Решение № 12793 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Иванов чрез пълномощник адв. М. Дедова срещу решение 188 от 30.11.2022 г., постановено по административно дело 235 по описа за 2022 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против решение РД-Е126-96/20.05.2022 г., издадено от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с което му е отказано възстановяване на разходи от бюджета на НЗОК за получена и заплатена необходима медицинска помощ, по време на престой на територията на Република Испания. Изложени са съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се уважи първоначалната му жалба, като претендира и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции по делото. Ответникът по касация - управителят на НЗОК, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба , което поддържа и в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че със заявление с вх. Е126-01-146/13.12.2021 г., П. Иванов е претендирал от Управителя на НЗОК възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9, чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 987/2009г., като приложил документите по чл. 9, ал. 7 от Вътрешни правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9, чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 987/2009, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване, от които се установява, че му е оказана медицинска помощ болничен прием с период на престой: 25.10.2021 г. 03.11.2021 г., с диагноза: [диагноза]. Претендираната сума за възстановяване е в размер на 7 833.68 евро, за която са представени съответните платежни квитанции. За да постанови отказ за възстановяването на разходи от бюджета на НЗОК за получена и заплатена необходима медицинска помощ по време на престой лицето на територията на Република Испания, Управителят на НЗОК се е мотивирал с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 3 от Вътрешни правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9, чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 987/2009, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване , с оглед установеното от извършения обмен на данни между националните осигурителни институции по реда на чл.78 от за оказаната медицинска помощ не се предвижда възстановяване на платените разходи в държавата, в която е предоставена. Посочено е, че съгласно отговора на чуждата институция по запитване за ставка за възстановяване, разходите за проведеното лечение в Испания не подлежат на възстановяване, тъй като съответното лечебно заведение е частен център без държавна субсидия . За да се потвърди решение на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е обследвал надлежно спорният между страните въпрос относно наличието на основание за възстановяване на понесените от жалбоподателя разходи за оказаното му трансгранично здравно обслужване в друга държава членка на Европейския съюз. Съдът е обосновал законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен административен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Основният довод на Управителя на НЗОК за отказ да се възстанови разходът от трансграничното лечение е произтича от извършената проверка в административното производство по подадените документи от ВРОЗ чрез изпратено запитване чрез S_BUC_06 със структуриран електронен документ (СЕД) S067, чрез системата за електронния обмен на социалноосигурителна информация към органа за връзка в Република Испания за ставки на институцията по място на оказване на помощта. Видно от постъпилия отговор със [заличен текст] с локален номер по случая [номер]/ 10.05.2022 г. от институцията по място на оказване на помощта, не се възстановява сума и е посочен текст "частен център без държавна субсидия". Именно чрез извършения обмен на данни между националните осигурителни институции съгласно изискванията на чл.78 от Регламент 883/2004г. и чл.4 от Регламент 987/2009г. по прилагането, националният осигурител установява, че лечебното заведение по оказване на помощта не получава възстановяване на средства от държавата. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци. Решението е обосновано и е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Доводите изложени в касационната жалба не могат да бъдат споделени от касационната инстанция. Доводите за нищожност на Вътрешни правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9, чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 987/2009, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване утвърдени от Управителя на НЗОК са извън предмета на проверката, която настоящият съд може да извърши. Дори и да се иска косвен съдебен контрол върху този акт, то този довод е въведен едва в настоящото производство, а от друга страна се касае за контрол върху поднормативен акт, който не може да бъде упражнен по реда на инцидентния съдебен контрол, т.к. последният е уреден в производство произтичащо по различен процесуален ред. Освен изложеното следва да се отбележи, че инцидентният съдебен контрол на административните актове е регламентиран в чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и според него съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол, а в случая става въпрос за нормативен акт на НЗОК. Отделно от това разпоредба на чл.17, ал.2 ГПК не е приложима в съдебно-административното производство, тъй като съгласно чл. 147 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Административен съд Кюстендил е изяснил коректно фактическата обстановка по спора, подробно е обсъдил надлежно събраният доказателствен материал по делото и е изложил обосновани мотиви относно направените от жалбоподателя оплаквания. Съдът е съобразил, че състоянието на пациента по време на хоспитализирането му е било със спешен характер, а лечението му е извършено в планов порядък, както и че оказаната му медицинска помощ е била по медицински причини, възникнали по време на престоя му в другата държава членка на Европейския съюз. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба 5/2014 г. право на трансгранично здравно обслужване имат всички здравноосигурени в НЗОК лица по отношение на здравните услуги по чл. 45, ал. 1 ЗЗО. Пред настоящата инстанция не се представени нови писмени доказателства, свързани с касационните основания, а изложените в касационната жалба оплаквания не променят направения от административния съд извод, че не са налице основания за възстановяване на понесените разходи за лечение в Испания. При постановяване на решението си съдът правилно е издирил, тълкувал и приложил относимите в случая разпоредби на Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и утвърдените от управителя на НЗОК Вътрешни правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9, чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 987/2009, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване. Именно полученият отговор от институцията по оказване на медицинската услуга е формирал отговора на управителя на НЗОК, т.к. е установено, че сумата не се покрива от социалната система предвид статута на лечебното заведение като частен център без държавна субсидия. Съгласно чл.25, буква Б пар.4 Ако осигуреното лице в действителност е изплатило разходите за пълния или частичен размер на обезщетенията в натура по член 19 от основния регламент, и ако прилаганото законодателство от институцията по мястото на престой позволява възстановяване на тези разходи на осигуреното лице, то може да изпрати искане за възстановяване до институцията по мястото на престой. В такъв случай, тази институция възстановява пряко на това лице сумата на разходите за тези обезщетения при ограниченията и условията на предвидените в законодателството ставки за възстановяване на разходи. Съгласно чл.25, буква Б пар.5 В случай че възстановяването на такива разходи не е поискано пряко от институцията по мястото на престой, извършените разходи се възстановяват на съответното лице от страна на компетентната институция съгласно ставките за възстановяване, регулирани от институцията по мястото на престой или съгласно сумите, които биха подлежали на възстановяване на институцията по мястото на престой, ако в съответния случай е бил приложен член 62 от регламента по прилагане. Именно данните получени от институцията по място на престой, че не се възстановяват тези разходи на осигуреното лице, дава право на компетентната осигурителната институция да откаже изплащането им. Няма данни оказаното лечение да фигурира в пакета от медицински дейности, заплащани от публичната система на здравеопазване на държавата по мястото на оказване на лечението, съответно да е оказано от изпълнител на медицинска помощ чрез публична система на здравеопазване на държавата по мястото на предоставянето му, каквото е изискването на чл.19, ал.2,т.3 от Вътрешните правила на НЗОК приложими в случая. Решението на съда се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съдебен състав надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства като е извел краен правен извод, който е съответен на приложимата нормативна уредба. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Предвид горното, като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение