Решение № 7809 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4281/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Пионер Софткомерс” ЕООД, чрез адв. Търпанов, срещу решение № 5035 от 09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10482 от 2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчаливо потвърден протокол № 187/05.08.2025 г., на началник отдел в Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи“ - Красно село при Столична община, с който е отказано отписване на задължения по давност за периодите от 2015 г. до 2019 г., в общ размер на 8 111,35 евро /15 864,44 лв./. В касационната жалба се релевират оплаквания за неоснователост, необоснованост и неправилност на съдебното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не е разгледал всички законови изисквания за законосъобразност на административния акт, както и не е обсъдил всички наведени възражения. Оспорва се извода на съда, че с образуване на изпълнителното дело давността е прекъсната, като сочи, че акта не е влезнал в сила, не е надлежно връчен и не е годно изпълнително основание. Счита се, че на 01.01.2026 г. е настъпила абсолютната 10-годишна погасителна давност. Оспорват се и присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, като в КЖ се сочи, че неправилно съдът ги е определил по реда на Наредба №1/2004 г. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени мълчаливо потвърдения протокол № 187/05.08.2025 г., на началник отдел в Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи“ - Красно село при Столична община и да се разпореди процесните задължения да бъдат отписани по давност. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Общински проходи” при Столична Община, чрез юрк. Дакова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинтсанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд – София-град е била законосъобразността на мълчаливо потвърден протокол № 187/05.08.2025 г., на началник отдел в Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи“ - Красно село при Столична община, с който е отказано отписване на задължения по давност за периодите от 2015 г. до 2019 г. включително, в общ размер на 8 111,35 евро /15 864,44 лв./. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че с декларация по чл. 17, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. № 02-09-103/27.02.2007 г., е деклариран имот с адрес: гр. София, [адрес], собственост на касатора. С акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 622702-1/06.07.2020 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за цитирания имот за периода 2015 г. – 2019 г., в размер на 12 273,80 лв. главница и 3 590,64 лв. лихва за забава, като актът e изпратен на задълженото лице по пощата с известие за доставяне и пратката е получена на 09.07.2020 г. от А. Б.. Установените задължения не са били заплатени. Впоследствие на 16.07.2025 от „Пионер Софткомерс“ ЕООД е подадено искане за отписване на публични общински вземания, погасени по давност на основание чл. 173, във връзка с чл. 171 от ДОПК с вх. № ДКС25-ТД26-98/16.07.2025 г. за периода от 2015 г. – 2019 г., в резултат на което с протокол с изх. № 187/05.08.2025 г., съставен от началник отдел в Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи“ - Красно село при Столична община е отказано отписването на задължения по давност, като е прието, че с издаването на АУЗД от 06.07.2020 г., както и с предприемането на действия по принудителното събиране, давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. Цитирания АУЗД е обжалван по съдебен ред, пред АССГ, но образуваното съдебно производство е спряно до постановяване на решение по настоящото дело. След извършен съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. По същество на спора е обосновал извод, че законосъобразно е отказано отписване на задълженията на дружеството по давност, тъй като към момента на подаване на искането не е изтекъл 5 годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, нито е изтекла абсолютната погасителна давност за процесните задължения към момента на приключване на устните състезания по делото. Тези изводи на съда са обосновани с факта, че е издаден АУЗД № 622702/06.07.2020 г., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2015 г. – 2019 г., предвид което давността по отношение на задълженията за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г. е била прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла към момента на издаване на процесния протокол. Наред с това в решението са изложени мотиви, че към 10.06.2025 г. е образувано изпълнителното дело № 20258510401815 по описа на ЧСИ Петков, в резултат на което давността отново е била прекъсната, тъй като са предприети действия по принудително изпълнение на процесните вземания. Въз основа на гореизложеното с решението е обоснован извод за законосъобразност на издадения протокол, с който се отказва отписване на задължения за периода 2015 г. – 2019 г. по давност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл. 171, ал.1 и ал. 2 ДОПК е уреден институтът на погасителната давност, като чл. 171, ал. 1 от ДОПК, предвижда че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а чл. 172, ал. 2 от ДОПК гласи, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята за прекъсната. Ал. 3 на същата разпоредба гласи, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на съда, че с издаване на АУЗД на 06.07.2020 г. на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната и е запознала да тече нова 5-годишна погасителна давност. Ирелевантно за момента на започване на новата давност е връчването или влизането в сила на АУЗД, като тези въпроси са извън предмета на настоящото дело, който е законосъобразно ли е отказано отписване на задължения по давност с протокол № 187/05.08.2025 г. Волята на законодателя е ясна, като същият е употребил думата „издаване” на АУЗД, а не връчване или влизане в сила. Правилни са и изводите на съда, че в хода новата 5годишна давност към 12.06.2025 са предприети действия по принудително изпълнение на процесните вземания, което отново е прекъснало изтичането на 5-годишния давностен срок. В тази връзка неоснователни са и наведените в жалбата доводи, че този извод на съда противоречи на ТР №7/15.04.2021 г. по т.д. №8/2019 г.на ВАС. Действително с цитираното тълкувателно решение е прието, че образуването на изпълнително дело по чл. 220 от ДОПК не прекъсва давността. В случая обаче не са извършени само действия по образуване на изпълнително производство и изпращане на покана за доброволно изпълнение, които по своята същност са действия по пристъпване към изпълнение, а видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение, процесният имот, за който се дължат задължения за ДНИ и ТБО е възбранен, което означава, че е предприето действие по изпълнението по смисъла на чл. 215, ал.1, т. 3 от ДОПК, което безспорно е прекъснало давността. Неоснователно в жалбата се твърди, че АУЗД не е годно изпълнително основание поради ненадлежното му връчване и факта, че не е влезнал в сила. Съгласно нормата на чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на актовете по чл. 106 и 107 от ДОПК, независимо дали са обжалвани. Следователно по отношение на давността е ирелевантен факта, дали АУЗД е обжалван и влезнал в сила. Още повече обжалването на АУЗД не спира изпълнението, а по делото няма данни страната да е искала спиране по реда на чл. 166 от АПК. Основателно обаче е наведеното възражение за изтекла 10 годишна абсолютна погасителна давност по отношение на установените задължения за 2015 г. към настоящия момент. Този извод обаче не променя крайния изход от делото, тъй като предмет на производството е законосъобразността на протокол, с който е отказано отписване на задължениятя по давност, а към момента на издаването му не е изтекла нито 5-годишната, нито абсолютната погасителна давност. Още повече на касатора следа да се укаже, че изтичането на абсолютната погасителна давност не означава, че задължения за цитирания имот не се дължат, а означава единствено, че към задълженията за 2015 г. не може да бъде насочено принудително изпълнение. Относно изложените в жалбата доводи, че неправилно съдът е определил присъденото юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция по реда на Наредба №1/2004 г. следва да се посочи, че съдът правилно е приложил закона като е присъдил юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г., както и правилно е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. въз основа на материалния интерес по делото. Решението на Административен съд – София-град е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното инстанция, като в случая приложение намира нормата на чл. 161 от ДОПК след изменението й с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г., който препраща към Наредбата за правната помощ. Така съобразно фактическата и правна сложност на делото, броят съдебни заседания, извършените процесуални действия в съответното производство и обжалвания материален интерес, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултското възнаграждение в размер на 153,39 евро /300 лв./, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,