Решение № 6846 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13246/2016 г.

Решение № 6846 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13246/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. Ю., чрез пълномощника й адв. Е. К., срещу решение № 1700 от 26 септември 2016 г., постановено по адм. д. № 1290/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗРИ-195/11 май 2016 г. на кмета на район Източен, община П.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответникът - кметът на район Източен, община П., не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Т. А. Ю. срещу заповед № ЗРИ-195/11 май 2016 г. на кмета на район Източен, община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Четириетажна масивна постройка в поземлен имот с идентификатор 56784.553.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на П., съответстващ на УПИ I-компл. застрояване, магазини, ресторант, кафе, с-ца, трафопост и озеленяване, кв. 3 по действащия улично и дворищно регулационен план на кв. "Д." - П.. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й. Приел е също така, че не са налице предпоставките за търпимост на незаконния строеж. Поради това съдът е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на техническата експертиза. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че жалбоподателката е изградила четириетажна масивна постройка в имот - частна общинска собственост. Установено е също така, че за осъщественото строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Предвид противоречивите данни и твърдения на жалбоподателката относно времето на извършване на строителството, съдът подробно е обсъдил предпоставките както на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, така и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване. Неоснователно е възражението на касаторката относно това, че съдът не се е съобразил с представените гласни и писмени доказателства. Напротив, съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства, въз основа на които е направил обоснован извод за неоснователност на подадената жалба. Доказателствата, установяващи здравината и безопасността на построената сграда, са неотносими в случая, тъй като премахването на сградата е разпоредено поради нейната незаконност, а не поради това, че застрашава живота и здравето на живущите в нея и на преминаващите граждани. Правилно административният съд не е обсъждал възраженията относно местоположението на незаконната сграда. Обстоятелството, че сградата е изградена в най-големия ромски квартал в България е без значение, тъй като само по себе си не е основание да се приеме търпимост на строежа. Неоснователно е и възражението на касаторката относно допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ. Преди всичко следва да се посочи, че това възражение е било обсъдено от административния съд, като изводите му се споделят напълно от касационната инстанция. К. Ю. не се е възползвала от предоставената й от закона възможност да узакони изградената от нея сграда. Изложените в тази връзка твърдения за наличието на такова производство не са подкрепени с доказателства. Такива не са представени и в настоящото производство. Неоснователно е позоваването на делото "Йорданова и други срещу България" на Европейския съд по правата на човека, доколкото това дело касае проблеми, различни от настоящите. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба нарушения, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,