Решение № 2028 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2020 г.

Решение № 2028 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от на началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. София в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Събев срещу Решение № 113/23.06.2020 г. по адм. дело № 73/2020 г. на Административен съд (АС) – Ловеч, с което по жалба на "Кимет" ООД е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № № ФК-С330-0033871/28.01.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, и ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Кимет" ООД деловодни разноски в размер на 550, 00 лева. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта не се съхранява свидетелството за регистрация на фискално устройство (ФУ), независимо от обстоятелството, че органите на НАП служебно могат да установят, че ФУ е регистрирано, поради което е налице неизпълнение на нормативно предписано поведение от страна на търговеца, представляващо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-18/2006 г.). В тази връзка излага, че регистрацията на ФУ и задължението свидетелството за неговото съхраняване в търговския обект са две различни основания по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. На следващо място счита за необосновани доводите на съда относно липсата на негативни последици за фиска от неизпълнението на задължението от страна на дружеството, тъй като с налагането на ПАМ се цели да се въздейства превантивно спрямо дееца и другите правни субекти и да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния. Посочва, че издадената заповед съответства на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от АПК, като счита, че при издаването й административният орган се е съобразил с тежестта на нарушението и че същото е с по-малка степен на обществена опасност, именно поради което е определил петдневен срок за запечатване на обекта. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция, в т. ч. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – "Кимет" ООД, чрез своя процесуален представител адв. К. Славчев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки, като моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АС - ловеч, както и да присъди разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Представена е и резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 514646-F535095/29.05.2020 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – Ловеч е отменил Заповед за налагане ПАМ № ФК-С330-0033871/28.01.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Кимет" ООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – магазин, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. "Младост 2", бл. № 290, стопанисвана от "Кимет" ООД, с: [ЕИК], и забрана за достъпа до него за срок от 5 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. По делото е установено следното от фактическа страна: На 17.01.2020 г. с начален час 11: 30 ч. е извършена проверка от органи по приходите в търговски обект – магазин, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. "Младост 2", бл. № 290, стопанисвана от "Кимет" ООД. При проверката е изискано, но не е представено свидетелството за регистрация на монтираното в обекта ФУ "Тремол" с индивидуален номер ZK122922 и индивидуален номер на фискална памет 5015403. В обяснения от И. Кирова, съдружник в "Кимет" ООД, е посочено, че свидетелството за регистрация се намирало в дружеството, извършващо поддръжка на фискално устройство (ФУ). При така установеното, проверяващите са приели, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ не е спазило изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК са съставени Протокол за извършена проверка (ПИП) № АА-0033871 от 17.01.2020 г. С обжалваното решение, АС - Ловеч е отменил издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна. Изложил е мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон и целта му. За да достигне до този извод, че съдът е приел, че административният орган не е формирал надлежни мотиви досежно срока за налагане на мярката. Изложените мотиви са определени от съда като напълно бланкетни, не съдържащи конкретни данни за търговската дейност на дружеството и не съответстващи на формалния характер на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., доколкото по делото е безспорно доказано, че търговецът е разполагал със свидетелство за регистрация на ФУ към датата на проверката, намиращо се по писмени сведения от съдружник в "Кимет" ООД в дружеството, извършващо техническа поддръжка на ФУ. Посочено е още, че съгласно мотивите на заповедта не е била коментирана липсата на установени други нарушения на реда и начина на издаване на документи за продажбите в обекта, липсата на разминаване между отчетената касова и фактическа наличност в обекта, а също и липсата на констатирани нарушения във връзката на ФУ с НАП и при работата и отчетността на ФУ. Съдът е приел за неправилни мотивите на органа, че липсата на свидетелството за регистрация на ФУ в обекта пречи за осъществяване на контрола, доколкото видно от съдържанието на ПИП, данните за ФУ са установени и подробно описани в протокола, поради което е изведен изводът, че данъчните органи не са имали никакво препятствие за осъществяване на целената проверка на ФУ. Посочено е още, че допуснатото нарушение не води до негативни последици за фиска, а изложените мотиви, по отношение на воденето на ненадеждна отчетност и неяснотата относно действително реализираните приходи от продажби, според съда не отговарят на вида и характера на констатираното формално по своя характер нарушение. В тази връзка е направен краен извод, че наложеният със заповедта срок е несъразмерен и противоречи на целите по чл. 22 от ЗАНН. Позовавайки се на редица решения на Върховния административен съд досежно липсата на конкретни мотиви относно срока на ПАМ, първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна заповедта за налагане на ПАМ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите, изложени в първоинстанционното решение и крайния извод за незаконосъобразност на наложената заповед. В допълнение следва да бъде посочено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. предвижда, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и ЕСФП, с изключение на случаите на изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия. В случая между страните не е спорно по делото, че на 17.01.2020 г. при извършената му проверка, "Кимет" ООД не е съхранявало в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ. Това обстоятелството е констатирано в ПИП № АА-0033871 от 17.01.2020 г. Неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС, но по отношение на запечатването на обекта и забраната на достъпа до него, органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които той ги определя. Крайните изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на определения срок от 5 дни за запечатване на обекта и забрана достъпа до него, следва да бъдат споделени. В конкретния случай обосновано е приетото от съда, че срокът на наложената ПАМ не е мотивиран. Както правилно е приел първоинстанционният съд, така посочените мотиви за определяне на срока са бланкетни, неотносими към търговската дейност на задълженото лице и същите не съответстват на формалния характер на задълженията по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., послужили като основание за налагане на мярката. В мотивите на акта не са коментирани констатациите при проверката за липса на нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите обекта. Изцяло бланкетно е изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на промяна в начина на извършване на дейността и реда и условията за нейната отчетност в конкретния обект, при недопускане на вреди за фиска. Липсата на конкретни мотиви, относно продължителността на мярката, препятства преценката на съда за спазването на материалния закон и съответствието й с целта на закона. Следва да се посочи също, че съображенията на АО, че неизпълнението на задължение за съхранение на паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта и вида му, са в противоречие с констатациите в протокола за извършена проверка № АА-0033871 от 17.01.2020 г., в който са отразени индивидуализиращите данни на фискалното устройство в обекта - устройство "Тремол" с индивидуален номер ZK122922 и индивидуален номер на фискална памет 5015403. В конкретния случай нищо не е препятствало извършването на целената проверка, тъй като към момента на извършване данъчните органи са имали пълните индивидуални данни на касовия апарат. На следващо място прилагането на процесната ПАМ не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. След като установеното нарушение е констатирано за първи път и не е доказано от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на процесната ПАМ за срок от 5 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. По аргумент от чл. 22 ЗАНН обосновано първоинстанционният съд е съобразил както формалния характер на нарушението, така и обстоятелството, че свидетелството за регистрация на ФУ се намира в дружеството, извършващо поддръжка на ФУ. Нещо повече - с резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 514646-F535095/29.05.2020 г., представена на л. 24 от настоящото дело, на основание чл. 28, б. "а" от ЗАНН, дружеството е освободено от административнонаказателна отговорност по административнонаказателна преписка образувана с АУАН № F 535095 от 22.01.2020 г. по описа на ЦУ на НАП. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на "Кимет" ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева за касационната инстанция. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,