Решение № 629 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2018 г.

Решение № 629 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Смарт Кемикълс ЕАД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Т. Гърбатов против решение № 3604/31.05.2018 г. на Административен съд, София град по адм. дело № 10469/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2051010554/12.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София. Касаторът твърди, че е установил всички условия за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени му от "Хидрокомп- Торн Спринг" ООД. Оспорва изводите на съда, че не е установено коя фактура за кой договор се отнася. Сочи, че наличието на сделка се потвърждава от ревизионния доклад, съставен при ревизията на доставчика. Счита, че решението в противоречие с европейското законодателство за пълно съответствие между актовете на двамата контрагенти по една и съща сделка. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. П. Тодорова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна - търговско дружество в несъстоятелност, представлявано от синдика съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, с който на Смарт Кемикълс ЕАД /в несъстоятелност/ са установени задължения по ЗДДС в общ размер 138 600 лева и лихви от 46 377. 20 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит по 12 фактури, издадени от "Хидрокомп - Торн Спринг" ООД за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 04., м. 09, м. 10 и м. 12. 2008 г., м. 02, м. 10 и м. 11. 2009 г., м. 03. и м. 05. 2010 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че фактурите не отговарят на изискванията за съдържание по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като съдържат бланкетно описание на стопанските операции - "съгласно договор ", по договор" и "услуга по договор", което не позволява да се обвържат с настъпването на конкретно данъчно събитие и икономическата дейност на ревизираното дружество. Другото основание, на което съдът е обосновал законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит е липсата на доказателства за реално осъществяване на услуги. Съдът е обсъдил представените по делото договори сключени между "Смарт Кемикълс" ЕАД и "Хидрокомп - Торн Спринг" ООД, предварителни договори за покупко - продажба на недвижими имоти и нотариални актове за сключени окончателни сделки, както и заключение на съдебно - техническа експертиза и е обосновал извод, че не е доказано осъществяването на твърдения предмет на доставките: услуги по посредничество във връзка с покупко - продажби на недвижими имоти, съответно посреднически услуги във връзка с осигуряването на фирми за събаряне на сгради и извършване на хидрогеоложки проучвания на земя. Решението е неправилно в частта, в която е потвърден отказът на правото на данъчен кредит в размер на 4 600 лева и съответните лихви от 1383. 08 лева за данъчен период м. 02. 2009 г. по фактура № 225/02.02.2009 г. и правилно в останалата част. Съображенията за това са следните: Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е установил фактите, релевантни за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Изложените в решението мотиви по материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане принципно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Правилно с оглед предмета на спорните доставки - услуги по договор, съдът е изследвал фактите, свързани с извършване на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, които пораждат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и възникването на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Изводът, че не е доказано извършването на услуга по посредничество от страна на Хидрокомп - Торн Спринг ООД във връзка с продажба на недвижим имот, собственост на ревизираното лице Смарт Кемикълс ЕАД в данъчен период м. 02. 2009 г. е в противоречие с доказателствата по делото. За този период е установено, че доставчикът е издал фактура № 9... 225/02.02.2009 г. с данъчна основа 23 000 лева и ДДС - 4 600 лева, с предмет "съгласно договор". Видно от мотивите на ревизионния доклад, органите по приходите са приели, че само по тази фактура са налице документи за участие на доставчика при продажба на недвижим имот като комисионер, а именно: предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между Смарт Кемикълс ЕАД като продавач, Г. Грозев - купувач и Хидрокомп - Торн Спринг ООД - комисионер относно УПИ № 77476.507.62, находящ се в с. Хрищени, обл. Стара Загора, с площ от 8 702 кв. м. и анекс от 06.03.2009 г. към този договор, по силата на който страните са постигнали съгласие купувач да бъде АГ ЕКО ООД. Според мотивите на ревизионния доклад липсата на реално извършена доставка на услуга е обоснована с липсата на доказателства за сключване на окончателен договор под формата на нотариален акт. В решението на директора на дирекция ОДОП - София е прието, че не се доказва основанието на което е издадена фактура № 9... 225/02.02.2009 г., тъй като е издадена на датата на сключване на договор за наем от 02.02.2009 г. между ревизираното лице и Г. Грозев. По този договор дружеството е издало две фактури за наем, които впоследствие е сторнирало съгласно дневника за продажби в м. 03. 2010 г. От представения в съдебното производство нотариален акт от 05.03.2010 г. е видно, че между Смарт Кемикълс ЕАД и АГ ЕКО ООД е сключен окончателен договор за продажба на недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 04.02.2009 г. - УПИ № 77476.507.62, находящ се в с. Хрищени, обл. Стара Загора, с площ от 8 702 кв. м. От съдържанието на предварителния договор е видно, че сключването на договора за наем от 02.02.2009 г. е между продавачът и купувачът на имота, първоначално - физическото лице Грозев, а впоследствие - търговското дружество АГ ЕКО ООД. В този договор изрично страните са удостоверили, че съгласието за покупко - продажба на имота, е постигнато с участието на комисионера - Хидрокомп - Торн Спринг ООД - комисионер. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че по тази фактура не е възникнало договорно задължение на ревизираното дружество за заплащане на комисионно възнаграждение във връзка с продажбата на този имот. Вярно е, че УПИ № 77476.507.62 не е предмет на сключените договор за посредничество от 17.12.2007 г. и от 05.05.2008 г., но горните факти, сочат за извършена посредническа услуга в данъчен период м. 02. 2009 г. при продажбата на този имот. Този факти представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и задължава доставчикът да издаде фактура и да начисли ДДС, а за получателя по тази фактура поражда право на данъчен кредит. Вярно е, че фактурата не отговаря на изискванията по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС и не съдържа конкретно описание на услугата, но съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-516/14 от тълкуването на чл. 178 буква а) от Директива 2006/112, че не се допуска възможността националните данъчни органи да откажат правото на приспадане на данъка върху добавената стойност само на основание че данъчнозадълженото лице притежава фактура, която не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от тази директива, при положение че тези органи разполагат с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали материалноправните предпоставки за упражняването на това право са изпълнени. В конкретния случай по делото са налице доказателства, които установяват изпълнението на материалноправните условия за настъпване на данъчно събитие и възникване на правото на данъчен кредит, а нарушението на изискванията за форма и съдържание на данъчния документ не представляват самостоятелно основание за отказ на това право. По изложените съображения решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Смарт Кемикълс ЕАД /в несъстоятелност/ против установеното задължение за ДДС в размер на 4 600 лева и съответните лихви за данъчен период м. 02. 2009 г. следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионният акт тази част. В останалата част решението е правилно постановено. Изводите, че осъществяването на доставките по останалите 11 фактури не е доказано, се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и заключения на вещите лица по съдебно - техническа експертиза /СТЕ/ и съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/. По делото не се установява, че издателят на тези фактури е действал като комисионер, при извършените от Смарт Кемикълс ЕАД продажби на недвижими имоти. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че фактурите не отговарят на изискването по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като не съдържат описание на стопанската операция, което да сочи конкретните параметри на услугите. Нормата от националния закон транспонира изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112 - данъчният документ да съдържа данни за количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги. Бланкетното описание на стопанските операции във фактурите, препятства възможността да се прецени съответствието на процесните фактури, с останалите доказателства по делото. Въпреки това съдът в съответствие със задължението си по чл. 160, ал. 2 ДОПК не е ограничил проверката по материалната законосъобразност на акта само до формалните изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит, а е изложил мотиви по изпълнението на материалноправните условия за възникване на правото на данъчен кредит (арг. от цитираното решение на Съда по дело С-516/14). От съвкупната преценка на представените по делото договори и заключението на СТЕ, законосъобразно е приел, че не се установява Хидрокомп - Торн Спринг ООД да е извършил услуги като комисионер във връзка с продажби на недвижими имоти от възложителя Смарт Кемикълс ЕАД по договор от 17.12.2007 г. и по договор от 05.05.2008 г. В хода на ревизията е установено, че през 2008 г. ревизираното дружество е сключило два договора за покупко - продажба на недвижими имоти, по нотариален акт от 15.10.2008 г. с купувач Панхим ООД и по нотариален акт от 30.12.2008 г. с купувач Сипо Трейдинг ООД, за които няма данни и доказателства, че сделките са осъществени с участието на прекия доставчик. Съдът е обсъдил и представеният в съдебното производство договор за 17.12.2007 г., като законосъобразно е приел, че предмет на този договор е посредничество във връзка с продажбата на три конкретни имота, различни от имотите, предмет на посочените сделки по нотариални актове от 15.10.2008 г., от 30.12.2008 г. и от 05.03.2010 г. За другия договор от 05.05.2008 г. съдът е установил, че касае посредничество във връзка с продажбата на УПИ № 77476.507.59, в с. Хрищени, обл. Стара Загора с площ от 48823 кв. м., а сключените окончателни договори за продажба се отнасят други имоти. Съдът е обсъдил предмета и на договора от 05.01.2008 г., по силата на който Смарт Кемикълс ЕАД възлага на Хидрокомп - Торн Спринг ООД посредничество при намиране на фирми за събаряне на сгради, извозване на строителни отпадъци и извършване на хидрогеоложки проучвания на земята. Законосъобразно е приел, че не е доказано изпълнението на такива услуги. В хода на ревизията е установено сключването на договор за поръчка между ревизираното дружество и ЕМ ДАБЪЛЮ ЕООД за изпълнение на вертикална планировка и извозване на отпадъци, но е посочил, че липсват данни този договор да е сключен с посредничеството на процесния доставчик. При ревизията е установено, че дейности по разрушаване на сгради, намиращи се в землището на с. Хрищени, обл. Ст. Загора, на територията на бившия азотно-торов завод са извършени от трето лице - Дани 2000 ЕООД, по договори от 28.04.2008 г. и 29.04.2008 г. за които услуги Смарт Кемикълс ЕАД е ползвало данъчен кредит по фактура № 34/28.11.2008 г. Въпросът относно разрушаването на сградите, в имотите, собственост на ревизираното лице е бил предмет на СТЕ, но вещото лице не е установило връзка с предмета на процесния договор за посредничество от 05.01.2008 г. При тези доказателства законосъобразно съдът е приел, че не е изпълнена основната предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит - действителното осъществяване на доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 ЗДДС за ревизирани периоди на 2008 г., м. 10 и м. 11. 2009 г., м. 03 и м. 05. 2010 г. Доводите в касационната жалба се свеждат единствено до нееднаквото третиране на страните по спорните доставки. Касаторът твърди, че по отношение на доставчика е издаден ревизионен акт, в резултат на ревизия за същите данъчни периоди, без извършена корекция на декларираните доставки по процесните фактури. Въпреки това с оспорения ревизионен акт на получателя по тези доставки се отказва данъчен кредит и се коригира резултатът по ЗДДС в същите периоди. Възражението е неоснователно. Отговор на тези доводи е даден в решението на Съда на ЕС по делото "ЛВК", С - 643/11, по тълкуване на чл. 203 от Директива 2006/112, според което само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Съображенията на Съда са, че според Директива 2006/112 в случаите на неправомерно начислен ДДС, поради липса на облагаема сделка двете страни не се третират непременно еднакво. От една страна, в съответствие с член 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки (т. 46 и т. 47 от цитираното решение). Цитираните норми от Директива 2006/112 са транспонирани в чл. 85 от ЗДДС и съответно - чл. 68 ЗДДС. С оглед на изложеното от обстоятелството, че органите по приходите при ревизия на доставчика не са коригирали начисления ДДС по спорните доставки, не следва, че за получателя е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, при положение, че не е доказал осъществяването на конкретни услуги по сключените договори. По тези съображения настоящият състав намира, че решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 134 000 лева и съответните лихви, следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 4 319. 94 лева. В първоинстанционното производство дружеството е направило разноски в общ размер 805 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. В касационното производство разноските са в размер на 25 лева, платена държавна такса за обжалването. Съобразно материалния интерес по уважената част от жалбата му на дружеството се дължат разноски в размер на 26. 84 лева за двете съдебни инстанции. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски съобразно материалния интерес по отхвърлената част от жалбата в размер на 4 319. 94 лева за осъществено процесуално представителство и защита от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,