Решение № 2045 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2014 г.

Решение № 2045 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Кюстендил против решение № 120 от 24.07.2014 г. постановено по адм. дело № 94/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменено решение № РД-12-27/18.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Пламен Найденов Методиев, от гр. Дупница, срещу разпореждане № 5504062841/25.11.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и преписката е изпратена на ТП на НОИ-гр. Кюстендил за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба- Пламен Методиев от гр. Дупница оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд Кюстендил е отменил решение № РД-12-27/18.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Пламен Найденов Методиев, от гр. Дупница, срещу разпореждане № 5504062841/25.11.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и изпратил преписката на ТП на НОИ-гр. Кюстендил за ново произнасяне при съобразяване с указанията в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО административният орган неправилно е приел, че трудът, положен от Пламен Методиев през периода от 1.11.1971 г. до 31.12.1999 г. на длъжностите "пом. заварчик", "електроженист" и "ел. заварчик" в "Асансьорна техника" АД, в ликвидация, гр. Дупница /бивш "Завод за асансьори"/ не следва да бъде зачетен от втора категория при условията на т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП-отм./. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че спорният трудов стаж на длъжностите "пом. заварчик", "електроженист" и "ел. заварчик" в обособено звено, поради което е от втора категория по т. 20 ПКТП (отм.). Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Пламен Методиев, ответник в настоящото производство, е подал до директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Кюстендил заявление с вх. № ПП-51-1972/19.11.2013 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По заявлението е постановено разпореждане № 5504062841/25.11.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отказано отпускане на исканата пенсия, като е посочено, че лицето няма право на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като не отговаря на третото условие за пенсиониране - няма необходимия осигурителен стаж от втора категория 15 години; посочено е също, че лицето няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, тъй като няма навършена възраст 63 години и 8 месеца. В разпореждането е зачетен осигурителен стаж на Пламен Методиев, както следва: от трета категория - 35 години, 2 месеца и 24 дни. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № РД-12-27/18.03.2014 г., което е предмет на оспорването пред административния съд. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Пламен Методиев в "Асансьорна техника" АД, в ликвидация, гр. Дупница /бивш "Завод за асансьори"/ през периода от 1.11.1971 г. -31.12.1999 г. на длъжностите "пом. заварчик", "електроженист" и "ел. заварчик". Обстоятелството, че лицето е изпълнявало тези длъжност през посочения период се установява от вписванията в трудовата му книжка и е безспорно по делото. Предвид липсата на писмени доказателства относно условията и тежестта на труда, който е полаган от Пламен Методиев през процесния период, както и относно другите релевантни факти и обстоятелства във връзка с категоризирането на труда през този период - мястото, където е полаган труда като "пом. заварчик", "електроженист" и "ел. заварчик", респективно наличието на обособено звено за осъществяване на дейността, първоинстанционният съд правилно е допуснал събиране на гласни доказателства. От показанията на изслушаните по делото свидетели се установява, че през спорния период Пламен Методиев е работил при 7-часов работен ден поради вредните условия на труд, получавал е необходимите за тази работа предпазни средства и храна, трудовата му дейност е осъществявана в обособено работно място, напълно отделено от останалите работници в съответния цех, в отделна кабинка или отделни казани, както за всеки от останалите електрозаварчици. Заваряването се е извършвало ръчно. Същите обстоятелства са потвърдени и от приложените заповеди за преназначаване, от които е видно, че работното място на Методиев е било в обособени цехове-цех"Кабини" и цех"Врати". В разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.) е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Съгласно т. 20 ПКТП (отм.) се зачита от втора категория трудът на електро- и газозаварчиците и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Предвид събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че трудът на Пламен Методиев като "пом. заварчик", "електроженист" и "ел. заварчик", положен в "Асансьорна техника" АД - гр. Дупница следва да се зачете от втора категория. Следва да се отбележи, че съгласно указанията, дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 1.01.2000 г., трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП (отм.); от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. Становището на административния орган, поддържано и в касационната жалба не е съобразено с тези указания, които са задължителни за него. С оглед на изложеното се налага извода, че в случая намира приложение разпоредбата на т. 67, вр. т. 20 ПКТП (отм.), поради което положеният труд от Пламен Методиев като електрозаварчик в "Асансьорна техника" АД следва да се зачете от втора категория. Записът на т. 20 ПКТП се прилага за всички отрасли и дейности, където се извършва заваряване, независимо от отрасъла, като релевантни са вредността и тежестта на труда, както правилно е приел първоинстанционният съд. Неоснователен е доводът в касационната жалба, изведен от обстоятелството, че в представеното от лицето удостоверение обр. УП-3 с изх. № 138/17.06.2011 г., издадено от "Асансьорна техника" АД - гр. Дупница не е посочена категорията на положения труд съгласно разпоредбата по т. 70 ПКТП (отм.). Посочената разпоредбата предвижда възможност при издаването на удостоверения за пенсиониране срещу описания трудов стаж да се посочи съответната точка и буква от ПКТП, по която се предлага да се зачете трудът. Вписването в удостоверението има характера единствено на становище на осигурителя и затова направеното в удостоверението предложение за категоризиране не е обвързващо за пенсионния орган. Както бе посочено по-горе категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд. Обстоятелството, че в издаденото удостоверение не е направено предложение за категоризиране на труда от втора категория, не изключва възможността за такова категоризиране, след като от установените по делото фактически обстоятелства се налага извода, че естеството и специфичните условия на осъществяваната от Пламен Методиев трудова функция изпълняват хипотезата на т. 20, вр. т. 67 ПКТП (отм.). По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,