Решение № 7845 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2009 г.

Решение № 7845 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2009 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Стойка Атанасова Бъчварова от гр. Бургас, против заповед № РД-46-507/16.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ на наследниците на Атанас Гелев Стоянов, за земеделски земи послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн. ДВ бр. 87/1964 г. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Галя Василева, по изложени в писмено становище съображения относно законосъобразността на оспорения акт, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед, министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, признаване на правото на обезщетение, включително на наследниците на Атанас Гелев Стоянов, б. ж. на гр. Бургас по заявление вх. № АО-1505/24.10.2007 г. на Стойка Атанасова Бъчварова по мотиви, че в представената ведно с него, архивна "клетвена декларация", няма описани земеделски земи, които следва да бъдат обезщетени по посочения ред. Актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, и неговата цел. С молба вх. № АО-1505/24.10.2007 г. подадена от Стойка Атанасова Бъчварова е поискано обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, за имоти на нейния наследодател Атанас Гелев Стоянов, намиращи се в с. Нова Махала, околия Серска - Беломорска Тракия, изселил се през периода 1913 г. - 1928 г. Със заявлението е представен един архивен документ - клетвена декларация, лист № 160, архивна единица № 24, фонд 1427к на Централен държавен архив, обективиращ подписан от наследодателя опис на неликвидираните имущества, съдържащ само движими вещи, но не и недвижими имоти, в това число и земеделски земи. Предвид това, по протокол № 78/23.02.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предложено постановяването на отказ по искането за обезщетение, възприето от министъра на земеделието и храните с издадената от него заповед. Според чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 г. - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации по смисъла на този текст, съгласно легалното определение по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, са българските граждани, или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис, се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, наред с горепосоченото изискване са визирани още три кумулативно дадени предпоставки, а именно: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата /ДВ бр. 87/1964 г./; да са били изоставени от правоимащите, поради каквато и да е причина на гръцка територия. С оглед изложеното и обстоятелството, че по представената с административната преписка клетвена декларация е налице заверка по опис № 2, архивен фонд 1427к на Централен държавен архив, изключващо изпълнението на първото от посочените по - горе изисквания, следва да се приеме, че наследниците на Атанас Гелев Стоянов не са правоимащи лица по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, вр. с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. След като от приложените архивни документи не може да се направи извод, че наследодателят на жалбоподателката е притежавал земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция /обн. ДВ бр. 87/1964 г./, правилно административният орган е приел за неоснователно искането за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, по заявлението на Стойка Бъчварова от 24.10.2007 г. Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че ирелевантни за спора са данните по представените от заявителката, декларация по образец от 27.12.1941 г. подадена в Служба по заселванията към Министерството на вътрешните работи и народното здраве, при заявяване на желанието на Атанас Гелев Стоянов да бъде преселен обратно в Беломорската област след идването му в България през 1923 г. - 1928 г., в таблица 2 по която е отразено, че е оставил 55 дка ниви при напускането й, както и тези от приобщените в хода на съдебното производство, нотариален акт № 146/1940 г., ведно със записка за вписването му № 70/1940 г., установяващи правото на собственост на наследодателя върху недвижими имоти - ниви в землището на с. Константиново, област Бургас, придобити при условията на Закона за селскостопанско настаняване на бежанците и разплащателни документи, издадени от Българска земеделска и кооперативна банка. От една страна посочените документи нямат заверка чрез печат на съответния архивен фонд и опис на ЦДА, поради което не отговарят на императивното изискване по чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ, към заявленията за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, да бъдат прилагани архивни документи, установяващи правата на собственика съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това и представените от жалбоподателката документи, които не носят заверка от ЦДА, не могат да послужат за установяване на претенция по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. От друга страна - без правно значение за искане, предявено на посоченото правно основание е обратното заселване на наследодателя на жалбоподателката в с. Нова Махала, околия Серска при условията на Наредба за земеделско - стопанско заселване в Беломорието, одобрена с ПМС № 1/7.10.1941 г. Според § 3 от тази наредба, при заселване в Беломорието е предвидено оземляване и снабдяване с жилища на заселниците при привилегировани условия, но не и безвъзмездно. Следователно не би могло да се приеме, че имотите, с които наследодателят на жалбоподателката е оземлен, като заселник в Беломорска Тракия, подлежат на обезщетяване по посочения ред. При изложените съображения настоящият състав прие, че оспореният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение