Решение № 407 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2012 г.

Решение № 407 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на Н. А. А. [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 14.05.2009 г. по гр. д. № 3265/2008 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение № 277 от 27.06.2012 г. по гр. д № 1444/2009 г. на Върховен касационенен съд, IVн г. о след допускането му до касационно обжалване по въпроса за надлежната страна по материалното правоотношение по трудови спорове, когато договорът е сключен в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ С атакуваното решение искът за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение, възстановяване на заемана преди уволнението длъжност и обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени поради липса на материалноправна легитимация на привлечения ответник "Българско национално радио" в трудовия спор. Твърдението по молбата за отмяна на първо място е за нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които молителят е открил в личното си трудово досие, същите не са били приложени и обсъждани по делото. Прилагат се личен трудов договор № 12109 от 17.10.2001 г. и допълнителни споразумения № 93/16.01.2002 г., № 172/29.01.2002 г., № 272/09.02.2005 г. и № 409/20.03.2003 г., в които за работодател на молителя е посочено "Българско национално радио", а не Р. радиостанция (Р.) Б., на която последният е бил директор. Прилагат се и молба № 111/17.07.2002 г., № 202 от 17.07.2006 и молба от 09.07.2004 г. въз основа на които на молителя е разрешаван платен годишен отпуск от Генералния директор на БНР. Заповедите също са приложени като нови доказателства за обстоятелството, че именно "Българско национално радио" е работодателят, щом директорът му разрешава отпуските. Същото доказателствено значение се изтъква и по отношение на приложените заповеди на Генералния директор на Б. № 3/04.01.2004 г. и № 191/05.11.2002 г. за командироване на молителя в чужбина. На следващо място се изтъква противоречие на атакуваното решение с друго влязло в сила решение, с което между същите страни е бил разрешен трудовия спор, за незаконосъобразност на заповед № 6877/29.09.1997 г. на Генералния директор на БНР при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Н. А. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, възстановяването му на работа като Директор на радио Б. и обезщетение. Така е постановено по отношение на ответника "Българско национално радио", тогава приет от съда за материално легитимиран в трудовия спор в приложеното решение от 18.01.1999 г. по гр. д № 2669/1998 г. на СРС 66 състав, оставено в сила с решение № 174 от 27.04.2001 г. по в. Гр. д № 2454/1998 г. на С. II а отд. Понастоящем искът за отмяна на последващо уволнение е отхвърлен с решаващо съображение, че "Българско национално радио" не е работодател на ищеца и същият няма материална легитимация в трудовия спор, което според молбата сочи на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради противоречие между решенията. Ответникът по молбата за отмяна "Българско национално радио" я оспорва като неоснователна.. Посочените от молителя "документи" не са нови, не са и от съществено значение за делото. Макар страните по двете дела да са идентични, няма идентичност между предмета на двете съдебни производства, по които са постановени влезли в сила решения. Претендира юрисконсултско възнаграждение Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Молбата е неоснователна. Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изтъкваните като писмени доказателства документи не са нови за молителя, който е разполагал, или знаел за същите още при завеждане на исковата молба, но е основал иначе безспорните обстоятелства по трудовото си правоотношение на личния трудов договор, сключен на 04.08.2004 г. със срок. В същия, както и допълнителното споразумение към него от 09.02.2005 г. подписалият го представляващ БНР Генерален директор също е "наричан работодател" но основание за извода кой е работодател на ищеца към момента на оспорваното уволнение са дали други безспорни обстоятелства, а именно сключването на трудовия договор при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Фактът кой в случая е работодател не е обстоятелство, спрямо което приложените понастоящем молби и заповеди имат решаващо доказателствено значение. В тази връзка не се касае за факт, който ищецът в трудовия спор не е могъл да докаже, а факт, който не е съобразил при предявяването и уточняването на иска си. Видно не се касае за новооткрити доказателства, поради липсата на които, или незнанието, че те съществуват, ищецът да не е могъл да подкрепи тезата си. Не е налице и второто изтъквано от молителя основание за отмяна на влязло в сила решение. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще доведе до отмяна на неправилното, но влязло в сила решение, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Условието е осъществено тогава, когато съществува не само субективен идентитет (тъждество на страни), но и обективен идентитет (спорен предмет) по двете производства. По гр. д № 2669/1998 г. на СРС 66 състав, оставено в сила с решение № 174 от 27.04.2001 г. по в. Гр. д № 2454/1998 г. на СГС II а отд предмет на спора е била законосъобразността на уволнението на ищеца със заповед № 6877/29.09.1997 г. на Генералния директор на БНР, същата е отменена и настоящият молител е бил възстановен на заеманата длъжност по съдебен ред. Последвалата заповед № ПС 41/16.01.2007 г. отново е за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, нейната законосъобразност е била предмет на последващо съдебно производство, приключило с постановяване на решение № 277 от 27.06.2012 г. по гр. д № 1444/2009 г. на Върховен касационенен съд, IVн г. о, с което е оставено в сила решението от 14.05.2009 г. по гр. д. № 3265/2008 г. на Софийски градски съд. Преценката на съдилищата за надлежната в материалното правоотношение страна е различна в двете съдебни производства, но не е налице случай, при който въпреки липсата на тъждественост в предмета, съставът на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице поради имплицитно включване на предмета на първото дело, в този на второто. Сравняваните решения са постановени по трудови спорове с различен предмет, поради това и не може да се стигне до упражняване на изричната компетентност по чл. 307, ал. 4 ГПК. Участвали са едни и същи страни, но при първото дело не е отчетена липсата на материалноправна легитимация в лицето на привлечения ответник, срещу когото искът е бил уважен. Противоречие от подобно естество не се отстранява по реда на отмяната, а се преодолява с приемането на тълкувателни решения, задължителни за съдилищата. В случая е прието ТР № 1/30.03.2012 на ОСГК и единствено за пълнота следва да се добави, че именно атакуваното решение е съобразено с вече установената като задължителна за съдилищата практика на ВКС. Отхвърлянето на иска по същество, като негативен за ищеца резултат, не е следствие от липсата на доказателства, с които да установи качеството на БНР като работодател, а е следствие от волята за оттегляне на иска срещу надлежния по спорното правоотношение ответник и производството срещу него е било прекратено с влязло в сила определение на СРС 78 състав от о. с. з на 27.09.2007 г. Поради гореизложеното, прилагането на писмени доказателства, които няма как да са били неизвестни още при завеждане на делото и които доказателства са за обстоятелства, които нямат отношение към установяване на решаващите за състава на чл. 61, ал. 2 КТ признаци, не обосновават отмяна при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК Отмяната на влязло в сила съдебно решение не е средство, чрез което страната да преодолява пропуските или грешките на водената до приключване на делото своя защита. Молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. На ответната страна следва да се присъди поисканото в настоящето производство възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер на 300 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.