Решение № 15863 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10316/2018 г.

Решение № 15863 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10316/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Общински съвет – Смолян срещу решение № 288 от 12.07.2018 г. постановено по административно дело № 114/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Смолян. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано и в противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда, че оспорените разпоредби противоречат на нормативен акт от по-висока степен, като излага съображения в подкрепа на становището си, че такова противоречие не е налице. Иска оспореното решение да се отмени. Ответникът по касация – Окръжна прокуратура Смолян не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение са отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 3, чл. 14 в частта "документ за платена такса по чл. 175 от ЗВМД за съответната или предходна година", чл. 23, ал. 2 в частта "упълномощени от него лица" и чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за придобиване, регистрация, притежаване, отглеждане и контрол на кучетата на територията на община Смолян, приета с решение № 145 от 19.07.2012 г. по протокол № 10 на Общински съвет Смолян (наричана по – надолу Наредбата). След анализ на разпоредбите предмет на протеста и позовавайки се на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата сочи, че от заплащане на такса за притежаване на куче се освобождават собствениците на ловни кучета - удостоверено от собственика с представяне на копие от ловен билет. Разпоредбата на чл. 14 от Наредбата гласи, че всеки собственик на куче при разхождането му е длъжен да носи в себе си необходимите документи - ветеринарномедицински паспорт и документ за платена такса по чл. 175 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ за съответната или предходната година. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата сочи, че наказателните постановления се издават от кмета на общината или упълномощени от него лица. От своя страна ал. 1 на чл. 24 от Наредбата определя размера на глобите и имуществените санкции при административни нарушения на наредбата, като глобата за физически лица е от 20. 00 лв. до 300. 00 лева, а имуществената санкция за еднолични търговци и юридически лица е в размер от 300. 00 лева до 1000. 00 лева. В чл. 24, ал. 2 от Наредбата е прието, че при ухапване или нараняване на хора от куче, на собствениците им се налагат глоби за физически лица от 200. 00 лева до 1000. 00 лева, а на еднолични търговци и юридически лица имуществена санкция от 1000. 00 лева до 5000. 00 лева. Приел е, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата е незаконосъобразно постановена, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 175, ал. 2, от ЗВМД. Цитираната разпоредба на закона изчерпателно посочва кои собственици на кучета са освободени от заплащане на такса за тях, като собствениците на ловни кучета не са сред освободените. Разпоредбата на чл. 14 от Наредбата в частта "документ за платена такса по чл. 175 от ЗВМД за съответната или предходната година" противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а именно разпоредбата на чл. 173, т. 1 от ЗВМД, според която разпоредба собствениците на кучета са длъжни при извеждане на кучетата на носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят при проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата в частта "упълномощени от него лица" е незаконосъобразна, тъй като разпоредбата на чл. 472, ал. 5 от ЗВМД не предвижда възможност за делегиране на правомощия по налагане на административни наказания от други лица освен от кмета на община или район. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата се предвиждат глоби и имуществени санкции различни от тези посочени в Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ или в Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ за подобни или сходни случаи. Решението е правилно. По фактите страните не спорят. Решаващият съд е посочил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал изводите си. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В чл. 8 ЗНА е предвидено, че Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Правилно съдът е приел, че оспорените разпоредби на чл. 6, ал. 1, т. 3, чл. 14 в частта "документ за платена такса по чл. 175 от ЗВМД за съответната или предходна година", чл. 23, ал. 2 в частта "упълномощени от него лица" от Наредба за придобиване, регистрация, притежаване, отглеждане и контрол на кучетата на територията на община Смолян, приета с решение № 145 от 19.07.2012 г. по протокол № 10 на Общински съвет Смолян, противоречат съответно на чл. 175, ал. 2 ЗВМД, чл. 173, ал. 1 ЗВМД, чл. 472, ал. 5 от ЗВМД. Срещу решението в тази му част не са посочени конкретни касационни доводи. Правилно съдът е приел, че предвидените в чл. 24, ал. 1 и ал. 2 глоби и имуществени санкции са различни от посочените в Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ и ЗВМД за подобни или сходни случаи. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредбата не противоречи на посочените от съда нормативни актове, тъй като същите не уреждали подобни случаи. С разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата се предвиждат глоби и имуществени санкции за административни нарушения по Наредбата. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАНН общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. С чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА е предвидено за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Състави на административни нарушения по Наредбата не са предвидени, поради което тази разпоредба противоречи на закона. С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата се определят глоби и имуществени санкции в хипотези, неуредени от закон или указ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. ЗЗЖ и ЗВМД не предвиждат идентични с тези по чл. 24, ал. 2 от Наредбата хипотези на административни нарушения. Недопустимо е за първи път с подзаконов акт, при липсата на законова делегация, да се уреждат отношения, които не са уредени от дадена законова разпоредба, тъй като с това се стига до първично правно регулиране с подзаконов акт, от орган, който не притежава такова правомощие. Подзаконовите нормативни актове, каквито са наредбите на общинските съвети се издават в изпълнение на закона и следва да съответстват на Конституцията и нормативните актове от по – висока степен – чл. 115, ал. 1 ЗНА. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение