Решение № 3385 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2009 г.

Решение № 3385 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Мария Ставрова Бориславова от гр. Монтана против решение № 169 от 28.09.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 85/2009 г., с което е прието за установено, че спрямо жалбоподателката не е била извършена дискриминация под каквато и да е форма, включително и чрез тормоз по признак "увреждане" при упражняване правото на труд, от страна на директора на РЗОК Станчо Венелинов Манчевски, в качеството му на представляващ ЮЛ работодател, поради което жалбата пред комисията е оставена без уважение. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби. Иска се отмяната му. Ответникът КЗД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна Станчо Венелинов Манчевски също поддържа становище за неоснователност на жалбата. След като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Мария Бориславова, съдържаща твърдения за дискриминационно спрямо нея отношение на работното й място като заемаща длъжността главен инспектор финансов контрол в РЗОК Монтана. Счита, че откритото й преди седем години заболяване "шизофрения" не й е пречело да изпълнява служебните си задължения, поради което не се е налагало да бъде отнет служебният й пропуск, да бъде отстранена от работа с компютър, преместена в самостоятелно помещение и принудена да излезе в отпуск за лечение. За да постанови оспореното решение, КЗД е приела за недоказани твърденията на Бориславова. Изложени са мотиви, че по преписката не се установява поведение на директора, което да бъде квалифицирано като дискриминационно. Действията му, от една страна са били насочени към опазване на здравето на жалбоподателката, а от една друга - към осигуряване на нормален работен процес. Затова, като се е позовала на чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 9 от ЗЗДискр., комисията е приела за неоснователни оплакванията за наличие на дискриминация и тормоз по признак "увреждане". Решението е правилно. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които тя разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд, без да е необходимо преповтарянето й. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че условията на труд, в които е работила Бориславова, не се различават от тези на останалите служители в РЗОК. Видно е, че за последните осем месеца от общо 155 работни дни тя е ползвала болнични и отпуски в размер на 119 дни. След последното й завръщане на работа в изключително натоварен за РЗОК период на договаряне, тя е проявила конфликтно поведение спрямо колеги и партньори, което е обезпокоило ръководството относно здравословното й състояние. След проведени разговори с лекуващия й лекар и лекаря по трудова медицина, Манчевски е помолил Бориславова да намали интензивността на работния процес, да спази препоръката да не ползва компютър, тъй като е противопоказно за заболяването й при обективните данни за провокирането му към този момент, както и да си вземе няколко дни отпуск. Преместена е в друга стая поради обстоятелството, че не се е съобразявала с вътрешните правила да пуши само на определените за целта места, носела е собствен лаптоп и е пускала музика от интернет, с което е пречела на колегите си. Що се касае до пропуска й за достъп в сградата, той не е бил тенденциозно отнет, а временно е бил заменен със служебен такъв поради технически причини - блокиране в резултат на натрупани грешки в компютъра, каквито случаи е имало и с други служители. При така установеното от фактическа страна, въз основа на писмените доказателства и показанията на разпитаните в производството пред КЗД свидетели, изводите за липса на неравно третиране и тормоз спрямо жалбоподателката се споделят и от съда. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Затова, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Диференцираният подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. и той е неправомерен, ако не са налице посочените в чл. 7, ал. 1 от същия закон изключващи хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателката е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил решението си при липса на доказани твърдения на Бориславова и при добре обоснована защитна теза на ответника Манчевски. Правомерността на действията му правилно е изведена от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр, съгласно която не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми. Липсват основания по смисъла на чл. 146 от АПК за отмяната му и жалбата подлежи на отхвърляне. При този изход на спора, в полза на КЗД следва да бъда присъдено поисканото юрисконсулстко възнаграждение, като се осъди жалбоподателката да заплати на комисията 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение