Решение № 8219 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1187/2017 г.

и валидни само за изчисляване на размера на пенсията. На основание чл. 50, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. Дирекция "Пенсии" в ТП на НОИ - С.-град е изискала от А. Т. да представи всички документи, удостоверяващи стаж, положен в Р. Б.. Въз основа на представените документи за стаж и доход и декларация за прекратяване на трудовата дейност в Испания, считано от 21.08.2014 г., компетентният административен орган е извършил преценка на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тилева, в рамките на която е установил, че към датата на заявлението за пенсия (27.08.2014 г.) лицето има навършена възраст 64 години и 12 дни и има придобит български осигурителен стаж в размер на 21 години, 7 месеца и 20 дни за периода от 1.10.1968 г. до 1.06.1990 г., както и осигурителен стаж, положен в Испания, за периода от 1.08.1991 г. до 15.08.2014 г. в размер на 17 години, 5 месеца и 7 дни, зачетен за правото на пенсия (без посочените по-горе периоди 21.11.2010 г. - 5.06.2011 г. и 4.07.2011 г. - 15.08.2014 г.), както и осигурителен стаж, положен в Испания, за периода от 1.08.1991 г. до 15.08.2014 г. - 21 години, 1 месец и 3 дни, зачетен за изчисляване на размера на пенсията при коефициент за сметка на Р. Б. 259/512. С процесното разпореждане № 5008156391/4 от 27.11.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - С.-град, на А. Р. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО (в редакцията на текста в сила до 31.12.2010 г.), считано от 27.08.2014 г. (датата на подаване на заявлението). С разпореждането е признат осигурителен стаж от трета категория труд - 21 години, 7 месеца и 20 дни, осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина - 17 години, 5 месеца и 7 дни, осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина - 21 години, 1 месец и 3 дни, или общ осигурителен стаж - 42 години и 8 месеца. Определена е лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за сметка на Р. Б. в размер на 394,19 лв. при коефициент за сметка на Р. Б. 259/512 от 779,25 лв. Тилева е оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ - С.-град с възражение и жалба, като е посочила, че приложеният метод за изчисление на пенсията й е неправилен, както и неправилно е определен индивидуалният й коефициент, и е поискала пенсията й да бъде преизчислена при коефициент 259/408 за сметка на Р. Б., считано от 1.01.2011 г., тъй като от 21.11.2010 г. е отговаряла на условията за пенсиониране - навършени 60 години и 34 години трудов стаж, както и, че е получавала социални помощи в Испания като безработна. Навела е и доводи, че при определяне на общия й стаж не е взета предвид нормата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004, не й е предоставена възможността, предвидена в чл. 52, т. 3 от същия регламент, и, че периодите в Испания от 21.11.2010 г. до 5.06.2011 г. и от 4.07.2011 г. до 31.08.2014 г. са взети неправилно като осигурителен стаж и в разрез с чл. 9 от КСО, тъй като през тях е получавала социални помощи, а не парично обезщетение за безработица. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - С.-град с атакуваното пред първоинстанционния съд решение № 2153-21-50 от 7.09.2015 г. не е уважил жалбите й срещу разпореждането като неоснователни и го е потвърдил като правилно и законосъобразно. В мотивите си е посочил, че поради пропуснатия 6-месечен срок по чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията не е отпусната от датата на придобиване на правото (в случая 15.08.2010 г.), а от датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия (27.08.2014 г.), и е аргументирал тезата, че индивидуалният коефициент на пенсията е изчислен правилно - 290/512 (290 е размерът в месеци на зачетения български осигурителен стаж, а 512 е размерът в месеци на общия осигурителен стаж), като ръководителят на пенсионното осигуряване се е съобразил с действащата нормативна уредба (чл. 70 от КСО) и е приложил правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент (ЕО) № 987/2009 г., а разпореждането е издадено при спазване на относимите материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ - С.-град, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт, както и потвърденото с него разпореждане, са законосъобразни, защото при издаването им са съобразени приложимите разпоредби на материалния закон, около което е бил концентриран спорът между страните касателно правилно ли е била определена началната дата, от която е отпусната пенсията, и коректно ли е изчислен индивидуалния коефициент. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основният спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че липсата на подадено заявление за отпускане на пенсия в 6-месечния срок, указан в чл. 94, ал. 1 от КСО, независимо от причините за това, води до правна последица отпускане на пенсията от датата на подаденото заявление, защото нормата на чл. 94 от КСО е императивна и действията на административния орган са в условията на обвързана компетентност, съобразена със закона. Съдът е приел и, че оспорващата не отговаря на условията на чл. 70, ал. 1, изр. 2 от КСО (в приложимата за казуса редакция) с оглед начисляване на проценти за отложено пенсиониране, като е изложил обстойни мотиви в подкрепа на правните си изводи, базирани на надлежно събраните доказателства по делото и компетентно изготвеното от вещото лице основно заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - С.-град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото Софийският градски административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на страните. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Материално законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на пенсионния орган, който правилно е определил началната дата и индивидуалния коефициент на отпуснатата на А. Р. Т. пенсия. Неоснователно е касаторовото възражение за неправилно определена начална дата на пенсията на А. Т., считано от 27.08.2014 г. (датата на заявлението за отпускане на пенсия, подадено в Испания), вместо от 3.01.2011 г. (датата, на която жалбоподателката твърди, че е ходила в НОИ да подава заявление за отпускане на пенсия, но длъжностното лице й е отказало да го приеме). Правилно в тази връзка съдът е приел, че началната дата на пенсията на А. Т. е определена при спазване на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО в относимата й редакция, като се е позовал на датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия - 27.08.2014 г., до компетентната институция на Испания в гр. А., която е след изтичане на 6-месечния срок от датата на придобиване на правото на пенсия - 15.08.2010 г. В съответствие със законовата за недопустимост със свидетелски показания да се установяват обстоятелства, за които законът изисква писмен акт (чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК), при преценката на началната дата на пенсията съдът не е взел предвид показанията на свидетеля Е. М. Т. относно опитите на жалбоподателката да подаде заявление за отпускане на пенсия в България в първите работни дни на 2011 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, пенсиите се отпускат въз основа на писмено заявление, към което се прилагат всички необходими оригинални документи. А. Т. няма регистрирано заявление за отпускане на пенсия преди 27.08.2014 г., когато е подала заявление до компетентната институция в Испания в гр. А.. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора, че съдът неправилно е потвърдил като законосъобразно определен размерът на отпуснатата пенсия, като не е взел предвид изчисления от вещото лице в допълнителното му заключение евентуален размер на пенсията при използване на периода съгласно предоставеното в хода на съдебното производство решение № 246/2015 г. на испански съд. Посоченото решение е постановено изцяло съгласно разпоредбите на испанското законодателство и се отнася до размера на дължимата пенсия в Испания, отпусната и изчислена съобразно приложимото национално законодателство, поради което е правно ирелевантно към отпускането и определянето на размера на пенсията по българското национално законодателство. В подложеното на касация по настоящото дело съдебно решение са изложени подробни мотиви относно правилното прилагане от административните органи на законовите разпоредби при определяне на размера на пенсията (и в частност тези на чл. 70 от КСО при определяне на индивидуалния коефициент). Обосновано решаващият съдебен състав е кредитирал приетото и неоспорено от страните по делото основно заключение по назначената експертиза при определяне на действителния размер на обезщетението (пенсията) от 394,19 лв. като съобразено с изискването на чл. 52, §, б. "б" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за изчисляване на теоретичния размер и впоследствие на действителния размер (пропорционалното обезщетение). Правилно в тази връзка съдът не е възприел извършените от вещото лице в допълнителното му заключение по искане на жалбоподателката изчисления при определени допускания на евентуални размери/варианти на пенсията, защото в това заключение е посочено какъв би бил размера на пенсията на Тилева, ако тя отговаряше на условията за т. нар. "отложено пенсиониране", което в случая не е така. Касационните доводи за неправилно прилагане на европейското законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност са неоснователни. Тъй като Тилева е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, при изчисляване на размера на пенсията за нея са приложими правилата за координация за схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., в съответствие с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 г. Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, цитираният регламент се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави членки - чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в случая намират приложение посочените регламенти, на които са се позовали и административните органи. Определеният в административното разпореждане размер на пенсията 394,19 лв. от 27.08.2014 г. се потвърждава и от основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, където е изчислен пропорционален размер на пенсията при спазване на разпоредбата на чл. 52, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., който размер съвпада и с изчисленията на административния орган. При изчисляване на пенсията се сумират завършените осигурителни периоди (цялата продължителност на придобития осигурителен стаж) и в двете държави членки - България и Испания. При направеното в основното заключение сравнение между изчислено самостоятелно обезщетение за пенсия към 27.08.2014 г. по чл. 52, § 1, б. а от Регламент (ЕО) 883/2004 г., и изчисленото пропорционално обезщетение за пенсия по чл. 521, § 1, б. "б" от същия регламент, се е установило, че не съществува разлика в размера на пенсията, който и при двете изчисления възлиза на 394,19 лв., която сума според изчисленията е най-благоприятна. По този начин се спазват и разпоредбите на чл. 48, § 1, букви "а" и "б" от ДФЕС. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като не е уважил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред ВАС, а ответникът по касация не е претендирал да му се присъдят такива.