Решение № 9823 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6102/2010 г.

Решение № 9823 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6102/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Константин Иванов Бурдиняшки от гр. Плевен, срещу решение № 150/19.03.2010 г., постановено от Административен съд - Плевен по адм. дело № 556/2009 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу писмо-отказ на Гл. архитект на община - Плевен с № ТСУиС-94К-173-4 от 10.06.2009 г., изготвено по повод заявление за издаване на удостоверение за частично въвеждане в експлоатация на обект - I-ви етаж и преустройство на таван в ателие, находящи се в гр. Плевен, УПИ ХV-17, стр. кв-7 по плана на гр. Плевен, ул. "Оряхово" № 13. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Жалбата и допълнението към нея се поддържат от адв. Тончев, съображения са изложени и в писмена защита от жалбоподателя Бурдиняшки. Представя се допълнително по делото заверено копие от План за преустройство на таван за ателие в жилищна сграда, одобрен от Главния архитект на гр. Плевен и списък с разноските и за двете съдебни инстанции. Ответните страни - физически лица и Кмета на община - Плевен, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е установил, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Наведените доводи са неоснователни. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. След проследяването на становищата на страните и представените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е обсъдил допустимостта на жалбата, отказвайки претендираното от ответниците прекратяване на производството, поради липса на отказ и уведомителен характер на процесното писмо. Този извод настоящата инстанция споделя, по изложените в решението подробни мотиви, които не се налага да бъдат преповтаряни - определението на ВАС, на което се позовава искането за недопустимост, в едната си част има за предмет мълчалив отказ, какъвто не е налице, а в другата - различно, изолирано от останалите и последвало процесното писмо (от м. юли 2009 г.), то не съдържа преценка на всички налични в настоящето производство доказателства, а коментира само прекратителното определение по адм. дело № 672/2009 на същия съд. В случая действително е налице отказ на компетентния орган (да издаде заявеното удостоверение), подлежащ на съдебен контрол, който се обективира в поредицата от писма, приложени по делото, (включително и оспореното, препращащо към предходно такова), съдържащи конкретни указания по подаденото заявление - за представяне на екзекутивна документация на извършеното строителство и за постигане на споразумение със съсобствениците, с нотариална заверка на подписите, като постигането му било единствения начин да се разреши създалата се конфликтна ситуация. За да отхвърли жалбата, съставът е приел законосъобразност на въпросния отказ за частично въвеждане в експлоатация на обектите първи етаж и ателие в жилищната сграда, правейки преценката си съобразно изискванията на чл. 175, ал. 2 ЗУТ и във връзка с факта, че е представена екзекутивна документация за цялата сграда, която не отговаря на всички условия (не е подписана от всички възложители) и не е придружена с посочените в цитираната норма документи. От друга страна е посочено, че за жилището на първия етаж, преустроено - с присъединяване на балкона към кухненския бокс, е издадено отделно разрешение за строеж - № 43/17.08.1990 г., а преустройството на тавана в ателие е осъществено на база одобрен проект от 18.11.1994 г. но и за двата, собствени на жалбоподателя самостоятелни обекти, не е изготвена и внасяна отделна екзекутивна документация. И дори да е допустимо внасянето й, пак е налице пречка за удовлетворяване на искането, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 154, ал. 4 ЗУТ и е необходимо нотариално завереното съгласие на наследниците на Маринчо Павлов и на Иван Мартинов. Разпоредбата на § 12 ПРЗ на ЗУТ е неприложима, а заявлението е подадено при действието на ЗУТ - недовършеност на производството не е налице. Решението е неправилно, следва да бъде отменено, като делото се върне като преписка на административния орган, за произнасяне по искането. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентен орган по чл. 177 ЗУТ. Т. е., няма пречка да се иска и уважи заявление за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на самостоятелни обекти, каквито определено и не е спорно, че са настоящите. Съдът не е съобразил, че (въпреки очевидната връзка), производството по делото е разделено и е следвало да акцентува преди всичко на възможностите за удовлетворяване на искането само за процесните два обекта. Отчетен е фактът, че за първия жилищен етаж е издадено отделно разрешение за строеж, (както впрочем и за другите два), но таванското помещение се явява прилежаща част на жилището, изградено е законно, предвидено е в утвърдените проекти, а за преустройването му е одобрен проект от 18.11.1994 г., за който няма данни да е бил оспорван. На следващо място, съдът не е разграничил хипотезите на чл. 154, ал. 1 и приетата като приложима ал. 5, уреждащи различни по характера си отклонения от утвърдените проекти. Екзекутивната документация се отнася до несъществени несъответствия между строителните книжа и действителното изпълнение на строежа и такива са всички извън изрично посочените в ал. 2 на нормата. Последните, съществените отклонения са тези, които се подчиняват на реда и изискванията на ал. 5 на чл. 154 ЗУТ. Тя е, която поставя изискване за нотариално заверено съгласие за допускане на измененията, които, при наличие на условията, се отразяват на разрешението за строеж със забележка, а не с екзекутив върху проекта. По делото са налице редица доказателства и от общинските служби и от тези на РДНСК, с данни, че строежът е изпълнен по проектите, с незначителни отклонения от тях, а и указанията, след намесата на РДНСК и изпълнената заповед за забрана на ползването и то в поредица писма от общината, са именно за внасяне на екзекутивна документация. Разпоредбата на ал. 1, вр. с ал. 3 на чл. 154, не изисква съгласие и то с нотариална заверка, както това е изрично записано от законодателя в ал. 5, неправилно приета като приложима в случая. Естествено, след като строежът е осъществен още през 1994 г., когато не са били изискуеми част от условията по чл. 175, ал. 2 (строителен надзор, технически паспорт и пр.), те не биха могли да се съобразят към датата на подаването на заявлението, но под опис (л. 108) са представени редица доказателства, които следва да се съобразят при разглеждането на искането по съществото му. За настоящия процес е важно да се отчете конкретния предмет - допустимото искане за произнасяне с частично въвеждане в експлоатация, което заявление е подписано от възложителя и собственик на двата самостоятелни обекта, жилище и ателие, внесъл за разглеждане екзекутивната документация за целия строеж, включително и досежно процесните обекти от него. Впрочем от доказателствата по делото е видно, че за гаражите в същата жилищна сграда е допусната промяна в предназначението и същите се ползват понастоящем като кафе и магазин, от друга страна е налице влязлата в сила и изпълнена заповед на РДНСК, със забрана за ползването на сградата, която е временна мярка и чиито последици неминуемо следва да бъдат преодолени - налице е правен интерес за жалбоподателя. Целта на устройствения закон за законност на строежите не личи в конкретните действия на общинските органи, а правата на страните не могат да бъдат поставени в зависимост от волята на други такива, без да е налице изрична законова норма за това. С оглед изложените съображения, решението следва да бъде отменено, като се върне преписката за разглеждане по съществото на заявлението, съобразно дадените в настоящето указания. При този изход на процеса на жалбоподателя се следват направени по делото разноски за двете инстанции, претендирани своевременно. Същите са доказани по размер с приложените пълномощни и такси до сумата от 2815 лв., а не както е по изготвения списък - 3115 лв., тъй като в договора за правна помощ, приложен на л. 154 по делото, е договорена и заплатена сумата от 1200, а не 1500 лв. Възражение за прекомерност от страна на ответника е депозирано на л. 330 по делото пред решаващия съд и то следва да бъде уважено като прекомерно, като се намали наполовина адвокатското възнаграждение, а пред ВАС такова не е направено, поради което не са налице условията за това. С оглед изложеното, община Плевен следва да заплати разноски в размер на 2205 лв. Водим от горното, на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,