Решение № 5462 от 7.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция Митница Варна (като правоприемник на ТД Северна морска) при Агенция Митници", чрез процесуалния представител юрк. Т. Караславов, срещу Решение 159/17.06.2021 г., постановено по адм. дело 669/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на Евротекс ЕООД, гр. Димитровград, е отменено Решение към MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020 г. с рег. 32-203890/15.07.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция Митници и митническата администрация е осъдена за разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. първо АПК. Касаторът счита за обосновано приложението на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б" от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с определянето на митническата стойност на процесния внос. Според аргументите, решаващият съдебен състав не е обсъдил в цялост доказателствата по делото и е достигнал до неправилен извод, че съмненията по отношение размера на декларираната митническа стойност не са надлежно мотивирани в административния акт. На следващо място формулира искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) и спиране на производството по делото до постановяване на решение с твърдение, че е налице противоречива съдебна практика. По развитите съображения в касационната жалба моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът - Евротекс ЕООД, [ЕИК], гр. Димитровград, [улица], чрез процесуалния си представител адв. [населено място], поддържа оспорването на касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски в размер на 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Преди да разгледа спора по същество, настоящият състав на Осмо отделение на ВАС следва да се произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване с правно основание чл. 267 ДФЕС. Формулираните от касатора въпроси са следните:

1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г.?

1. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка (извадка от системата) установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

1. Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса (МИСВ), изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

1. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г.?

Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като съгласно чл. 628 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. При така отправеното искане, решаващият съд намира, че посочените от касатора разпоредби не пораждат съмнение и не е налице необходимост от тълкуване. Преюдициално запитване се отправя от държава членка до Съда на Европейския съюз тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното решение по него е необходимо, за да се постанови правилен краен съдебен акт. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено, тъй като значението и смисълът на посочените норми на общностното право са ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора, не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз. Също така следва да се посочи, че митническото законодателство на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз. В съдебната практика на ВАС и на останалите административни съдилища с идентичен предмет на спора не е налице противоречие, поради което и твърдението на касатора в тази насока не може да бъде споделено.

По съществото на спора:

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Хасково е било Решение към MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020 г., рег. 32-203890/15.07.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е отказано да бъде приета митническата стойност в размер на 31 091 щ. д. на декларираната от дружеството стока и административният орган е определил нова митническа стойност на внасяната стока употребявани дрехи 650 пакета" в размер на 60 972,16 лв. (33 668,60 щ. д.) съгласно чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 - договорна стойност на сходни стоки. В резултат на това за Евротекс ЕООД са установени за досъбиране мито в размер на 247,39 лв. и ДДС в размер на 983,06 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че с митническа декларация с MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020 г. дружеството е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока употребявани дрехи - 650 пакета, 16541 кг. бруто тегло, 16216 кг. нето, държава на износ и произход Пакистан, условие на доставка CFR Варна при декларирана средна митническа стойност на стоката в размер на 3,47 лв./кг. След регистриране на декларацията е активиран рисков профил, с оглед на което е направено обезпечение в размер на 17 260 лв. Предвид възникналите съмнения относно митническата стойност на декларираната стока, от дружеството са изискани допълнителни документи и информация. Получено е становище с рег. 32-120626/24.04.2020 г. от служител в отдел Митническа дейност при ТД Северна морска относно определяне на нова митническа стойност на процесната стока. В становището е дадено разяснение, че данните за целите на проверката са взети от митническата система и оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ, база данни на Евростат за многогодишен период (обикновено от 4 последователни години). Дружеството е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. със съобщение рег. 32-1265341/04.05.2020 г. за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. С отговор от 15.05.2020 г. е изразено несъгласие със започналото производство по увеличаване митническата стойност на процесните стоки. На 15.07.2020 г. е издадено решението на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници", с което е отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока с MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020 г.

За изясняване на фактическата обстановка в хода на делото пред първа инстанция е допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача да проследи счетоводния документооборот и отразяването на декларираните стоки при Евротекс ЕООД. Заключението е, че покупната цена на стоките в размер на 31 091 щ. д. към чуждестранния контрагент RETEX GLOBAL по фактура SCH/243/2019-20/04.01.2020 г. е заплатена на 09.01.2020 г. След запознаване с материалите по делото, вещото лице е извършило сравнение между данните от подробните фактури при задълженото лице и използваната от митническите органи към МД от 16.07.2020 г.

От правна страна решаващият съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, същият съдържа фактически обстоятелства и правни основания за издаването му като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да отмени решението на митническия орган, съдът е достигнал до заключение, че същото противоречи на материалните законови разпоредби. Обсъдено е, че митническата стойност при внос на стоки е тяхната договорна стойност съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато обаче стойността не може да бъде определена по този ред, приложение в последователност намират разпоредбите на чл. 74, § 2, от б. а до б. г, докато се достигне до правилото, което дава възможност да се определи митническата стойност на стоките, предмет на вноса. Съмненията на митническите органи по отношение на разликите между обявената и действителната стойност са намерени за неоснователни и недоказани с оглед съвкупната оценка на доказателствения материал по делото. Освен това, административният орган не е мотивирал решението си да отхвърли приложението на реда по чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013, за да премине към следващия алтернативен способ и това не позволява да се извърши преценка на направените изводи.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор от фактическа страна. Релевантните обстоятелства са възприети правилно от първоинстанционния съд. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са доказали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос на дрехи втора употреба съобразно договорената стойност на сходни стоки.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и количество като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая е предоставена допълнителна информация - дружеството е представило заверено копие от фактура SHC/243/2019-20 от 04.01.2020 г., опаковъчен лист, документа за плащане по банков път, коносамент за превоз на стоката, документация за транспортни и застрахователни разходи, справка за калкулацията на продажните цени, сертификат за произход 456269, сертификат от фумигация, счетоводни справки и др. Представените документи не са обсъдени в хода на административното производство.

Съгласно чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. В случая от оспорваното административно решение не става ясно защо не намира приложение чл. 74, § 2, б. а" Регламент (ЕС) 952/2013, според който определянето става на база идентични стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а единствено се посочва, че такива не са установени. С този мотив органът директно е пристъпил към приложение на следващия вторичен метод по б. б. За да обоснове приложимостта му в процесния случай, органът е цитирал МД MRN 19BG002002024789R1/10.02.2020 г. за извършен според него внос на сходни стоки, след което директно е пристъпил към анализ на средностатистическата стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход Пакистан във всички държави-членки на ЕС за периода 2017- 2019 г. Посочено е, че средностатистическата стойност за ЕС през периода не се променя драстично, а в България се запазва тенденцията тази стойност да е най-ниска, съответно 2,06 евро/кг. за 2017 г., 2,22 евро/кг. за 2018 г. и 1,86 евро/кг. за 2019 г. Видно от данните за вноса на стоки в ЕС със същия код за периода ноември 2015 октомври 2019 г. (л. 109), налице са и средни стойности от 0,47 евро/кг. за Румъния и 1.78 евро/кг. за Великобритания. По горецитираната от органа МД също така е констатирана декларирана митническа стойност от 0,47 евро/кг. С тези мотиви е завишена митническата стойността на декларираната от дружеството стока от 31 091 щ. д. на 33 668,60 щ. д. В оспорения административен акт липсва обективен сравнителен анализ както на условията по доставките и съответно на вида и цената на различните видове стоки, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките и други обективни условия, което би могло да обоснове приложението на чл. 74, § 2, б. "б". Поради тези причини минималното увеличение в размера на митническата стойност не се явява надлежно обосновано. С оглед на изложеното е правилен изводът на административния съд, че дори да се приеме, че фактурната стойност е твърде ниска, за да бъде приета за митническа стойност по чл. 70, § 1 от МК, то решението е незаконосъобразно и в противоречие с чл. 74, § 1 от МК, изискващ вторичните методи по букви от а до г от § 2 на същия да се прилагат последователно.

По въпроса правилно ли е приложен чл. 74, § 2, б. б" от Регламент 952/2013, въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав напълно споделя съображенията на Административен съд-Хасково за липса на конкретика и необоснованост по отношение изводите на административния орган, които при условията чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни отново.

В настоящия случай митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от Евротекс ЕООД стойност на стоките по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане на ответника по делото Евротекс ЕООД следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 480 лв. Възражението за прекомерност е немотивирано и неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото в размер на 1 230,45 лв., минималната дължима сума е 379,36 лв., като претендираната от 480 лв. я надвишава незначително.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,