Решение № 2063 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3306/2010 г.
ВАСV отделение10.02.2011 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 30/15.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1338/2009 г. от Административен съд - Бургас и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Орфи" ООД гр. Малко Търново против заповед № РД-79/17.07.2009 г. на директора на РИОСВ Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2063 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3306/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Бургас срещу решение № 30/15.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1338/2009 г. от Административен съд - Бургас, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № РД-79/17.07.2009 г., с която на "Орфи" ООД е наложена принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност на дървени въглища в местността "Дяволски дол" в землището на с. Кондолово, община Царево. Доводите са за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му и отхвърляне на жалбата на търговското дружество срещу административния акт. Ответникът, в представен писмен отговор излага становището си за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя като незаконосъобразна заповед № РД-79/17.07.2009 г. на директора на РИОСВ Бургас, с която на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 28, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух на "Орфи" ООД е наложена принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност на дървени въглища в местността "Дяволски дол", в землището на с. Кондолово, община Царево. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намира, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и неговата цел, както и на административнопроизводствените правила. От приложените по делото доказателства се установява, че за нарушението е съставен констативен протокол № В-1-32 от 16.07.2009 г., след извършена проверка на посочената в него дата от длъжностни лица на РИОСВ- Бургас. Той обективира констатации за допуснато нарушение от страна на проверяваното лице на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) в редакцията ДВ бр. 99/2006 г., действала към момента на постановяване на акта. Въз основа на установеното с посочения констативен протокол нарушение и на основание чл. 28, ал. 2 и ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ директорът на РИОСВ Бургас с обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № РД-79/17.07.2009 г. налага на "Орфи" ООД принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на дървени въглища в землището на с. Кондолово, община Царево. От така установеното следва, че административният орган произнася индивидуалния административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ, в рамките на своята компетентност по чл. 19, ал. 2 от същия закон, която разпоредба му възлага да осъществява контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на територията на община Царево и изводът в обжалваното решение, че актът е издаден от компетентен орган е законосъобразен. Неправилни са обаче изводите за нарушение на материалния закон и административно производствените правила при издаването на акт. Не се спори между страните, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗЧАВ (ред. ДВ бр. 99/2006 г.) забраняваща изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит способ, като по делото безспорно е установено извършване именно на такава производствена дейност от "Орфи" ООД. Според решаващите мотиви в първоинстанционния съдебен акт тази фактическа установеност, независимо че представлява нарушение на чл. 11, ал. 5 от ЗЧАВ не е сред лимитативно регламентираните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 28, ал. 1 от ЗЧАВ, а е скрепено само с имуществен санкция според правилото на чл. 35, ал. 2 от закона. Този извод не намира опора в закона. В конкретния случай правилно административния орган след като с констативен акт е установено нарушение по този закон прилага предвидената в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗЧАВ - ПАМ - спиране на производствената дейност, когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух от източник увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда. При нормативно закрепена забрана за изпускане на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит способ не е необходимо специално замерване и допълнително установяване на вида и степента на замърсяване, както приема административния съд. Обжалваният пред първоинстанционният съд е със съдържанието, предвидено по чл. 59, ал. 2 АПК - в същия са посочени наименованието на органа, който го издава, наименованието на акта и неговият адресат, фактическите основания за издаването му. Същият съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, както и начинът и срока за тяхното изпълнение. Макар да е посочено общо, че актът подлежи на обжалване по реда на АПК и не е конкретизирано пред кой орган и в какъв срок същият подлежи на обжалване това не е съществен порок, доколкото последиците от това биха довели до евентуално приложение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, макар в случая жалбата да е подадена в срок. Предвид изложеното настоящият състава намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в нарушение на закона, при което следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което жалбата на "Орфи" ООД гр. Малко Търново против заповед № РД-79/17.07.2009 г. на директора на РИОСВ Бургас следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение