Решение № 1223 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5081/2007 г.

Решение № 1223 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5081/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Делото е образувано по касационна жалба на О. Л. против решението на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 569/2007 г. Ответниците А. Ц. Б., В. Д. В., К. Г. Б., Б. А. Б. и С. Ц. Б. считат, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. При касационната проверка се установи следното: Горнооряховският районен съд с решение от 8.2.2007 г. по гр. д. № 1636/2005 г. е оставил без разглеждане, като процесуално недопустим, предявеният от О. Л. против А. Б. и други, иск да се приеме за установено, че имот пл. № 1203 в кв. 69 по кадастралния план на гр. Л. от 2003 г., с площ 463.90 кв. м. и граници по приложена скица, е неправилно отразен и заснет върху части от имоти пл. №№ 745 и 746 по плана от 1958 г., които части представляват публично общинска собственост. С решението е отхвърлен искът на общината срещу същите ответници да се признае за установено, че посочените части от имоти 745 и 746 по плана от 1958 г. представляват публична общинска собственост. Решението е оставено в сила от Великотърновският окръжен съд с въззивно решение от 18.07.1997 г. по гр. д. № 569/2007 г., което е обект на касация. Изводите на въззивния съд за недопустимост на първия иск и за неоснователност на втория установителен иск са правилни. Безспорно е установено, че с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 151/1999 г. на Великотърновския районен съд, на ответниците по иска е признато право на обезщетение по реда на ЗОСОИ за имот в гр. Л., одържавен от наследодателите им, чрез реално връщане на обособен парцел ****т 437 кв.м., попадащ в парцел **** - 69 по плана на града от 1993 г. Установено е, че съгласно действащия кадастрален план на гр. Л., одобрен със заповед на А. по кадастър № 3* от 31.10.2003 г., така определеното обезщетение по ЗОСОИ е трансформирано в самостоятелен имот № 1* с площ 463.90 кв. м.. Безспорно е, че заповедта не е обжалвана по реда на чл. 46 и следващите от Закона за кадастъра и имотния регистър и е влязла в сила. При тези данни, съдът обосновано е приел, че искът на общината за неправилно кадастрално заснемане на имота на ответниците, е процесуално недопустим. Точна е констатацията на съда, че по същността си, тази претенция цели установяване на фактическо обстоятелство - неправилно кадастрално заснемане, което не е от категорията факти, за които законът изрично е предвидил възможността за предявяване на установителен иск - чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.). Недопустимостта на такъв иск по общия гражданско процесуален ред следва и от обстоятелството, че в специалния закон ЗКИР е предвиден административен ред за оспорване на неправилните действия и актове на А. по кадастъра, каквото е търсената защитя по първия иск. Законосъобразно е въззивното решение, с което е отхвърлен искът за собственост на О. Л.. Тя не е доказала твърдението си, че теренът на имот 1203 е публична общинска собственост. Въззивният съд правилно е посочил, че общината може да се легитимира за собственик само въз основа на придобиване, настъпило след придобиването на имота от ответниците по реда на ЗОСОИ. Такова твърдение и доказателства не са заявени и посочени. О. се позовава на правото си на собственост преди да е реализирано обезщетяването на ответниците по ЗОСОИ, но след като това тяхно право е признато от съда и е трансформирано в конкретния поземлен имот № 1* собствеността на общината е изгубена - чл. 99 ЗС. Върховният касационен съд