Решение № 5807 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10798/2017 г.

Решение № 5807 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10798/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на М. С. И., от гр. П., против решение № 1304/27.07.2017 г., постановено по адм. дело № 277/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата й срещу Заповед № 17-131/27.03.2017 г. на Началник СГКК, с отказ за изменение на КК и КР, във връзка с постъпилото искане за коригиране на имотната граница между ПИ с идентификатор 56126.602.1149 и и ПИ с идентификатор 56126.602.1150. Решението се счита неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, претендира се отмяната му, с присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски, съгласно приложен списък. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, чрез адв. А. Р., поддържа жалбата, по изложените в нея и в писмена защита съображения. Сочи, че Административен съд - Б. не е взел предвид влязлото в сила решение № 64/30.03.1993 г. по гр. д. № 235/1992 г. на РС-П., което всъщност определя собствеността между двата съседни имоти, оставено в сила с решение по гр. д. № 371/1994 г. на ОС-Б.. Ответната страна - Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър Б., редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител, не е депозирал и отговор по касационната жалба. Ответниците - Р. И. Х., Е. Т. П., Т. П. Г. и В. П. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват, не са изразили становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба по всички изложени в нея съображения е неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за жалбоподателката. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че в конкретният случай е налице спор за материално право и е потвърдил оспорената пред него заповед, с която е отказано изменението на КК и КР. За да обоснове този извод е посочил, че в съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР /в относимата редакция/, непълнотите в КК и КР се попълват въз основа на писмени доказателства и скици - проект, а в случай, че непълнотата е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се попълва след решаването на спора по общия исков ред. В случая не са представени доказателства, че спорът за собственост е решен с влязъл в сила съдебен акт, а не е приложима и разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредбата по чл. 31 от ЗКИР, тъй като ЗКИР не предвижда като основание за изменение на КК с цел привеждане в съответствие на имотни граници, с регулационни. С исканото изменение се засяга площта на ПИ с идентификатор 56126.602.1150, като се намалява - от 543 кв. м., на 536 кв. м., при изрично несъгласие на съсобственик, затова постановения отказ е преценен като издаден в съответствие със закона. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. За да отхвърли жалбата, съдът е извършил подробен анализа на доказателствата по делото, преценил ги е поотделно и в съвкупност и въз основа на това е извел обосновани изводи, съответстващи на приложимите правни норми, които се споделят от настоящата инстанция изцяло. С основание решаващият съдебен състав се е позовал на неоспореното заключение по изготвената и приета без възражения СТЕ, установяваща, че регулационната линия между ПИ 49 и ПИ 50 в края, по одобрения със заповед № 525/16.05.1988 г. КРП на гр. П., (който не е бил обжалван и при който няма придаваеми и отчуждавани места, съгл. удостоверение - л. 31), съвпада с имотната граница между тях, че исканото изменение не води до промяна на регулационните линии, но променя площта на имот 49, (която се увеличава от 564, на 570 кв. м.) за сметка на ПИ 50 (от 543, на 536 кв. м.), при изрично несъгласие на съсобственик, което е достатъчно основание за издаване на отказ. В този смисъл са неоснователни оплакванията за неизложени фактически мотиви в акта, което съдът правилно е съобразил. Твърдението за неспазване на приетото със съдебен акт по воден от собствениците на имот пл. № 1150 ревандикационен иск също е несъстоятелно, впрочем то е направено и пред съда по съществото на спора и подробно обсъдено в решението, отразено е и в заключението на вещото лице. С него не е разрешен имуществен спор между страните, свързан с исканото изменение. Установено е, че при отразяването на имотната граница между двата имота в КККР на гр. П., одобрени със заповед от 14.12.2010 г., е спазено постановеното с влязлото в сила решение по гр. дело № 235/1992 г. на РС-П.. Площта от 36 кв. м., по отношение на които е постановено то, не са предмет на заявеното изменение на КК, доколкото имот с идентификатор 56126.602.1150, е извън границите на УПИ III-1149, нов УПИ ХVI-1149 (имот пл. № 1149), кв. 161, по плана, одобрен 1988 г. Въпросното изменение, предмет на отказа, всъщност касае 6 кв. м., които са част от имот 50, но не са част от претендираните 36 кв. м. обсъждани в решението на РС-П. и които е възможно да са в рамките на допустима грешка, ако има заснемане. С оглед тези съображения, като е приел, че е недопустимо да се решават спорове за материално право в административното производство и е отхвърлил жалбата на касатора в настоящето производство срещу процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,