Решение № 16527 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 175/2019 г.

Решение № 16527 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 175/2019 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба (неправилно наименована "жалба" и "възражение") на В. А. от [населено място], [община], подадена против решение № 1036 от 26.10.2018 г., постановено от Административен съд – С. - област, трети състав, по адм. д. № 344/2018 г. От жалбата и направеното последващо уточнение се извеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора Общинската служба по земеделие има правомощие да увеличава или намалява границите на имота, в зависимост от неговото разположение. Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да уважи решението на поземлената комисия. Ответникът Общински съвет - Самоков не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото административният орган е установил различие в посочените в искането на ОСЗ – Самоков местности – местността, в която съгласно решението по чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността върху имота, и тази по искането на началника на ОСЗ, както и различие в площта на имота, поради което е отказано възстановяването му. Според участващия по делото прокурор несъответствията относно местоположението и площта на имота между решението по чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и скицата-проект, изготвена по реда на чл. 45е и приложена към искането по чл. 18ж, ал. 1, съставляват отрицателна материалноправна предпоставка за положително произнасяне от съответния Общински съвет по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, съответно чл. 45 в – чл. 45 ж ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на В. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1036 от 26.10.2018 г. е отхвърлена жалбата на В. А. срещу решение № 1267 по протокол № 37/26.01.2018 г. на Общински съвет- Самоков, с което е отказано предоставяне за възстановяване на наследниците на Л. А., поземлен имот № 61922.154.72, находящ се землището на с. Р., местността "Завойо", с площ от 1, 719 дка, с начин на трайно ползване "нива", категория VІІ, съгласно скица № 15-16067/16.01.2017 г. на СГКК – Софийска област. За да достигне до този резултат Административният съд - С. - област е счел, че процесния акт е приет от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ орган, в предвидената за това форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, поради което е валиден от формална страна и е постановен в съответствие с материалния закон. В тази връзка съдът е посочил, че според § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /в приложимата редакция преди изм. в ДВ, бр. 61/2016 г., в сила от 05.08.2016 г. /, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съдът е констатирал, че към искането на ОСЗ за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници, е приложена скица-проект за имот с идентификатор 61922.154.72, находящ се землището на с. Р., местността "Завойо", с площ 1719 кв. м. Същевременно молителят В. А. е представил решение № 680 Ра/06.04.1992 г. на ОСЗ – Самоков, издадено на основание чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Л. А. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1. 500 дка, находяща се в землището на с. Р., м. "Шулиман" Съдът е приел, че очевидно е налице констатираното от ОбС - Самоков несъответствие с местоположението и размера на имота, доколкото са посочени различни местности и различна площ, поради което липсват положителните предпоставки, при които Общинският съвет при условията на обвързана компетентност ще дължи произнасяне на решение за предоставяне на имота. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане становищата на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по силата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на ОС"Земеделие" за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. В конкретната хипотеза е установено, че с приложеното решение № 680 Ра/06.04.1992 г. на ОСЗ – Самоков, издадено на основание чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Л. А. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1. 500 дка, находяща се в землището на с. Р., м. "Шулиман", докато от скицата за поземлен имот № 61922.154.72, се намира в землището на с. Р., местността "Завойо" и е с площ от 1, 719 дка. Очевидно е, че има различие в посочените местности и щом те са съседни, не могат да бъдат идентични. Не може и по категоричен начин да се отговори на въпроса в коя местност се намира и каква е реалната площ на имота, с оглед констатираните различия в скицата на АГКК – Софийска област и решението на ОСЗ-Самоков. В тази процедура действително общинският съвет действа при обвързана компетентност, но в случая са налице несъответствия, които следва предварително да бъдат изяснени от вносителя на искането, което поставя началото на административното производство, съгласно чл. 45 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ това е Общинска служба по земеделие – Самоков. Местоположението (землището), както и размера (площта) са важни елементи като част от идентификацията на имотите, правото върху които се признава или възстановява в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Съгласно чл. 45 е, ал. 6 ППЗСПЗЗ, когато общинската служба по земеделие установи несъответствие между изготвената скица-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18 ж, ал. 4, тя уведомява лицето по чл. 45 д, ал. 2 и Службата по геодезия, картография и кадастър и връща на лицето по чл. 45 д, ал. 2 преписката за отстраняване на констатираното несъответствие. От тук първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че в процесния случай отказът на ОбС - Самоков, обективиран в атакуваното решение № 1267 по протокол № 37/26.01.2018 г. е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна. За пълнота на изложението следва да се отрази, че първоинстанционният съд в мотивите си погрешно е вписал на едно място, че оспорването е основателно. Настоящият съдебен състав приема, че се касае за техническа грешка, с оглед пълното съответствие между изложените мотиви за отхвърляне на жалбата и диспозитива на обжалваното съдебно решение в същия смисъл, която неточност не влияе на правилността на съдебния акт. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,