Решение № 6584 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2015 г.

Решение № 6584 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х. срещу решение № 189/24.04.2015 г., постановено по адм. д. 146/2015 г. по описа на Административен съд-Плевен (АС-Плевен). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - директорът на областна дирекция "Земеделие"-Плевен (ОД"Земеделие"-Плевен") оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 189/24.04.2015 г., постановено по адм. д. 146/2015 г. по описа на АС-Плевен отхвърлена жалбата на А. А. Х. против Заповед № РД-15-22/05.02.2015 г. на директора на ОД "Земеделие"-Плевен, с която й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение за длъжността - главен директор на главна дирекция "Аграрно развитие" в ОД "Земеделие"-Плевен. Административният съд е приел за установено, че е осъществено нарушението, формулирано в т. 3 от оспорената заповед, което е достатъчно, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложени са подробни мотиви относно проведената процедура по налагане на дисциплинарното наказание и е формиран извод за съобразяването й със закона. По отношение на т. 1 и т. 2 от оспорената заповед решаващият съд е достигнал до извод, че не са установени описаните нарушения, но това не оказва влияние върху законосъобразността на заповедта за уволнение. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд приема, че оспорената пред него заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В касационната жалба не са изложени доводи оспорващи тези изводи на АС-Плевен, които настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани. С оглед съдържанието на касационната жалба и липсата на съображения в писмената защита на ответната страна относно т. 1 и т. 2 от Заповед № РД-15-22/05.02.2015 г. на директора на ОД "Земеделие"-Плевен, настоящата касационна инстанция намира, че не подлежат на анализ изводите на АС-Плевен относно липсата на останалите нарушения, извън това по т. 3 от заповедта. Основното оплакване в касационната жалба е относно правното значение на болничния лист, издаден на А. Х. за времето от 04.09.2014 г. до 17.09.2014 г. и протокол на ЛКК № 422/20.10.2014 г., с който той е отменен. Не се спори между страните по делото и правилно е установено от решаващият съд, че за този период (04.09.2014 г. - 17.09.2014 г.) Айгюл Хасанова е отсъствала от работното си място. Спорът е дали отсъствието й е по уважителни причини. Правилно АС-Плевен е приел, че след като болничният лист, въз основа на който служителката е считала, че се намира в отпуск поради временна неработоспособност е отменен по надлежния административен ред, не е налице основателна причина за отсъствието й от работа. Действително отмяната на болничния лист е настъпила в по-късен период от време и обективно не е имало възможност да бъде съобразено поведението на служителката с този факт, но в конкретния случай работодателят е предприел действия, с които да бъдат разрешен проблема като е предложил да бъде поискано ползването на отпуск на друго основание - писма изх. № 2408/15.12.2014 г. и изх. № 2408/13.01.2015 г. Жалбоподателката изрично е отказала да се възползва от това предложение като е изразила несъгласието си в писмена форма с писмо вх. № 2408/17.12.2014 г. и не е отговорила на второто писмо, което също й е връчено лично. Поддържаната и към настоящият момент теза на Айгюл Хасанова, че не е редовно уведомена за решението на ЛКК за отмяна на болничния лист не кореспондира с писмените доказателства по делото. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че решението на ЛКК е влязло в сила като необжалвано в законния срок. Влизането в сила е удостоверено от директорът на Регионалната здравна инспекция-Плевен с писмо вх. № 2408/23.12.2014 г. (л. 198, л. 327 от адм. д. 146/2015 г.). Допълнително информация за процедурата по оспорване на болничния лист жалбоподателката е получавала и от директора на ОД "Земеделие" - Плевен, което действително не представлява редовно съобщаване по смисъла на АПК, но не може да бъде игнорирано при преценката относно отношението на А. Х. към проблема с отсъствието й от работното място, което всъщност е основния релевантен по спора факт. По делото няма данни за оспорване на протокол № 422/20.10.2014 г. на заседанието на ортопедичната ЛКК при ДКЦ "III-Плевен" ЕООД-гр. Плевен, с което е анулиран болничен лист № 0405032/03.09.2014 г., независимо, че не е налице съмнение, че то е известно на жалбоподателката, защото е уведомена за него от своя работодател, а и го е коментирала в кореспонденция до ОД "Земеделие"-Плевен, в дисциплинарното производство и в становища по делото, по което той е приет като писмено доказателство. Предмет на съдебното производство пред АС-Плевен е заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Айгюл Хасанова, а не актовете на медицинската експертиза. В касационната жалба са изложени доводи, че решението на ЛКК е индивидуален административен акт, което не кореспондира с нормите на АПК. Решението на ЛКК е акт на горестоящ административен орган, постановен по повод обжалване по административен ред на болничен лист. Неоснователно е и позоваването на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, според който решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗЗ експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. В случая решението на лекуващият лекар за наличието на временна неработоспособност, отразено в обсъждания болничен лист, е анулирано от ЛКК след обжалване, поради което няма как да бъде задължително за всички лица, включително и за работодателя на освидетелстваното лице. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на болничният лист № 2487/18.09.2014 г., който е издаден за следващ период от време и решение на ТЕЛК относно действителното здравословно състояние на Айгюл Хасанова. Писмени доказателства с подобно съдържание не се намират в кориците на делото. Липсват данни и за тяхното ангажиране като писмени доказателства от страните в процеса, не са и приети като писмени доказателства, което се установява от доказателствените искания в жалбата и протокола от открито съдебно заседание от 19.03.2015 г. В цялата административна преписка и в съдебното досие не се намират и физически документи с подобно съдържание, поради което доводите за тяхното необсъждане като процесуално нарушения са неоснователни. Непълнотата на доказателства, която се дължи на поведението на страните по спора не представлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В случая съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса като жалбоподателката е изразила фактическите и правните си твърдения, които са свързани с наличието на неотменен и задължителен според нея болничен лист № 0405032/03.09.2014 г. за периода 04.09.2014 г. - 17.09.2014 г. Други доказателства за основателност на отсъствието си от работа не е ангажирала. Допълнително следва да бъде посочено, че здравословното състояние на жалбоподателката след 17.09.2014 г. не би могло да има отношение към отсъствието й от работното място в периода 04.09.2014 г. - 17.09.2014 г., за което й е наложено и дисциплинарното наказание. За този период, при установената липса на разрешен по надлежния ред отпуск за временна неработоспособност, на жалбоподателката е била предоставена нееднократно възможност да поиска ползването на друг вид отпуск, за да оправдае документално отсъствието си от работа, но тя не се е възползвала. Жалбоподателката не е ангажирала други доказателства за здравословното си състояние в този период, но дори и в цитираните в касационната жалба документи да се съдържат косвени данни относно здравето й в обсъждания период, те не биха могли да променят обстоятелството, че в резултат от отсъствието й без разрешен отпуск са настъпили неблагоприятни последици за службата не само досежно фактическото изпълнение на възложените й задачи и функции, но и по повод осигурителния и данъчен статус на правоотношението й, за който отговорности има и работодателят. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства и напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата, поради което не са налице основания по чл. 222 от АПК за връщане на делото за събиране на нови доказателства, посочени в касационната жалба като съществуващи, но не представени по делото. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Изводите на съдебния състав за спазване на административната процедура и за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните в съдебната фаза доказателства, които са обсъдени задълбочено и последователно. Изрично следва да бъде посочено, че административният съд изключително внимателно е обсъдил и доколко установеното нарушение по т. 3 от оспорената пред него заповед е достатъчно, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарното наказание. Първоинстанционният съд е обсъдил и съпоставил нормативната уредба на сходни ситуации, ръководната позиция, която е заемала служителката, изпълнението и на други функции по съвместителство, продължителността на отсъствието от работа, отказът да бъдат отстранени правните последици от това фактическо отсъствие, отношението на жалбоподателката към всички тези факти, за да аргументира извод, че нарушението само по т. 3 е достатъчно за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касационната жалбоподателка нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Ответникът не е направил разноски за пред настоящата инстанция, представляван е от юрисконсулт, но не претендира заплащане на разноски, поради което независимо от изхода на спора в негова полза, разноски не следва да бъдат определяни. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,