклариран до 31.12.1998 г. пред одобрявания орган. Одобряващият орган е главния архитект на общината, в компетеността на който е одобряването на инвестиционния проект и издаването на разрешение за строеж. Ето защо решаващият извод, че строежът не отговаря на условията за търпимост е обоснован и законосъобразен. Касационният довод за неправилност на решението, мотивиран с търпимостта на строежа по § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ е неоснователен. Тази разпоредба определя като търпими строежите, които са били извършени без строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, действали по време на извършването им или по действащите разпоредби съгласно този закон. Преценката за "допустимост по разпоредбите" включена съответствието на строежите с всички нормативни изисквания и е по-широка по обхват от от тази за съответствието " с правилата и нормативите" / формулировка, ползвана в текста на § 16, ал. 1 ПРЗУТ/, които касаят техническото изпълнение на строежа. Ето защо, § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16 ПРЗУТ, а се явява негово допълнение като въвежда четвърти период за обявяване търпимост на строежите, вкл. извършените до 31.03.2001 г. и не може да се счита по-благоприятна относно материалноправните условия, на които следва да отговарят строежите, за да бъдат определени като търпими. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение