Решение № 6227 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от К. Г. Т. от гр.Елена срещу решение №697 от 13.02.2026 г. постановено по адм.дело №587 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2025 г. С атакуваното решение е отхвърлен предявеният иск от касатора срещу Окръжен съд гр.Велико Търново за претърпени от него неимуществени вреди от неизпълнение на влязло в сила решение постановено по адм.д.№301/2023 г. на Административен съд гр.Велико Търново за сумата от 33 000 лв. главница и законната лихва считано от 27.05.2023 г. Касаторът твърди, че решението е невалидно, недопустимо и неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Твърденията му мотивират наличие на касационни основания по чл.209, т.3 АПК. При обжалването се сочи, че направеният анализ на доказателствата е повърхностен, те не са обсъдени задълбочено и не са анализирани наведените от страната доводи и възражения. Допуснатото от съда процесуално нарушение се изразява в това, че при разглеждане на делото не е спазена императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗОДОВ и по делото не е участвал представител на прокуратурата. Освен това са били налице и основанията за отвод на съдебния състав в хипотезата на чл.26, ал.1, т.6 ГПК, тъй като ищецът води и други дела, в които страна е Административен съд гр.Велико Търново, а съдията докладчик е в трудови правоотношения с този съд. Моли, решението да бъде отменено и след като съдът извърши преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти, т.е. относно механизмът на настъпване на увреждането да постанови решение, с което да бъде уважена изцяло предявената искова претенция. Ответникът – Окръжен съд гр.Велико Търново, чрез процесуалният си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон и процесуално правните норми, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страни и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. К. Г. Т. е предявил пред Административен съд гр.Велико Търново иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за претърпените от него неимуществени вреди от неизпълнение на влязло в сила решение по адм.д.№301/2023 г. на АС гр.Велико Търново за сумата от 33 000 лв. в едно със законната лихва върху това обезщетение считано от 27.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. С решение №189/27.06.2023 г. постановено по адм.д.№301/2023 г. на Административен съд гр.Велико Търново е отменено решение от 21.04.2023 г. на Председателя на Окръжен съд гр.Велико Търново с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. №3430/04.04.2023 г. подадено от К. Г. Т.. Въз основа на отменителното решение, на Т. е предоставена поисканата обществена информация, като позитивният за него акт му е връчен на 13.07.2023 г. т.е. в деня на неговото издаване. Съдът е приел от правна страна, че е налице отменен незаконосъобразен административен акт – решение, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх.№3430/04.04.2023 г., но претенцията за настъпили неимуществени вреди така както е формулирана за ищеца е от бездействието на компетентния орган да изпълни указанията на влязлото в сила съдебно решение № 189/27.06.2023 г. по адм.д.№301/2023 г. и да предостави достъп до тази обществена информация. Следователно се твърди увреда от незаконосъобразно бездействие, което съгласно чл.204, ал.4 АПК следва да се установи от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на всички елементи от състава на причинената вреда и размера на претендираното обезщетение. Решаващият състав е направил извод, че по делото не се доказва наличието на първия елемент от сложният фактически състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Твърденията на ищеца, че не е изпълнено решение № 189/27.06.2023 г. по адм.д.№301/2023 г. са в противоречие с доказателствата по делото. Представено е по делото решение от 13.07.2023 г. на упълномощено от председателя на Окръжен съд гр.Велико Търново лице, с което на К. Т. е предоставена поисканата със заявление вх.№3430/04.04.2023 г. обществена информация. Следователно съдебният акт е изпълнен и не са налице незаконосъобразни бездействия на компетентния орган, които да са нанесли каквато и да било вреда на ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно, касаторът макар и бланкетно поддържа, че постановеният съдебен акт е недопустим. Съдът е сезиран с редовна искова молба и се е произнесъл в рамките на петитума и търсената защита. Както е посочено в мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 203 от АПК вр. чл. 1 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и размерът на причинените вреди. Неоснователно е твърдението на касатора, че „направеният анализ на доказателствата е повръхностен“ и те не са „анализирани наведените от страната доводи и възражения“. В исковото производство каквото е това по чл.203 и сл.от АПК. Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил наведените от ищеца твърдения, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. Правилни са и изводите на съда, че не е налице незаконосъобразно бездействие, което да е довело до понасяне на каквито и да било негативни последици за лицето. При установената по делото фактическа обстановка съдът е формирал правилен краен извод за неоснователност на иска. Несподелимо е твърдението на касатора, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводстевните правила, тъй като по делото не е взел участие представител на Прокуратурата на РБ, което е нарушение на чл.10, ал.1 ЗОДОВ. С разпореждане №2326/10.07.2025 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е конституирал страните в производството. Една от тези страни е Окръжна прокуратура гр.Велико Търново. Видно е от съставените протоколи за проведените открити съдебни заседания, че по делото е участвал представител на прокуратурата на 15.10.2025 г. прокурор Светлана Иванова.; на 03.12.2025 г.прокурор Весела Кърнчева и на 04.02.2026 г. отново прокурор Светлана Николова. В последното по делото съдебно заседание прокурорът е изразил становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила и не е допуснато нарушение на чл.10, ал.1 ЗОДОВ. при конституиране на всички страни, които следва да бъдат участници в производството. Неоснователно е и възражението на Т. за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това че е било налице основание за отвод на съдията докладчик по чл.22, ал.1, т.6 ГПК /неправилно посочено от ищеца по чл.26, ал.1, т.6 ГПК/. Не е установено наличието на основание за отвод, което да въвежда обстоятелство, което е причина за съмнение в безпристрастността на съдията. Фактът, че между Т. и Административен съд гр.Велико Търново се водят дела не означава, че са налице основания за съмнения в безпристрастността на съдията-докладчик. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че решаващият състав на АС гр.Велико Търново е обосновал правните си изводи на доказателствата по делото, които са обсъдени в тяхната съвкупност, а изложените мотиви се споделят и не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1, изречение второ, съдът се позовава и на тях. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, в полза на Окръжен съд гр.Велико Търново следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 345 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, състав на осмо отделение