Решение № 16163 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2011 г.

Решение № 16163 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, срещу решение № 419/1.02.2011 г. по адм. дело № 9172/2010 г. на Административен съд - гр. София, с което по жалба на "Магнум България Гама" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 20001000249/21.05.2010 г. на ТД на НАП, гр. София, в частта относно отказано право на данъчен кредит по фактура, № 0...830/19.08.2009 г., издадена от ЕТ "Пеев - Румен Пеев" ЕООД, потвърден с решение № 1667 от 5.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП. Ответникът - "Магнум България Гама" ЕООД, чрез адв. Попова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага и в представен писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Счита, че по отношение на ответника по касация е налице едно от ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДДС, тъй като доставката между "Магнум България Гама" ЕООД и ЕТ "Пеев - Румен Пеев" ЕООД е предназначена за безвъзмездна доставка - тази между "Магнум България Гама" ЕООД и Столична община. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че на жалбоподателя неправилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДДС. Анализирайки тази разпоредба съдът е приел, че е достатъчно наличието на една от двете алтернативно определени предпоставки, за да не възникне право на приспадане на данъчен кредит - доставката да е предназначена за "безвъзмездна" доставка или за "дейности различни от икономическата дейност на лицето". Съдът е приел, че в случая не е налице нито едно от посочените изключения. Изложено е, че обстоятелството, че по принцип "В и К" мрежата е общинска собственост и задължение на общината е да изгражда и поддържа елементите на техническата инфраструктура, не е достатъчно основание доставката да бъде определена като безвъзмездна. Според съда, в случая от значение е дали получените услуги (реконструиране, преместване на "В и К" мрежата) могат да бъдат отнесени към целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки, свързани с предмета му на дейност. В тази връзка е прието е, че СМР са извършени в имота на жалбоподателя, пряко свързани са с ползването на сградата, предназначението на която е за търговски център. Съдът, позовавайки се на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, е приел че за жалбоподателя е налице право на данъчен кредит и същото незаконосъобразно му е отказано от приходния орган. Постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е налице нито едно от посочените две изключения. Не е налице безвъзмездна доставка между Столична община (възложител) и "Магнум България Гама" ЕООД (изпълнител), поради което на "Магнум България Гама" ЕООД незаконосъобразно е отказан данъчен кредит по фактурата, издадена от ЕТ "Пеев - Румен Пеев" (подизпълнител). По делото е установено, че фактурираните с процесната фактура СМР (реконструкция и преместване на В и К мрежа) са извършвани в терен, който е собственост на "Магнум България Гама" ЕООД и без тези промени в наличната инфраструктура не е било възможно ползването на терена по предназначение и в съответствие с предмета на дейност на дружеството. Процесните СМР са извършени за нуждите и във връзка с изграждането и функционирането на търговски комплекс, като сключването на договора със Столична община е с цел осъществяване инвестиционния проект на инвеститора "Магнум България Гама" ЕООД за построяване на търговски комплекс. Основателно е възражението в писмения отговор на ответника, че ползите от извършеното изместване на канала са единствено за инвеститора, но не и за общината, тъй като извършените изменения не й носят допълнителни материални облаги, а единствено правят възможно реализирането на инвестиционните намерения на ответника по касация. Следователно срещу извършените за собствена сметка СМР от изпълнителя, последният е получил равностойна на това материална изгода за себе си. Извършените дейности по реконструкция и преместване на В и К мрежа са за целите на независимата икономическа дейност на последния, а именно същите имат за цел последващо извършване на търговска дейност, осъществявана редовно и по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално имущество с цел получаване на доход от него. В тази връзка административният съд правилно е приел, че получените по процесната доставка услуги (реконструкция и преместване на В и К мрежа) могат да бъдат отнесени към целите на извършваните от "Магнум България Гама" ЕООД облагаеми доставки, свързани с предмета му на дейност. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, че процесните дейности (СМР) са извършени в имот - собственост на ответника по касация и същите са пряко свързани с ползването на сградата, предназначението на която е търговски център, поради което не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, ограничаващи правото на данъчен кредит на получателя по доставката. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за реализирани такива пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК