Решение № 11126 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2009 г.

Решение № 11126 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по жалба на Йордан Георгиев Стоянов от гр. Силистра срещу решение № 83 от 07.01.2009 г., постановено по адм. дело № 133/2008 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-12-588 от 14.11.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Силистра. В жалбата не са наведени конкретни касационни основания, но по съществото на жалбата може да се направи извод за оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и вместо него - постановяване на решение, с което да бъде уважено правото на оспорващия за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Ответникът - областният управител на област Силистра, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, жалбоподателят не попада в категорията от лица, имащи право на еднократно обезщетение по смисъла на цитирания по-горе нормативен акт и като е преценил като законосъобразен атакувания пред него административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, съдът е постановил законосъобразно и надлежно обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспорваната пред първоинстанционния съд заповед на областния управител на област Силистра, административният орган е отказал да признае на жалбоподателя право на парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1, б. "в", т. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Тази заповед е била предмет на обжалване пред АС-Силистра. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията заради които касаторът претендира обезщетение по административен ред, не е сред изчерпателно изброените в чл. 2 от ЗПГРРЛ хипотези. С оспорваната административна заповед, издадена в условията на обвързана компетентност, областният управител правилно е постановил отказ за признаване право на еднократно обезщетение на заявителя Йордан Стоянов. След като не е изпълнен фактическия състав на някоя от нормите на чл. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, областният управител е разполагал с единствената възможност да не признае "правоимащо лице" на молителя. Административният орган е направил правилна преценка на представените пред него доказателства, налагаща единствения извод че не са налице данни, които да доказват, че по отношение на жалбоподателя е извършена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ, основаваща се на неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. При правилна преценка на релевантните за спора факти, съдът е приел за законосъобразна оспорваната заповед на областния управител и е отхвърлил оспорването й. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице условията на чл. 1 от ЗПГРРЛ така, както е приел областния управител в издадената от него заповед, като е отказал изплащане на обезщетение, поради което и основателно е отхвърлена жалбата срещу нея. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение